Решение № 3211 от 11.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3211 гр. Пловдив, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330103803 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от Т. К. срещу „Аксес Файнанс“ ООД, в която се твърди, че на *** г. страните сключили договор за кредит, по силата на който била предоставена в заем сумата 50 лв. В чл. 15 от договора било уговорено, че заемателят следва в 3-дневен срок след падежа на задължението, ако не е изпълнил до този момент, да предостави допълнително обезпечение, което да отговаря на съответните условия. В случай на неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 20 от договора се дължала неустойка в размер на 10 процента от непогасената главница, която е включена в текущото задължение за месеца, като неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение, а именно – на 6-о число на месеца, в който не е погасено задължението, до 5-о число на следващия месец. Счита, че клаузата за неустойка е неравноправна и противоречи на добрите нрави, като преценката следва да се извърши с оглед претърпените вреди и функциите на неустойката. Твърди, че неизпълнението на задължението по чл.15 от договора не води до самостоятелни и сигурни вреди за кредитора, каквито биха настъпили при неплатежоспособност. Неустойката е загубила присъщата си обезщетителна функция, без да зависи от вредите, и не кореспондира с последиците от неизпълнението, създава предпоставки за неоснователно обогатяване. Сочи, че за кредит от 50 лв. е уговорено обезпечение, което следва да отговаря на редица условия, включително за доходите на физическото лице поръчител. Излязла е и от присъщата й обезпечителна функция, доколкото интересът е да се получи обезпечение преди сключване на договора. В тази връзка се коментира и краткият срок за предоставяне на обезпечение. С предвидената неустойка се надвишавало изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се нарушавали нормите на чл. 71 ЗЗД и 1 чл. 33 ЗПК. Клаузата прехвърляла риска от предварителната оценка на платежоспособност от кредитора на длъжника. Изискванията към обезпечението имали за цел създаване на предпоставки за начисляване на неустойка, като се цели допълнителна печалба, без тя да е обявена по съответния начин. Твърди се, че неустойката е необосновано завишена, поради което и неравноправна. С тези доводи иска да се прогласи за нищожна на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави и неравноправна.

В срок е постъпил отговор от ответника на исковата молба, с която сочат, че искът е недопустим, тъй като твърдят, че не са кредитор на вземанията по договора, доколкото вземането на ищеца е прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени вземания“ АД и ответникът не притежава материалноправна легитимация да отговаря по иска. По основателността молят исковете да бъдат отхвърлени. Сочат, че не съществува забрана за кредит да се изисква обезпечение. Ясно в договора са били разписани условията и изискванията към обезпечението, които били напълно изпълними, като в обратния случай ищецът не е следвало да сключва договора. Договорът бил с предмет финансов продукт „Бяла карта“ и е револвиращ. Длъжникът сам взимал решение кога да усвои сумите по заема и същият не се изплащал на равни вноски. Сочи, че неустойката отговаря на трите й присъщи функции и цели да дисциплинира длъжника да предприеме действия по обезпечаване на заема, а по този начин и на изпълнението на задължението. Сочи, че уговорката не е просто именувана, а има същност на неустойка, защото обезщетява кредитора за вредите при затрудняване в събирането или несъбирането на заема. Сочи, че съгласно нормите на ЗПК в ГПР не се включват разходите, свързани с неизпълнението. Ето защо счита, че неустойката е съобразена с чл. 92 ЗЗД и не противоречи на добри нрави, като същата възниква само в случай на неизпълнение от длъжника. Счита, че чл. 33 ЗПК не се прилага, защото не се санкционира неплащането, а друго договорно задължение. Счита, че тя не заобикаля законовите изисквания, като, ако ищецът е бил изпълнил задълженията си на падежа, неустойка е нямало да се начисли. Можел е също да не сключва договора или да осигури обезпечение в по-ранен момент. Сочи, че необезпеченият кредит поставя в сериозна несигурност кредитора. Неотносимо било твърдението за нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като лихвеният процент бил фиксиран. Възразява, че неустойката съставлява скрита лихва. Излага подробни съображения във връзка с твърденията за невключване на неустойката в ГПР. Не оспорва фактическите твърдения относно сключения договор за кредит. Моли за отхвърляне на исковете.

Като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и правна страна.

Предявени са искове по чл. 26, ал 1, пр. 3 ЗЗД и чл.143 ЗЗП.

С оглед липсата на интерес от кумулативно произнасяне по всички основания и еднаквата тежест на пороците, основанията следва да се разгледат при условията на евентуалност по реда на предявяването им, 2 посочен от ищеца. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 97/08.02.2013г. по т.д. 196/2011г. на I т.о. на ВКС.

За основателността на главния иск следва да са реализирани следните юридически факти: сключен между страните договор за кредит, с посочените от ищеца параметри и съдържание, наличие на клауза за неустойка, сочените пороци в уговорката за неустойка, нарушаващи изискванията на добрите нрави.

Като безспорни бяха обявени между страните обстоятелствата за сключения между страните договор и неговите уговорки, включително клаузата за неустойка. Съгласно приложения договор от ***г. ответникът се задължил да предостави на ищеца револвиращ кредит с максимален размер 50 лв. под формата на кредитен лимит, като съгласно чл.3, ал.2 от Договора кредитополучателят се задължава да заплаща текущото си задължение до всяко 2-ро число на текущия месец. Съгласно чл.15 от Договора, ако не се плати текущото задължение на падежа, кредитополучателят се задължава в тридневен срок от падежа да предостави допълнително обезпечение на кредитора, а именно – поръчител, който едновременно да отговаря на условия за възраст, минимален осигурителен доход от 1500 лв. и кредитна история.

Съгласно чл.20, ако кредитополучателят не предостави обезпечението в посочения срок дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница от текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението на 6-то число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение.

При така установените между страните уговорки, съдът счита, че клаузата за неустойка накърнява добрите нрави.

На първо място, уговаря се неустойка за задължение, което само по себе си не води до вреди за кредитора, а го лишава от едно допълнително имущество, от което може да търси изпълнение на вземанията си.

Задължението за предоставяне на допълнително обезпечение възниква при наличие на неизпълнение от 3 дни, когато кредиторът вече търпи вреди от неизпълнението.

При това положение вероятността неизпълнението да продължи и да причини допълнителни вреди на кредитора не зависи от наличието или липсата на обезпечение. Липсата на обезпечение при евентуална продължаваща забава на длъжника всъщност увеличава кредитния риск. За носене на по-голям кредитен риск обаче не се дължи обезщетение за вреди, а възнаграждение, под формата на възнаградителна лихва.

От друга страна, предвижда се неустойка три дни след неизпълнение на падежа, неустойката се дължи за непредоставяне на обезпечение, което изначално е трудно изпълнимо заради изискванията към поръчителя, неустойката се изчислява като процент от главницата, включена в текущото задължение, начислява се за всяко неизпълнение от 6-то число на месеца до 5-то число на следващия, т.е. за всеки следващ месец, в който до 5-то число 3 на месеца липсва изпълнение, както и допълнително обезпечение. От изложените характеристики на предвидената неустойка личи, че тя е свързана не със задължението за предоставяне на обезпечение, което по начало не води до вреди, а с последиците на забавата. Предпоставяйки трудно изпълними условия за привличане на поръчител, кредиторът на практика си гарантира начисляване на неустойката. От друга страна, условията за нейната дължимост настъпват едва със забавата на длъжника и то всеки месец, в който забавата продължава. С това се цели заобикаляне правилата на чл.33 ЗПК, които ясно очертават границите на обезщетението – законната лихва върху забавената сума за времето на забавата.

В допълнение следва да се посочи, че клаузата на чл.20 е неясна, което затруднява защитата на потребителя и също накърнява добрите нрави. Неясна е конструкцията, която предвижда, че „неустойката се начислява на 6-то число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение“. Неясно е също, ако в един месец длъжникът изпълни задължението си за предоставяне на допълнително обезпечение, но забавата продължи и през следващия месец, ще дължи ли осигуряване на нов поръчител. От буквалния прочит на чл.15 и чл.20 от Договора може да се заключи, че ако потребителят изпълнява задължението си по чл.15, но забавата му продължава, той следва да осигурява нов поръчител всеки месец.

Всичко изложено до момента, води до извод, че клаузата на чл.20 не е уговорена, за да обезщети вреди от липсва на обезпечение, каквито вреди не могат да настъпят а priori, а да обезщети последиците от забавата по начин, който не е разрешен от закона. За постигане на тази цел се създават задължения за потребителя с неясен характер, които свързват забавата с възникване на ежемесечно задължение за привличане на нов поръчител, който да отговаря на специфични условия. Съвкупността от тези уговорки неминуемо води рано или късно до начисляване на неустойка. Дори длъжникът да изпълни задължението си да предостави допълнително поръчител, след като неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението по чл.15, това би означавало, че длъжникът ако продължи да не плаща, трябва да осигури поръчител и през следващия месец и така, докато трае забавата. Ако приемем, обратно, че задължението за предоставяне на поръчител е само еднократно изпълнимо в тридневен срок от падежа на текущото задължение през първия месец, то основание неустойката да се начислява и през следващите месеци остава единствено неизпълнението на текущото задължение за съответния месец, на какъвто извод навежда последното изречение на чл.20 от Договора. В този случай уговарянето на неустойка за неизпълнение на задължението в срок категорично излиза извън правилата на чл.33 от ЗПК.

Освен че предвидената неустойка преследва други цели, несъобразени със закона, а именно – обезщетяване на забавата по различен от законовия начин или най-малко - прехвърляне на кредитния риск от необезпеченото кредитиране на длъжника, на потребителя е оставено да гадае за точния смисъл на уговорката и нейните последици, което допълнително накърнява 4 добрите нрави. Искът е основателен и следва да се уважи, като клаузата на чл.20 се прогласи за нищожна поради накърняване на добрите нрави.

Материално легитимиран да отговаря по иска е именно ответникът, като страна по договора. Не се доказаха възраженията му, че вземанията по договора са били цедирани, което съдът е разпределил в негова тежест и е указал липсата на представени в тази връзка доказателства.

При този изход от спора на ищеца ще се присъдят поисканите и сторени разноски в размер на 50 лв. за държавна така и 400 лв. за адвокаатски хонорар, платим на процесуалния представител.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АКСЕС

ФАЙНАНС“ ООД, ЕИК:202806978, с адрес: гр. София, ул. „Балша“ № 1, бл.

9, ет. 2, по предявения от Т. Ц. К. , ЕГН:**********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката в чл.20 от Договор за кредит „Бяла карта“, сключен на ***г. между Т. Ц. К. и „АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД, с която се предвижда заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение в сроковете и съгласно условията в Договора.