Присъда № 74 от 16.03.2026, Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 74 от 16.03.2026 г. по НОХД № 524 по описа за 2026 г. на Районен съд - Варна, НО, ХХIII състав

Районна прокуратура - Варна е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия А. В. М. за това, че на 03.07.2025 г. в гр. Варна отнел чужди движими вещи: парична сума от 512,50 евро (петстотин и дванадесет евро и петдесет цента) или 1002,36 лева от владението на С. А. М. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.

Съдебното следствие е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно чл. 370 и сл. от НПК, в частност хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, доколкото подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с определение е обявил, че основание чл. 372, ал. 4 от НПК при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение, като намира, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събрания доказателствен материал и самопризнанието на подсъдимия. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в подходящ размер, намалено с 1/3, съобразено разпоредбите на НПК.

Адв. К. – защитник на подсъдимия А. М., заявява, че следва да се приеме, че същият е осъществил състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК, но моли да се вземат предвид семейното положение на подсъдимия и влошеното му материално състояние, като се отчете и обстоятелството, че той отговаря изцяло за финансовата издръжка на семейството му, включително и на тригодишното му дете. Моли съда да наложи наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66 от НК.

Подсъдимият

М. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. В последната си дума изразява съжаление.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият А. В. М. е роден на ******* г. в Р. Г., живущ в гр. Варна, български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН **********.

Подс. М. работел в месарски магазин „Б.“ на Колхозен пазар - Варна на длъжност продавач към 03.07.2025 г.

На същата дата около 13.30 ч. пострадалата С. М. била с внучката си на Колхозния пазар. За да купи храна за детето, отишли до магазина, в който работел подсъдимият. Когато дошъл ред М. да заплати поръчаната храна изкарала портмонето си, като в него имало сумата от 1022,36 лв. Тя подала на подс. М. банкнота с номинал от 20 лева и оставила портмонето си на плота пред прозореца, за да освободи ръцете си. Взела храната и рестото, но в този момент детето избягало към намиращата се наблизо чешмичка и М. хукнала да го гони като оставила портмонето си на плота. Подс. М. го видял, взел го, отворил го и погледнал какво има вътре, след което го поставил на плота, вдясно от себе си. По-късно взел намиращите се вътре 1002,36 лева, а 1 портмонето скрил до тоалетните на пазара, до един кош. Споделил със свид.

К. Б. - собственик на магазина, че е намерил портмонето, но в него нямало пари и го помолил да каже, че камерите не работят, за да не дава записите на полицията.

Впоследствие предал портмонето с протокол за доброволно предаване, заедно с монети на обща стойност 2 лева и 36 ст., но без сумата от 1000 лева.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, както въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, така и от подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и съдържащи се в гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите С. А. М., К. Д. Б.; писмени доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост, бюлетин за съдимост, характеристична справка, приемо-предавателен протокол, протокол за доброволно предаване, както и вещественото доказателство 1 брой диск.

Съдът оцени като изцяло достоверни показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели по делото, тъй като показанията им са последователни, вътрешно непротиворечиви, съответстващи едни на други и на останалите доказателства по делото, допълващи се взаимно и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.

Съдът намери за достоверно и допринасящо за разкриване на обективната истина вещественото доказателство по делото – 1 бр. диск, на който е заснето деянието.

На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанието на подсъдимия М. се подкрепя от гореизброените доказателства, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК.

От обективна страна подсъдимият А. В. М. на 03.07.2025 г. в гр. Варна отнел чужди движими вещи: парична сума от 512,50 евро (петстотин и дванадесет евро и петдесет цента) или 1002,36 лева от владението на С. А. М. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал.1 НК.

Изпълнителното деяние се изразява в отнемане, т.е. прекъсване фактическата власт на лицето, което упражнява същата, върху инкриминираната вещ и установяване на своя фактическа власт. То се осъществява само чрез действие. Вещта може да бъде отнета от всяко лице, което упражнява фактическа власт спрямо нея, без значение на какво правно основание я владее и дали я владее правомерно. Престъплението е резултатно и резултатът е именно промяната във фактическата власт върху предмета на престъплението. Съдът намира, че изпълнителното деяние е довършено и са настъпили предвидените от закона и искани от подсъдимия общественоопасни последици.

На инкриминираната дата подсъдимият е прекъснал фактическата власт на пострадалата М., като е установил своя трайна фактическа власт. Тези 2 действия обективирал като неправомерно взел посочената по-горе сума от портмонето на пострадалата. За да може вещта да бъде предмет на престъпление против собствеността, определящо е тя да има някаква стойност. Касае се за неправомерно отнета парична сума, което я прави годен предмет на извършеното престъпление.

От субективна страна кражбата е извършена при пряк умисъл. М. е съзнавал, че отнема от владението на другиго чужда движима вещ и установява върху нея своя фактическа власт, както и това, че действа без съгласието на владеещия вещта.

Ето защо съдът намира, че извършеното от подсъдимия деяние е съставомерно, както от обективна, така и от субективна страна и затова призна подсъдимия М. за виновен за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

По наказанието:

За престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ до 8 години.

Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК в случаите на съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът е задължен да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК.

Съгласно тълкуването, дадено в т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на Върховен касационен съд при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител.

Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК в случаите на съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът е задължен да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК.

Съдът намери, че не са налице основания за прилагане на чл.55 НК - не съществуват нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и определянето на наказанието в рамките на законовата норма няма да е прекомерно тежко за него.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската стойност на премета на престъплението (под размера на две минимални работни заплати за страната), изразено съжаление за извършеното, семейната и трудова ангажираност на подсъдимия, както и влошеното материално положение на неговото семейство, включващо и тригодишното му дете.

Съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство предходно освобождаване от наказателна отговорност на подс. М. с налагане на административно наказание глобав размер на 1000 лв. за престъпление по чл.

354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1, пр. 1 НК

Съобразявайки целите в чл. 36 от НК и при наличието на значителен превес на смекчаващи над отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът по реда на чл. 54 от НК намери, че на подсъдимия следва да се определи наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода.

Предвид императивната разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали наказанието с една трета, като определи за изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца.

Съдът счете, че са налице основанията за отлагане на изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Наложено е наказание лишаване от свобода за срок до три години, 3 към момента на деянието подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, като за неговото превъзпитание и поправяне не се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание, поради което отложи изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от три години.

По веществените доказателства и разноските:

На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът постанови след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство по делото – 1 бр. диск, да остане по делото, като след изтичане на срока за съхранение на същото, са бъде унищожено.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия А. В. М. да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР - Варна направените в досъдебното производство разноски в общ размер на 25,70 евро.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 74 гр. Варна, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова

Съдебни

Ивелина Т. Михова заседатели: Светла Едр. Градева при участието на секретаря София Н. М. и прокурора М. Д. М. като разгледа докладваното от Милена Трифонова Наказателно дело от общ характер № 20263110200524 по описа за 2026 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА ПОДС. А. В. М. - роден на ******* г. в Р. Г., български гражданин, със средно образование, във фактическо съжителство, работи, неосъждан, ЕГН **********,

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

На 03/07/2025 г., в гр. Варна, отнел чужди движими вещи - парична сума от 512,50 евро (петстотин и дванадесет евро и петдесет евроцента) или 1002,36 лв.

(хиляда и два лева и тридесет и шест стотинки), от владението на С. А. М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл.194, ал.1 НК и чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, изтърпяването на което на осн. чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Вещественото доказателство: 1 бр. диск, намиращ се на л.47 от ДП след влизане в сила на присъдата да остане по делото, като след изтичане срока за съхранение бъде унищожен, заедно с делото.