Решение № 674 от 28.05.2026, Административен съд - Силистра
- Съд
- Административен съд - Силистра
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 90/2026
- Вид
- Решение № 674
- Подписан
- 28.05.2026
- Състав
- Елена Чернева, Павлина Георгиева-Железова, Валери Раданов
Цитирани разпоредби
- чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, изр. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 61 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 402 · Кодекс на труда
- чл. 402, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 14, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 340, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 16, ал. 1 · Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
- чл. 2, ал. 1 · Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
РЕШЕНИЕ
№ 674
Силистра, 28.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Силистра - I-ви касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА
Членове:
ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА
ВАЛЕРИ РАДАНОВ
При секретар АНТОНИЯ СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА канд № 20267210600090 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Еколес“ ЕООД гр. Дулово срещу Решение № 24 от 20.02.2026 г. постановено по АНД № 288 по описа на Районен съд – Дулово за 2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-2300208 от 08.11.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, и в полза на дирекцията са присъдени разноски по делото.
Санкционираният търговец - „Еколес“ ЕООД с ЕИК *********, действащ чрез адв. А. Б. от АК - Силистра, прави оплаквания за необоснованост на решението, за постановяването му в противоречие на закона и на събраните по делото доказателства, при съществени процесуални нарушения и при материалната незаконосъобразност. Счита, че въззивният съд не е направил цялостен анализ на доказателствата и не е формирал мотиви по релевираните от жалбоподателя възражения, че не е обсъдил релевантните по делото факти и обстоятелства, поради което решението се явява немотивирано. Твърди, че въззивният съд едностранчиво и частично е обсъдил събраните доказателства, в резултат на което е достигнал до неправилни правни изводи относно доказателствената стойност на приложената декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КЗ, която изхожда от неграмотно лице, което не е разбрало за какво става въпрос. Бланкетно посочва, че съставът на съда не е събрал доказателства с цел установяване на обективните елементи на санкционната норма. Като съществено нарушение изтъква, че в решението е посочено, че е постановено в открито заседание на 05.02.2025 г., макар да е подписано електронно на 20.02.2026 г., като твърди в тази връзка, че съдът се е произнесъл с решение преди да е изтекъл срокът за представяне на писмени бележки. Намира, че не са установени релевантните факти за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. Моли за отмяна на съдебното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Дулово, а в условия на евентуалност моли след отмяна на решението да бъде постановено такова, с което се отменя наказателното постановление. Моли и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра, чрез процесуалния си представител гл. юриск. И. А., изразява становище, че жалбата е неоснователна. Моли за отхвърлянето ѝ и за присъждане на разноски по делото за процесуално представителство.
Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Във връзка с основателността ѝ съдът намира следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалба на „Еколес“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Дулово, ул. „Васил Левски“ № 95, срещу НП № 19-2300208/08.11.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Силистра, с което дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв., на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ (допускане до работа без сключен писмен трудов договор на лицето Х. С. Д.).
Въззивният съд е възприел фактическите констатации на наказващия орган. За да стигне до този извод въз основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства съдът е установил, че на 04.10.2023 г. контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра са извършили проверка на адрес в гр. Дулово, регистриран като адрес на управление на дружеството, респ. съставляващ обект на дружеството. При проверката са констатирали, че на обекта работят лица, които фактически извършват строително-ремонтни дейности по фасадата на сградата. На място е оказано съдействие от полицейски служители при РУ – Дулово. В хода на проверката са попълвани писмени декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ за изясняване на релевантни обстоятелства по трудовоправния статус на лицата. От показанията на разпитаните свидетели – актосъставителят М. Д. Г., двамата свидетели при съставянето на АУАН М. С. Д. и Д. Р. Ц., полицейският служител, присъствал на проверката К. И. И., както и на две от лицата, установени да полагат труд при проверката Х. С. Д. и Б. Й. Р., съдът е установил, че едно от лицата – св. Х. Д. – е било неграмотно, поради което попълването на данните в подписаната от него декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ е извършено от св. Б. Р..
След проверката е бил съставен АУАН № 19-2300208/10.10.2023 г., а въз основа на него е издадено оспореното наказателно постановление
Съдът е коментирал, че образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Обсъдил е и е анализирал подробно събраните свидетелски показания, посочвайки, че показанията Б. Р. следва да се преценяват критично, доколкото твърденията за принуда и полицейски натиск при проверката са голословни и не съответстват на установения от останалите свидетели рутинен контролен процес. От показанията на св. Х. Д. съдът е приел за установени обстоятелствата, че е работил на обект от 8-10 дни и е получавал заплащане в различни размери според отработеното. Въз основа на показанията на останалите свидетели, които съдът е възприел като безпротиворечиви и неопровергани от останалите доказателствени източници, съдът е направил извод, че изцяло подкрепят констатациите по съставения АУАН, чиято презумптивната доказателствена сила, установена в чл. 416, ал. 1 КТ, не е оборена. Обсъдил е подробно и е отклонил като неоснователно съображението, че имотът е лична собственост на управителя на дружеството, доколкото обектът е свързан с дейността на търговеца (регистриран е като адрес на управление), а поведението на представителя на дружеството на място и неговите изявления пред контролните органи по време на проверката са потвърдили този извод. Що се касае до декларацията по чл. 402 от КТ, която не е била попълнена саморъчно от декларатора, но е била подписана от него, съдът е коментирал, че изводът за наличие на трудово правоотношение не се основава единствено на нея, а дори да се приеме, че конкретни аспекти от нея са спорни, те не са достатъчни да оборят фактическата констатация за реално допускане до работа без трудов договор. Във основа на събраната и анализирана в цялост доказателствена съвкупност, съдът е заключил, че на 04.10.2023 г. е имало фактическо предоставяне на работна сила (строително-ремонтни дейности), като това предоставяне е било за нуждите/в полза на санкционираното дружество, при организация и управление на труда, без да е налице сключен писмен трудов договор към момента на проверката. В тази връзка съдът е преценил, че са налице предпоставки за ангажиране на обективната отговорност на нарушителя за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, санкционирано по чл. 414, ал. 3 КТ, като е обсъдил, че санкцията от 2 500 лв. е близо до законовия минимум и не са налице основания този размер да се определи като явно несправедлив или несъразмерен.
Настоящият състав, след проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на оспореното решение с материалния закон, намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушението, за което е санкциониран търговеца, е извършено. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.
Несъстоятелни са оплакванията в жалбата, че въззивният съд не е направил цялостен анализ на доказателствата, не е формирал мотиви по релевираните от жалбоподателя възражения и не е обсъдил релевантните по делото факти и обстоятелства. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно свидетелските показания и е посочил кои от тях кредитира в цялост и кои не. Изложил е подробни и убедителни мотиви относно обстоятелството защо не кредитира изцяло свидетелските показания на св. Б. Р.. Фактът, че изводите на съда не съответстват на желания от касатора резултат, сам по себе си не сочи на допуснато процесуално нарушение. Такова нарушение, поставящо под съмнение верността на възприетата фактическа обстановка, би било налице, ако съдът волно или неволно е оставил извън вниманието си определени доказателства и доказателствени средства, ако превратно и не според действителното им съдържане е ценил доказателствата. В случая обаче възприемането на едни свидетелски показания и отхвърлянето на други е аргументирано в съдебния акт и са ясно видими процесът на формиране на вътрешното убеждение на състава и правилността на извършената преценка. Видно е, че въз основа на показанията на св. Р., не могат да бъдат изградени солидни изводи, опровергаващи презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН (чл. 416, ал. 1 от КТ). Този свидетел в показанията си отрича категорично познанство с управителя на санкционираното дружество, доколкото последния на няколко пъти изтъква, че поради близките отношения помежду им Б. Р. е работел безвъзмездно. Тези драстични противоречия, преценени в съвкупност с необоснованите оплаквания за оказан натиск от полицейския служител и контролните органи, са пречка тези свидетелски показания да се приемат за изцяло достоверни и непредубедени.
Неоснователни са доводите на касатора относно доказателствената стойност на приложената декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КЗ, подписана от Х. Д., но попълнена от св. Б. Р.. Изрично съдът е коментирал, че освен декларацията констатациите на контролния орган са изградени въз основа на преки възприятия на проверяващите за фактически полаган труд, свидетелски показания на полицейски служител за реално извършвана трудова дейност и липса на принуда, както и на признанията на лицата, установени на място, че е извършвана работа по обекта. В тази връзка правилна е констатацията на съда, че дори в случай на опорочено попълване на декларацията без разясняване на нейното съдържание на декларатора, който е неграмотен, всичко изброено стабилизира фактическия извод, че е била предоставена работна сила без надлежно оформено трудово правоотношение,.
В заключение на изложеното е видно, че въззивният съд е изпълнил задължението си по чл. 14, ал. 1 от НПК, тъй като вътрешното му убеждение по релевантните за обвинението факти е формирано на базата на обективен всестранен и пълен анализ на всички обстоятелства по делото.
Що се касае до начина на оформление на уводната част от решението, настоящата инстанция не констатира допуснати нарушения. В уводната част изрично е посочено, че делото е разгледано в публично заседание, проведено на 05.02.2026 г., като изискването за провеждане на публично заседание е императивно и следва от разпоредбата на чл. 61 от ЗАНН. В съответствие с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът се е произнесъл с решение, което е получило номер и дата от въведената автоматизирана деловодна система при вписването му в нея, отразени върху съдебния акт. В тази връзка следва да се подчертае, че разглеждането на делото в публично заседание обикновено предхожда датата на изготвяне на съдебния акт, като срокът за изготвянето, по аргумент от чл. 84 ЗАНН във вр. с чл. 340, ал. 1 НПК, е 30 дни. Доколкото уводната част на решението, съдържаща както датата на разглеждане на делото, така и датата на постановяване на акта, се генерира автоматично и съответства на изискванията на ЗАНН и Правилника за администрацията в съдилищата, оплакванията на жалбоподателя са неоснователни.
Разпечатката съдържа 25 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7100a4f9-52b3-4d3b-82e6-7786710f8f36