Решение № 5 от 10.01.2020, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е № 5

В ИМЕТО НА НАРОДА град Шумен, 10.01.2020г.

Шуменски окръжен съд в открито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов

ЧЛЕНОВЕ:

1. Ралица Хаджииванова 2. мл. с. Соня Стефанова

Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 392 по описа за 2019 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.

258 и сл. от ГПК.

С Решение № 717/18.07.2019 г., постановено по гр.д. № 572/2019 г. по описа на Шуменски районен съд, е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен гражданският брак между Р.В.Я. и М.В.Я., по вина на съпругата като е постановено след прекратяване на брака съпругата да продължи да носи фамилното име Я.. Упражняването на родителските права върху децата Д.Р.Я. и С.Р.Я. е предоставено на баща им Р.В.Я. като е определено местоживеене на децата по настоящия му адрес. Семейното жилище в гр.

Ш...е предоставено за съвместно ползване на Р.В.Я. и М.В.Я.. С решението е определен режим на лични контакти между децата и тяхната М.В.Я., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч, до 17,00ч., с преспиване, един месец през лятото, когато бащата не е в платен отпуск и половината от всяка училищна ваканция, когато е по-дълга от един ден. На основание чл.143 от СК ответницата в първоинстанционното производство М.В.Я. е осъдена да заплаща на всяко от малолетните си деца чрез техния баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 190 лева за Д.Р.Я. и 150 лева за С.Р.Я., с падеж – петнадесето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 21.02.2019год. За остатъка до пълните предявени размери искът по чл. 143 от СК е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са в тежест на ответницата и следващите се по брачния иск и върху определения размер на издръжките държавни такси.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба рег. № 14632 от 14.08.2019 год. от ответника по първоинстанционното производство М.В.Я.. Решението се атакува в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, относно присъждане упражняването на родителските права върху децата Д.Р.Я. и С.Р.Я. на техния баща Р.В.Я., относно определения режим на лични контакти между децата и жалбоподателката в качеството им на тяхна майка, относно присъдените в тежест на жалбоподателката издръжка и съдебно-деловодни разноски, относно предоставянето на семейното жилище за ползване на двамата съпрузи. В жалбата си жалбоподателката излага, че не е доволна от решението на съда в съответната атакувана част, като сочи доводи за неправилност на акта по подробно изложени съображения. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция и да се приеме, че прекратеният с обжалваното решение граждански брак между страните в производството е дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на въззиваемия. Иска се предоставяне на родителските права върху децата на майката – жалбоподател в настоящото производство, определяне на режим на лични контакти на бащата с двете деца – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 до 17.00 часа с преспиване и един месец през лятото, когато майката не е в платен отпуск и половината от всяка училищна ваканция, когато е по-дълга от 1 ден. Претендира се предоставяне на семейното жилище за ползване от майката и двете деца и осъждане на ищеца в първоинстанционното производство да заплаща на децата месечна издръжка в размер на от по 150 лева, платими до 15-то число на месеца, за който се дължи издръжката. Жалбоподателката моли да й бъдат присъдени сторените за двете инстанции съдебно деловодни разноски.

В проведените пред настоящия съдебен състав съдебни заседания жалбоподателката се явява лично заедно с процесуалния си представител адв. А.Ш.,***. Поддържат въззивната жалба и сочат доказателства.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, в която оборва доводите на жалбоподателката. Становището му е доразвито и в депозирана писмена защита. Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебни заседания страната се явява лично и заедно с процесуалния си представител адв. В. Б.,***. Поддържат отговора на въззивната жалба и сочат доказателства.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Тъй като не е депозирана жалба срещу решението в частта, с която е уважена исковата претенция с правно осн. чл. 49, ал. 1 от СК и в частта, в която е постановено съпругата да продължи да носи фамилното име Я. след прекратяване на брака, по отношение на същите решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

За да се произнесе настоящият състав взе предвид следното:

Шуменски районен съд е сезиран с искова молба от Р.В.Я. за развод на осн. чл.

49, ал. 3 от СК.

С него са обективно съединени искове за упражняване на родителски права върху малолетните деца Д., роден на *** год. и С., роден на *** год., определяне на режим на лични отношения с другия родител, издръжка от другия родител, ползване на семейното жилище и фамилно име след развода. Ищецът сочи, че ответницата спряла да полага грижи за децата им, отчуждила се от семейството си, заявила, че има по млад от него приятел и иска да живее в Русия, като вземе там по-малкото им дете. Ищцовата претенция е за прекратяване на брака по вина на ответницата, възстановяване на предбрачното й фамилно име, предоставяне упражняването на родителските права над непълнолетните деца на него, определяне на режим на лични контакти на ответницата с децата, определяне на издръжка в размер на 350 лева за Д. и 250 лева за С. и предоставяне ползването на семейното жилище.

В законоустановения срок ответницата депозира отговор на исковата молба. Счита исковете допустими и частично основателни. Твърди, че през целия брачен живот, само тя, основно е полагала грижи за малолетните им деца. Сочи, че ищецът не е способен да отглежда децата. Иска прекратяване на брака, но счита, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на ищеца. Претендира още предоставяне упражняването на родителските права над непълнолетните деца, определяне издръжка от 150 лева за всяко и предоставяне ползването на семейното жилище.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, а и от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак е видно, че страните са сключили граждански брак на 16.09.2005 год. в С.П.. От брака си имат родени две деца – Д.Р.Я. – роден на *** год. и С.Р.Я. – роден на *** год. По време на брака им те обитавали семейното им жилище, находящо се в гр. Ш.... От средата на 2018 год. и до настоящия момент ответницата започнала да живее в самостоятелна стая, а ищецът обитавал заедно с децата друга стая в апартамента.

С атакуваното съдебно решение, постановено на 18.07.2019 год., бракът между тях е прекратен, като двамата родители са продължили да живеят съвместно заедно с децата си в процесното жилище.

Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът и двете деца имат двойно гражданство – българско и руско, а ответницата е придобила разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България. За доказване на това обстоятелство по делото са приложени: Документи за самоличност на страните; Удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ответницата и децата изх. №№ 1824, 3088/ 21.11.2018 год., изх. №№ 896, 946/ 13.07.2018 год. и изх. №№ 1432, 1684/ 13.10.2015 год., изд. от Община Шумен;

Удостоверение за вписване в регистъра на населението на ответницата изх. № ГРС-38-276/ 21.11.2018 год.; Удостоверения за раждане на Д.Р.Я. и на С.Р.Я..

От служебна бележка, изд. от на .. ОУ „*“ – гр. Ш. на 19.02.2019 год. се установява, че детето Д.Р.Я. е редовен ученик в * клас за учебната 2018/2019 год. Приложена е ученическа книжка, от която е видно, че детето има отличен успех.

От служебна бележка изх. № 70/ 19.02.2019 год. е видно, че детето С.Р.Я. е записано в детска градина „* “ на 16.09.2016 год. и към настоящия момент е в трета подготвителна група и посещава редовно детската градина.

От представения паспорт на М.Я., изд. от Руската федерация с № * се установяват осъществени задгранични пътувания на жалбоподателката до Русия, Румъния, Македония.

Представени са Писмо изх. № 77/18.05.2007 год. на Централната религиозна организация „Евангелическо-лютеранска църква на Ингрия на територията на Русия“, Решение № 1/ 28.03.2007 год. на СГС, фирмено отделение, Молба от Епископ С. П., Писмо на Директора на Дирекция „Вероизповедания“ № 02 18-539 от 26.09.2007 год., Свидетелство за венчание на страните, кръщелно свидетелство на Д. Я., от които е видно, че страните членуват към Евангелическо-лютеранска църква.

Видно от събраните по делото доказателства – разписки за изплатени издръжки за 2 деца за месеците юни, юли, август и септември 2019 год., ответницата е заплатила дължимата издръжка за две деца за посочените месеци.

Приложени са 6 бр. разписки, съставени от ищеца, от които се установява, че ответницата е заплащала разходи (сметки за ток, вода) за общото жилище за месеците септември, октомври и ноември 2019 год.

От представения НА да покупко-продажба на недвижим имот № 54, том , рег. № ,дело № */ 2006 год., вписан в Служба по вписванията с вх. № 7060/ 10.10.2006 год., акт № 51, том , дело № */ 2006 год. на Нотариус , с район на действие РС – Шумен, рег.

№ на НК, се установява, че процесното семейно жилище е обща собственост на двамата родители.

Представени са договори за покупко-продажба и за наем, от които се установява, че на 05.01.1998 год. ищецът е закупил жилище, находящо се в гр. С.П., Русия, състоящо се от една стая и кухня, което впоследствие е отдал под наем за периода от 21.01.2016 год. до 20.12.2016 год. за ежемесечен наем в размер на 17000 рубли.

От

Удостоверения № 30/ 27.11.2018 год., № ИЦ-424/ 29.11.2018 год., № 26-02-11/ 12.02.2019 год. се установява брутния трудов договор на Р.В.Я. за периода от м. октомври 2017 год. до м. януари 2019 год.

Представени са трудов договор № 104/ 21.03.2019 год., ведно със служебна бележка, от която е видно, че към датата на издаването й (22.05.2019 год.) ищецът работи в *на длъжност „Началник охрана“ и получава месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 850 лева., както и служебна характеристика от 21.05.2019 год. Видно от представения пред въззивния съд фиш за полученото от ищеца трудово възнаграждение за мес. октомври 2019 год., същото е в брутен размер от 955 лева.

Представено е в превод на български език удостоверение, съгласно което ищецът получава пожизнена пенсия по линията на наказателно-изпълнителната система, отпусната от 01.05.2015 год., в размер на 25464,72 рубли.

Видно от изготвения в хода на първоинстанционното производство социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен, изх. № ПР/Д/-Н/ 41-001/22.03.2019 год. жилището на адреса на ул..представлява апартамент, който се състои от три стаи и кухня. За децата е обособена детска стая, която към момента на изготвяне на доклада се използва и от бащата. Майката на децата ползва спалнята. В дома са налични необходимите мебели и електроуреди за домакинството. Установени са много добри хигиенно-битови условия. Към момента на изготвяне на доклада бащата Р.Я. е пенсионер, служил е във Федерална служба „Изпълнение на наказанията“ в Русия. По негови данни получава пенсия в размер на 29000 рубли (700 лева).

Разпечатката съдържа 42 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7100932b-7da1-4a43-b726-1cc3bf9872d7