Определение № 481 от 26.09.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 481 гр. Варна, 26.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20233000500376 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по частна жалба, подадена от „Найс Билд“ ЕООД, гр. Варна чрез адв. С. В. от АК-Варна, насочена против определение № 3064/09.08.23г., постановено по гр.д. № 2104/22г. на ВОС, с което е допълнено определение от 26.05.23г. по същото дело за прекратяване на производството по предявените насрещни искове, в частта му за разноските, и жалбоподателят е осъден да заплати на Н. Д. И. и И. К. И. и двамата от гр. Варна, сумата от 3 332 лв., представляващи разноските, сторени по прекратеното производство – платено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК. Счита се, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че в отговора на исковата молба по предявените насрещни искове е било направено искане за присъждане на разноски, но не са били представени доказателства за тяхното реално извършване, както и не е бил представен списък по чл. 80 от ГПК. Тъй като производството по насрещните искове е било прекратено в открито с.з. на 26.05.23г., то и това е бил крайният срок за представянето на доказателствата за разноските. Представянето едва с молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК на договор за правна помощ от 15.03.23г. и на списък по чл. 80 от ГПК, е извършено извън преклузивния срок. Излага се, че незаконосъобразно съдът е възложил в тежест на дружеството да установи основателността на възражението си за привидност на договора за правна защита, досежно неговата дата. Това се явява в нарушение на нормата на чл. 181 от ГПК, тъй като дружеството е трето за договора лице, а същият се ползва от насрещните страни по делото, вкл. и за установяване на самото плащане на възнаграждението. Поддържа се, че в случая се касае за оспорен частен документ и тежестта да се установи неговото съществуване в правния мир, 1 съставянето му, реалното плащане по него, вкл. и датата, би следвало да се носи от страната, която се позовава на него, а не от третото лице, на което той се противопоставя. Отделно от това процесният договор за правна помощ не е бил приобщен по надлежния ред към доказателствата по делото и не е могъл да се ползва като доказателство. Евентуално се поддържа, че при дължимост на адвокатско възнаграждение, то същото следва да се присъди в редуциран спрямо извършените реално процесуални действия размер. Претендира се отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на молбата по чл. 248 от ГПК, евентуално – редуциране на размера на разноските.

В предвидения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещните страни Н. Д. И. и И. К. И., представлявани от адв. Кр. В. от АКВарна, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че при конкретната хипотеза за ответниците по насрещния иск е било невъзможно да представят списък на разноските и доказателства за извършването на такива по защитата по този иск, което да стане в първото с.з. по делото, когато устно е било направено изявлението за оттегляне на насрещните искове. Поради това и първата фактическа, и поради това и правна възможност за представянето им, остава в срока за подаване на искането за допълване на определението в частта за разноските. Иначе, претенция за присъждане на разноските по защитата срещу насрещните искове, е била заявена още в отговора на насрещните искове. Отделно от това се сочи, че не съществуват индикации в подкрепа на твърдението на насрещната страна за привидност на договора за правна защита и за антидатиране на същия. По-късното му представяне се дължи единствено на изненадващото процесуално действие на насрещната страна. Поддържа се, че оспорването на договора за правна помощ като частен документ не може да се разглежда в настоящото производство, а само в отделно такова. Освен това насрещната страна няма легитимация да оспорва валидността на този договор, тъй като не е страна по същия. Сочи се, че „Найс Билд“ ЕООД няма качеството на „трето лице“ по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Допълва се, че достоверността на датата на договора за правна помощ не е изискване за неговата валидност и не може да се прилагат последиците от недоказване на достоверността на датата спрямо документ, чиято валидност по закон не се обвързва с достоверност на датата. Ако все пак оспорването е допустимо – то доказателствената тежест е върху страната, която оспорва датата, тъй като датата е от значение в отношенията между страните по договора и третите лица. Посочено е, че размерът на адвокатския хонорар е в минималния определен такъв съобразно Наредба № 1 на ВАдвС, изчислен съобразно заявения по насрещните искове материален интерес и адвокатското възнаграждение не следва да се редуцира съобразно обема на извършените действия. Претендира се частната жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима поради липсата на правен интерес да се оспорва договора за правна помощ, а ако е допустима – да бъде оставена без уважение.

2

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт (предмет на обжалването е определението по чл. 248 от ГПК, а не договора за правна помощ), редовна е, поради което се явява допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

От материалите в електронната папка по гр.д. № 2104/22г. на ВОС се установява, че на 21.12.22г. с отговора на исковата молба, подадена от ищците Н. Д. И. и И. К. И., ответникът „Найс Билд“ ЕООД е предявил против тях насрещни искове за осъждането им да му заплатят сумите от: 7 500 лв. като платени разходи за ВиК услуги за сметка на Н. И.; 1 200 лв., платени вместо И. за вдигане на възбрана за задължения към НАП; 3 000 лв. като платени без основание квартирни разходи на ответниците; 18 000 лв., представляваща неизплатена сума за получена застроена площ над дължимото обезщетение по договор за строителство; 6 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С уточняваща молба от 06.01.23г., в изпълнение на дадени указания от съда, ищецът по насрещния иск е уточнил, че предявява исковете си за солидарното осъждане на двамата ответници, тъй като задълженията им произтичат от имоти, придобити в СИО, а именно: за сумата от 7 873.62 лв. (7 051 лв. + 822.62 лв. лихва за посочен период до подаване на исковата молба) – разходите за ВиК; 1 379 лв.

(1 200 лв. + 179 лв. лихва за посочен период до подаване на исковата молба) – за вдигане на възбрана; 3 481.07 лв. (3 000 лв. + 481.07 лв. лихва за посочен период до подаване на исковата молба) - платени без основание квартирни разходи; 20 789.01 лв. (17 341 лв. + 2 789.01 лв. лихва за посочен период до подаване на исковата молба) и сумата от 6 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

На 20.03.23г. е депозиран отговор по насрещните искове от ответниците И.и чрез адв. Кр. В. от АК-Варна. В същия са били изложени подробни правни и фактически възражения по предявените насрещни искове и е претендирано тяхното отхвърляне, ведно с присъждането на всички съдопроизводствени разходи, вкл. и адвокатски хонорар. На 11.05.23г. ответниците И.и чрез общия им процесуален представител адв. Кр. В. от АКВарна са депозирали подробно писмено становище по доказателствените искания на насрещните страни, вкл. и по тези на насрещния ищец „Найс Билд“ ЕООД.

В първото по делото с.з. на 26.05.23г. (за което е обявен протокол № 893/30.05.23г.) насрещният ищец „Найс Билд“ ЕООД чрез надлежен процесуален представител е направил изявление, че оттегля насрещните искове. С протоколно определение съдът на осн. чл. 232 от ГПК е прекратил производството по насрещните искове. С подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК молба с вх. № 13613/01.06.23г. ответниците по насрещните искове И.и чрез адв. В. са отправили искане за допълване на прекратителното определение в частта му за разноските, представяйки списък на разноските, направени във връзка с насрещните искове. Същите се изразяват в заплатен 3 адвокатски хонорар в размер на 3 332 лв. по договор за правна защита и съдействие от 15.03.23г. Представено е било и копие от този договор, оформен върху бланка от кочан № 8847, серия Б, № 306432, в който е отбелязано уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 3 332 лв. за „изготвяне на отговор по насрещна искова молба по гр.д. № 2104/22г-. по описа на ОС-Варна“.

В депозирания по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК отговор от „Найс Билд“ ЕООД е изразено становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност на отправеното искане. Сочи се, че с отговора на исковата молба по насрещните искове не са били представени доказателства за извършването на разноски, нито списък по чл. 80 от ГПК, а последният срок за представянето им е бил първото по делото с.з. на 26.05.23г. Представянето им с молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е могло да стане само при условие, че производството по насрещните искове е било прекратено в закрито с.з.

(когато страната би била в обективна невъзможност да представи доказателствата), какъвто не е настоящият случай. В условията на евентуалност е отправено искане да се редуцира размера на разноските като се присъди адвокатско възнаграждение в размер, съобразен с извършените процесуални действия по делото, а именно: изготвяне на отговор и неосъществено процесуално представителство в пълен обем. След допълнителното връчване на преписи от списъка на разноските и договора за правна защита и съдействие от 15.03.23г., дружеството е направило възражение, че тези документи не са съществували към 26.05.23г. Оспорен е бил факта, че договорът е бил съставен на 15.03.23г. и че е извършено плащане на адвокатско възнаграждение в посочения размер, тъй като ако е съществувал такъв договор, то той е щял да бъде представен в първото по делото с.з.

С протоколно определение от 14.07.23г. (оформен с обявен протокол № 1231/18.07.23г.) съдът е дал указание на „Найс Билд“ ЕООД, че е в негова тежест да докаже възражението си за привидност на договора за правна защита, както и че не е посочил доказателства за това обстоятелство. С молба от 26.07.23г. дружеството е изразило становище, че тежестта за доказване на тези факти не е негова, а на насрещната страна по съображенията, изложени по-горе в частната жалба.

Настоящият състав на съда намира за удачно да посочи, че изцяло се съобразява със становището, изразено в определение № 76/14.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4562/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС по приложението на чл. 78, ал. 4 от ГПК (споделено и в определение № 2588/18.09.2023 г. по ч. гр. д. № 3322/2023 г. на IV-то гр. отд. на ВКС) - съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото; без значение е в кой момент ищецът е оттеглил иска си. Подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото, за чието установяване той е представил надлежни доказателства. Според чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, 4 съдът се произнася и по искането за разноски. Когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на ответника – оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението/определението в частта за разноските. Правилото е, че се присъждат всички разноски, които са направени, въз основа на доказателствата за тях, които са представени по делото. Данните относно осъществените процесуални действия от страна на упълномощения адвокат са ирелевантни, тъй като делото се прекратява единствено по волята на насрещната страна по спора. Изплатеното адвокатско възнаграждение не следва да остава в тежест на възложителя по договора, само защото производството по делото е прекратено по волята на другата страна, преди адвокатът да е предприел действия по защита на интересите на довереника си.