Протоколно определение № 19504 от 06.11.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 19504 гр. София, 03.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА и прокурора И. Н. Й.

Сложи за разглеждане докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА Частно наказателно дело № 20231110214933 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ И. С. А. - редовно уведомен, се явява доведен от ареста на бул. „Г. М. Димитров“.

ЗАЩИТНИКА на обвиняемия АДВ. Г.- служебен защитник, редовно уведомен, се явява.

СРП с представител.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ЗАЩИТНИКЪТ: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, съобразявайки становището на страните и като не намери процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА самоличността на обвиняемия, съгласно справка АИС БДС, както следва:

И. С. А. – роден на 19.05.1993 година в гр. София, българин, български гражданин, трудово ангажиран, с начално образование /неграмотен/, осъждан, неженен, с постоянен адрес, гр. София, ул. „Книжовник“ № 9 ЕГН **********.

1

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА производство. правата на обвиняемия в настоящото

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам правата си.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по чл. 274 и чл. 275 НПК.

ЗАЩИТНИКЪТ: Нямам искания по чл. 274 и чл. 275 НПК.

ОБВИНЯЕМИЯТ : Нямам искания.

На основание чл. 276, ал. 1 НПК

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО се ДОКЛАДВА с прочитане искането на прокурор при СРП за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам за какво е искането.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Няма доказателства.

ЗАЩИТНИКЪТ: Нямам доказателствени искания да соча други

ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам искания.

На основание чл. 283 НПК

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените писмени доказателства.

Намира делото за изяснено от фактическа страна.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Изложила съм всичко в искането, като считам, че е 2 налице основание за вземане на най - тежката мярка за неотклонение, а именно „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия. Налице е обоснованото предположение, че той е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение, както и другата кумулативна предпоставка, че съществува реална опасност да извърши друга престъпление, предвид предходните му осъждания. Относно третата предпоставка считам, че не е налице и затова не съм я посочила.

ЗАЩИТНИКЪТ: Моля да оставите без уважение искането на СРП за налагането на най - тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на моя подзащитен, тъй като не са налице кумулативно изискуемите предпоставки визирани в чл. 63, ал. 1 НПК.

Без да навлизам в детайлите на делото и въздържайки се от обсъждане по същество, ще си позволя да изтъкна, че от събраните до момента доказателства, не може да се направи обосновано предположение, че подзащитният ми е извършил деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност, а именно в съучастие като извършител на 26.06.2023 година, тоест преди повече от четири месеца е отнел движими вещи при условията на повторност, за което наказателният закон предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до десет години. Бих искала да изтъкна, че няма преки очевидци възприели непосредствено извършването на престъплението, а видеотехническата експертиза не може по напълно несъмнен начин да установи извършителите.

На второ място следва да направим извода, базирайки се отново на доказателствата по делото, че не съществува реална опасност моя подзащитен да са укрие или да извърши престъпление. В тази насока държа да подчертая, че същия е с безспорно установена по делото самоличност и има адрес на територията на гр. София, на който пребивава и може да бъде призован, не се е укривал и не е призоваван от органите на ДП. С оглед здравословното му състояние, тежката абстинентна криза, в която е в момента, считам, че не е налице процесуална необходимост за налагане на най – тежката мярка за неотклонение спрямо моя подзащитен.

С оглед на гореизложеното Ви моля да не налагате на подзащитния ми най - тежката мярка за неотклонение, а друга по – лека, например „домашен арест“ или по преценена на съда.

ОБВИНЯЕУМИЯТ: Моля да съм домашен арест. Съжалявам, той ме накара да направя това. Как се хванах на тоя по акъла не знам, съжалявам и никога няма да се повтори.

На основание чл. 297, ал. 1 НПК

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

3

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля за по - лека мярка.

СЪДЪТ, като съобрази доказателствата по делото и закона, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 и следващите от НПК, като е образувано по искане на прокурор при СРП за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на И. С. А., обвиняем по ДП № 1199/2023 година, по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 27565/2023 година, по описа на СРП.

На първо място, по отношение на обоснованото предположение за съпричастност на обвиняемия към деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност, като базисна предпоставка за определяне на мярка за неотклонение СЪДЪТ намери следното:

От проведеното до момента разследване, може да се изведе напълно обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия А. към извършената кражба на два боря велосипеди на 26.06.2023 година от подземен гаража в гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 26. При отчитане на обстоятелството, че предстои разглеждане на делото в съдебна фаза, респективно разгръщане в пълнота на съдебно следствие и повторно събиране на наличните, както и на други доказателства, които могат да променят крайния извод, то към настоящия момент съдът намери, че участието на обвиняемия А. в инкриминираното деяние, се установява, по относително безспорен начин. Аргумент в тази насока са както показанията на пострадалите Борисов и Кирова, така и показанията на свидетеля *******, и извършеното от него разпознаване на лица, като следва да се отбележи, че същият е възприел обвиняемия А. заедно с другия извършител непосредствено след деянието, когато вече са упражнявали фактическа власт върху инкриминираните вещи.

На следващо място, в подкрепа на обвинителната теза са и изготвените по делото експертни заключения, а именно техническа експертиза, с която се установява механизма на деянието, в частност участието на две лица при прекъсване и установяване на фактическа власт върху двата велосипеда, а от проведената видеотехническа експертиза с лицева идентификация се установява, че едно от тези лица е именно обвиняемият И. А.. Изброените доказателствени източници налагат извода за наличие на напълно обосновано за нуждите на настоящото производство предположение, че същият е осъществил деянието, за което му е повдигнато обвинението с постановление за привличане на обвиняем от 03.10.2023 година, а именно кражба извършена в съучастие, под формата на съизвършител.

С оглед предходната съдимост на обвиняемия А., деянието следва да се квалифицира като извършено при условията на повторност по смисъла на чл.

28, ал. 1 НК, респективно правната квалификация, която следва да получи 4 неговото поведение е такава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 2, вр. ал. 1 НК За посоченото престъпление наказателният закон предвижда санкция „лишаване от свобода“ за срок от една до десет години, предвид на което по отношение на същото е приложима мярка за неотклонение „задържане под стража“.

По отношение на третата предпоставка за определянето на най тежката мярка за неотклонение, а именно опасност от укриване или извършване на престъпление, СЪДЪТ се солидаризира със становището на държавното обвинение, че по отношение на обвиняемия се констатира опасност от извършване на престъпление. Същата се извежда, както от начина на извършване на конкретното деяние, а именно съучастие от една страна и в светлата част на денонощието от друга, с ярко демонстриране незачитане правото на собственост, така и от обремененото съдебно минало на лицето от друга. Видно от справката за съдимост обвиняемия И. А. е многократно осъждан, изключително за престъпления против собствеността, като се налага извод за трайна склонност за обогатяване за сметка на чуждото имущество, която не е била преодоляна, включително след ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. Посоченото мотивира съда да заключи, че е налице опасност от извършване на престъпление от страна на обвиняемия А. и интензитета на същата налага противодействие, чрез ограничение в свободното му предвижване.