Акт № 2534 от 11.06.2015, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 213/2015
- Подписан
- 11.06.2015
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл.246 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
Публикувай
Определение № 4732
Номер
4732
Година
11.11.2014 г.
Град
Благоевград
Окръжен Съд - Благоевград
На
11.11
Година
2014
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
Катя Бельова
Секретар:
Прокурор: като разгледа докладваното от
Катя Бельова дело номер
20141200100049 по описа за
2014 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Подадена е молба /наречена „въззивна жалба”/ от [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул.”Св. С.” №., представлявана от С. В. – Главен изпълнителен директор и Р. Т. – Изпълнителен директор, чрез адв. В. П., със съдебен адрес: [населено място], бул.”Ч. вр.” №.. Е, ет...
В молбата се посочва, че ищецът още в исковата молба, инициирала производството по гр.д.№49/2014 г. по описа на ОС – Б., е направил искане да му бъдат присъдени направените от него в производството разноски.
Излага се, че ищецът е представил списък с разноски още с исковата молба, тъй като в нея ясно и изрично е посочил какви разноски претендира, а именно: 4565, 05 лв. – държавна такса и 6206, 32 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, като се допълва, че с представените на съда писмени бележки тези суми са посочени отново, като към тях е добавена и още една сума – тази от 650 лв., представляваща разноски за извършването на съдебно – счетоводна експертиза.
Сочи се, че съда е оставил без произнасяне горепосочените искания за разноски.
Предвид гореизложените съображения се иска съда да постанови решение, с което да бъдат присъдени направените от ищеца в рамките на настоящето дело разноски, а именно: държавна такса по установителното производство в размер на 4565, 05 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 6206, 32 лв. и 650 лв. депозит за вещо лице.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК не е депозиран писмен отговор на молбата от другата страна по делото – И. М. К., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.”Я. С.” №..
За да се произнесе по така депозираната молба съдът съобрази следното от фактическа страна:
Производството по гр.д.№49/2014 г. по описа на ОС – Б. е образувано по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.417 от ГПК и във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, предявен от [фирма], с[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул.”Св.С.” №., представлявано от С. В. – Главен изпълнителен директор и Р. Т. – Изпълнителен директор, против И. М. К., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.”Я. С.” №..
С исковата молба е направено искане съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо, че ответникът И. М. К., дължи на [фирма] следните суми, а именно: 1) главница в размер на 172 626, 52 лв. /сто седемдесет и две хиляди шестстотин двадесет и шест лева и петдесет и две стотинки/; 2) 55 178, 05 лв. /петдесет и пет хиляди сто седемдесет и осем лева и пет стотинки/, представляващи договорна лихва за периода от 05.03.2012 г. до 20.08.2013 г.; 3) наказателна лихва за просрочена главница от 05.03.2012 г. до 20.08.2013 г. в размер на 447, 96 лв. /четиристотин четиридесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/; 4) законната лихва върху просрочената главница от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение /22.08.2013 г./ до погасяване на задължението; 5) направените разноски по заповедното производство в размер на 7, 844. 09 лв. /седем хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и девет стотинки/.
От исковата молба е видно, че със същата е направено и искане към съда да присъди на ищцовата страна направените от последната разноски в настоящото исково производство – държавна такса, заплатен адвокатски хонорар, депозит на вещо лице и всякакви други разноски, направени от ищеца. Посочено е, че ищцовото дружество е заплатило държавна такса в размер на 4 565, 05 лв. /четири хиляди петстотин шестдесет и пет лева и пет стотинки/ и адвокатски хонорар в размер на 6 206, 32 лв. /шест хиляди двеста и шест лева и тридесет и две стотинки/.
Представен е по делото /на л.5/ документ за внесена по сметка на ОС – Б. на държавна такса за разглеждането на исковата молба в размер на 4 565, 05 лв. /четири хиляди петстотин шестдесет и пет лева и пет стотинки/.
В кориците на делото /на л.6/ се намира и договор за правна защита и съдействие, сключен между [фирма], от една страна, а от друга страна адв. В. И. П.. В последния е посочено като договорено възнаграждение за осъществяване на правна защита и съдействие по настоящото дело, сумата в размер на 6206, 32 лв. /шест хиляди двеста и шест лева и тридесет и две стотинки/, като изрично е отбелязано, че същата е платена по сметка.
Представено е по делото /на л.7 / и дебитно авизо в което е посочено като основание за извършеното плащане: адв. х-р уст.иск.Ф.590/12.02.11. В последното като наредител е посочено лицето И. К., а бенефициент В. И. П.. Като сума на превода е посочена тази от 6206, 32 лв. /шест хиляди двеста и шест лева и тридесет и две стотинки/.
С молба от 23.05.2014 г. е представен документ за внесен депозит за вещо лице по сметка на ОС – Б. от страна на ищеца по делото / [фирма]/. Същият е в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ - на л.43 и 44 от делото.
С молба от 11.08.2014 г. е представен от страна на [фирма] /на л.94 от делото/ документ за довнасяне на депозит за вещо лице в размер на 200 лв. /двеста лева/.
С Решение №3087 от 17.07.2014 г., постановено по гр.д.№49/2014 г. по описа на ОС – Б. е признато за установено по отношение на И. М. К., ЕГН:[ЕГН], адрес: [населено място], обл. Б., [улица], че дължи на [фирма] с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Св. С." №., представлявана от С. В. - Главен изпълнителен директор и Р. Т.-Изпълнителен директор, следните суми по издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение почл.417 от ГПК № 3911/22.08.2013г. по ЧГРД № 934/ 2013г. по описа на РС-Р., а именно: общо сумата от 228 252.53 лева, представляваща 172 626.52 лева-главница; 55178.05 лева договорна лихва за периода от 05.03.2012 г. до 20.08.2013 г.; 447,96 лева - наказателна лихва върху просрочени главници от 05.03.2012 г. до 20.08.2013 г., както и законната лихва върху просрочената главница от датата на подаване Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 22.08.2013 до погасяване на задължение; и разноски по заповедното производство, в размер на 7 844,09 лв. (седем хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и девет стотинки) - държавна такса за подаденото заявление и адвокатско възнаграждение. Посочено е, че решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Горепосоченото решение е връчено на молителя [фирма] на 03.10.2014 г. видно от съобщение за връчен препис на л.99 от делото.
На 13.10.2014 г. е постъпила настоящата молба /наречена „въззивна жалба”/ от страна на [фирма]. Същата е подадена по куриер на 10.10.2014 г. видно от обратна разписка на л.102 от настоящото дело.
Въз основа на установеното от фактическа страна и като взе предвид разпоредбите на закона, съдът излага следните правни съображения:
По допустимостта на подадената молба:
Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК сочи, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Следователно цитираната законова разпоредба разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл.246 от ГПК. Първата хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с чл.246 от ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл.80 от ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част /в този смисъл изрично т.8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б./. При втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.По тази причина и правната последица, установена с чл.80, изр.2 от ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване /в този смисъл т.8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б., съгласно която молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима/.
С оглед гореизложеното разграничение между двете хипотези на промяна на постановения съдебен акт в частта му досежно разноските, в конкретният казус съдът приема, че подадената въззивна жалба е с характер на молба именно за допълванена постановеното решение в частта му досежно разноските по чл.248, ал.1 от ГПК, а не за изменението на решението в тази част, компетентен по която да се произнесе е настоящия съд, в качеството му на съд, който е постановил решението, чието допълване в частта досежно разноските се иска. Така е, защото за да се иска изменение на решението в частта за разноските, както вече се отбеляза по – горе, съдът следва да е определил с решението дължимите разноски и да е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, в съответствие с нейното искане. В конкретната хипотеза не е налице това. В случая съдът констатира, че не се е произнесъл по искането за разноските в диспозитива на съдебното решение, не е определил техния размер, не го е и отхвърлил, макар и в мотивите съда да е приел, че такива не се дължат, поради което искането следва да се квалифицира именно като такова за допълнително произнасяне, а не за изменение на размера на вече присъдени разноски. Ето защо въпроса представен ли е или не е списък по чл.80 от ГПК е ирелевантен досежно допустимостта на подадената молба. Следва да се отбележи, че молбата /наименувана „жалба”/, е депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и от надлежна страна. Компетентният да я разгледа съд е този, постановил решението, чието допълване в частта за разноските се иска, тоест настоящият съд. Ето защо е процесуално допустима.
Разгледана по същество, подадената молба се явява и частично основателна. Съображенията в подкрепа на този извод се изразяват в следното:
По своята същностразноските представляват направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал.1 от ГПК са държавни такси и разходи за производството. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Анализа на цитираната законова норма налага извод, че за присъждане в полза на ищеца на сторените от него разноски в производството е необходимо: първо, да е уважен предявения от него иск /цялостно или частично/, второ, да е направено искане за присъждането им, и трето, да са налице доказателства по делото, че такива реално са били извършени от него в рамките на съответното производство. Като следва да се добави, че претенцията за разноски съставлява искане,което трябва да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция /в този смисъл т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б./.
Разпечатката съдържа 46 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/71004617-a533-4d20-be92-8c14f93fc2c1