Решение № 150 от 27.02.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. С., 27.02.2023 г.

В ИМЕ-РОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадеС.и декември през две хиляди двадеС. и втора година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20225530102035 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът П. твърди в исковата си молба, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с което претендирал заплащане от ответницата на сумата от 1485.62 лева за задължение по запис на заповед, правата по който му били прехвърлени с джиро, и законна лихва от подаване на заявлението в съда до изплащането, както и разноски в заповедното производство. Било образувано ч.гр.д. № 558/2022 г. на PC С., по което било уважено заявлението му и издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело при ЧСИ Г.И.. Със съобщение по заповедното, което получил на 05.05.2022 г., бил уведомен, че в срок било постъпило възражение от ответницата, като на основание чл. 415, ал. 1 ГПК съдът му указал, че в едномесечен срок от получаване на съобщението можел да подаде иск за установяване на вземането си. Поради това подавал иска. Ответницата била издала на К. запис на заповед, който бил приложен в оригинал към заявлението му за издаване на заповед за изпълнение.

Документът бил валиден и редовен от външна страна, и съдържал всички реквизити на чл.

455 ТЗ. Издателят му се бил задължил безусловно и неотменимо да плати на ищеца или на негова заповед, на предявяване, цитираната сума. ЗапиС. на заповед бил предявен за плащане, което било удостоверено с подписа и собственоръчното изписване имената на ответницата. След предявяването му за плащане, М., което било с предишно наименование К., му прехвърлило всички права по записа на заповед. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК ответницата му дължала сумата от 1485.62 лева със законна лихва до погасяване на задължението. Искането е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 1485.62 лева за неизпълнено задължение на 1 записа на заповед, предявен за плащане и прехвърлен с джиро, и законна лихва върху тази сума от 09.02.2022 г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 558 по описа за 2022 г. на С. районен съд. Претендира за сторените в заповедното и настоящото производство разноски.

Ответницата - оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и й присъди сторените по делото разноски, с абсолютни и релативни възражения и доводи, изложени подробно от пълномощникът й в представения в срок отговор и в хода на делото по същество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

На 12.02.2018 г. ответницата е издала процесния запис на заповед, с който безусловно се задължила да заплати на предявяване и без протест на К. сумата от 2424 лева (л. 4 ч.гр.д.

№ 558/2022 г. на СтРС ). Този запис на заповед има всички реквизити на чл. 535 ТЗ. Поради това е редовен от външна страна, действителен менителничен ефект (чл. 536, ал. 1 ТЗ).

Предявен е за плащане на ответницата на 30.11.2020 г., което същата е удостоверила със саморъчното изписване на имената и подписа си под това изявление в него, в определения от същата при издаването му по-дълъг от посочения в чл. 487, ал. 1 изр. 3, във вр. с чл. 537 и чл. 538, ал. 1 ТЗ - 5-годишен срок от издаването му (л. 4 ч.гр.д. № 558/2022 г. на СтРС).

С.ова му предявяване е настъпил на същата дата и уговореният в този запис на заповед падеж „на предявяване” за плащането му (чл. 487, ал. 1, изр. 1, във вр. с чл. 537 ТЗ). Същият запис на заповед е джиросан след това на 28.10.2021 г. на ищеца, с подписаното във формата по чл. 468, ал. 1 ТЗ на гърба му джиро от джиранта М. - универсален правоприемник на преобразувалото се в него на 10.10.2019 г. юридическо лице К., на което според записа на заповед следва да се плати, което е видно от търговския регистър (чл. 487, ал. 1, изр. 1, във вр. с чл. 537 ТЗ). Независимо, че това джиро е направено след падежа на този запис на заповед, то има същото действие по чл. 469, ал. 1 ТЗ – прехвърлило е вземането по записа на заповед на ищеца, който е последен джиратар по него (чл. 474, ал. 1, изр. 1, във вр. с чл. 469, ал. 1 и чл. 537 ТЗ). Върху този запис на заповед няма отбелязвания за извършени плащания на част или на цялата обещана с него сума от 2424 лева, нито по делото е представена разписка за наличие на такива плащания по него до приключване на съдебното дирене (чл. 492 ТЗ).

За неизпълненото задължение по него от 1485.62 лева ищецът е подал на 09.02.2022 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК срещу ответницата. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 558 по описа за 2022 г. на С. районен съд, по което на 10.02.2022 г. е издадена исканата от него заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за същата сума, и законна лихва върху нея от 09.02.2022 г. до изплащането й, както и 509.71 лева за разноски по делото. На 19.04.2022 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответницата е подала възражение по 2 образец срещу тази заповед, че не дължи изпълнение на вземането по нея. Поради това на 26.05.2022 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесния иск, който поради това се счита предявен на 09.02.2022 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответницата (чл. 422, ал. 1 ГПК).

От т. 1 и 2 на заключението назначената по делото съдебно - почеркова експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липС.а на противоречие с останалите доказателства (чл. 202 ГПК), се установява още, че саморъчно изписаните в записа на заповед имена и подпис за издател на процесния запис на заповед са положени от ответницата, която е изписала саморъчно имената си и положила подписа си и под изявлението в него, че същият й е предявен за плащане на 30.11.2020 г. (т. 1 и 2 ЗСПЕ, л.

55). Поради това съдът признава с настоящото решение за недоказано оспорването от ответницата на автентичноС.а на същите й подписи под този запис на заповед, а последният за автентичен документ, за проверка на която му автентичност съдът откри, поради оспорване на истинноС.а му от пълномощника й по делото производство по чл. 193 и сл.

ГПК (чл. 194, ал. 2 и 3 ГПК).

Вярно е, че от страница пета и т. 3 на ЗСПЕ, и отговорите на вещото лице в съдебно заседание, се установява още, че цифровият запис на датата 30.11.2020 г. на предявяване на този запис на заповед за плащане на ответницата, не е положен от нея и е изпълнен с химикална паста с различен химичен състав от този, с който са вписани в него имената и подпиС.е й (т. 3 ЗСМЕ, л. 55-56 и 81). Но също така е вярно от една страна, че това не доказва възражението й за добавянето на същата дата след подписване от нея на изявлението й в същия запис на заповед, че й е предявен за плащане (чл. 154, ал. 1 ГПК).

Тъкмо напротив. От т. 4 на ЗСПЕ се установява, че е невъзможно да се определи времето на полагането на същата и имената и подписа й в този запис на заповед, защото все още няма разработена такава методика (л. 56). При това положение обаче, възражението й в отговора, че този запис на заповед не й е предявен за плащане на тази посочена в него дата 30.11.2020 г., се явява неоснователно, защото нейна е съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК тежеС.а да го докаже, и то пълно и главно, тоест несъмнено, а по делото няма несъмнени доказателства същата дата да е била добавена след подписване от същата на изявлението й за предявяването на записа на заповед за плащане, които да накърняват формалната доказателствена сила по чл.

180 ГПК на същото й изявление (чл. 178, ал. 1 ГПК). ЗапиС. на заповед и изявлението в него за предявяването му са частни документи, поради което за тях са приложими дадените от състави на ВКС разрешения на въпроса за кръга на "третите лица" по чл. 181 ГПК и доказателствената сила на същите документи. Даденият от същите отговор е, че съгласно чл.

180 ГПК, частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица (чл. 180 ГПК). При възражение за антидатиране, посоченият в документа издател не може да се ползва от правилата на чл. 181, ал. 1 ГПК относно достоверната дата, защото нейни адреС.и са само третите спрямо документа лица, неучаствали в съставянето му, какъвто той не е.

3

Когато изявленията обхващат датата на документа, съставителите му са обвързани от нея, а тя е противопоставима на участниците в съставянето му, но всеки може да опровергава верноС.а й и носи съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК тежеС.а да докаже действителното време на съставянето му. Поемателят не участва в съставянето на записа на заповед и едностранните изявления в него за предявяването му за плащане, а издателят им, който се сочи за техен автор. Поради това, ако се позовава на антидатирането им и домогва да опровергае вписаната в записа на заповед дата на издаването/предявяването му, то именно той оспорва и цели да опровергае верноС.а на датата на тази негова едностранна правна сделка, поради което носи съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК тежеС.а на докаже действителният момент на волеизявлението си по нея (Р 100-2020-I т.о.). Поради това и в случая тежеС.а да докаже пълно и главно, тоест несъмнено по делото, възражението си, че процесният запис на заповед не й е предявен на посочената в него и удостоверена с подписа й дата 30.11.2020 г., се носи от ответницата по делото (чл. 154, ал. 1 ГПК). В негова подкрепа обаче същата не представи несъмнени доказателства, каквото доказателство не представлява ЗСПЕ, че същата дата не е изписана от нея, а с различна по химичен състав химикална паста от тази, с която са изписани от нея имената и подписа й за предявяването на същия запис на заповед, защото за него няма законово изискване за лично изписване от издателя му на датата на предявяването му, а подписвайки се под текста за предявяването му, тя е признала факта на предявяването му и тази дата на същото (в този смисъл Опр. 437-2017-I т.о. и Опр. 7432012-I т.о.).

При това положение възражението й за противното се явява и ирелевантно за изхода на делото. Не само защото с подписа си под същата и изявлението в този запис, че й е предявен за плащане на нея, ответницата е признала факта на предявяването му на същата дата (така и Опр. 437-2017-I т.о.). Но и защото поставянето на дата на предявяване на записа на заповед при предявяването му за плащане на издателя, не е елемент от съдържанието му по чл. 535 ТЗ, поради което не се отразява на неговата действителност (чл. 536, ал. 1 ТЗ).

Предявяването е от значение само за изискуемоС.а на тези записи на заповед, при които плащането им е уговорено в същите след (а не „на“ – б.р.) предявяването му (така Опр. 7432012-I т.о.). Защото само за запис на заповед с падеж по чл. 486, ал. 1, т. 2 ТЗ „на определен срок след предявяването“, какъвто процесният не е, законът изисква издателят му да удостовери лично в него, че му е предявен, да постави дата и да се подпише, а случаят не е такъв (чл. 538, ал. 2, изр. 2 ТЗ). При него процесният запис на заповед е с падеж „на предявяване“ (а не „на определен срок след предявяването“) и е платим с предявяването му – на датата и мястото, където то е извършено (чл. 487, ал. 1, изр. 1, във вр. с чл. 537 ТЗ).

Поради това няма изискване в ТЗ за лично поставяне от издателя на датата на предявяването на такъв запис на заповед с падеж „на предявяване“, какъвто е процесния, защото е платим на предявяването му, а не на определен срок след предявяването му (чл. 487, ал. 1, във вр. с чл. 537 ТЗ).

Други релевантни доказателства няма представени по делото. Липсват такива в подкрепа и на останалите абсолютни (обективни) и релативни (отноС.елни) възражения на 4 ответницата в отговора й, включително, че не е издавала процесния запис на заповед, че не знаела същноС.а и правните му последици, че не е чела същия, че не познавала законния представител на посочения в него поемател, че е нямала воля да се задължава по него, че не го е подписвала на посочената в него дата 12.02.2018 г. на издаването му, че е нищожен, защото липсвала нейна воля/съгласие за издаването му, че бил унищожаем, защото била подведена да го подпише чрез умишленото й въвеждане в заблуждение. ТежеС.а да докаже пълно и главно, тоест несъмнено, всички тези нейни възражения в отговора й, се носи от същата по делото, защото за ищецът процесният запис на заповед служи и като основание, и като доказателство за възникване, съществуване и изискуемост на вземането му по него (чл.