Решение № 7436 от 03.07.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 7436

Варна, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XVI състав, в съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

КРАСИМИР КИПРОВ

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР КИПРОВ административно дело № 20257050700499 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Д. А. М. от гр. Варна, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0442-000039/10.02.2025 г., издадена от началник сектор към ОДМВР – Варна, РУ 04 В. А. Ж., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя М. е наложена ПАМ – „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

С изложени в жалбата аргументи за незаконосъобразност на процедурата по съставяне на АУАН и направено признание за отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство, обяснен с доводи за неправилно според жалбоподателя боравене от страна на контролните органи с техническото средство за проверка относно наличието на наркотични вещества или техни аналози, и като се излага твърдение за дадена кръвна проба въз основа на издадения талон за медицинско изследване, обжалваната заповед се оспорва като неправилна и незаконосъобразна. С тези мотиви се иска постановяването на съдебно решение за нейната отмяна, както и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от Д. А. М..

Ответникът – Началник сектор към ОДМВР – Варна, РУ 04 В. А. Ж., чрез упълномощения гл. юрисконсулт Г. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява съдът да я отхвърли като такава. Моли за решение в този смисъл, както и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

Процесната заповед е издадена на 10.02.2025 г. от В. А. Ж., назначен в ОДМВР – Варна, РУ 04 на длъжност „Началник сектор Охранителна полиция“, видно от издаденото от началник сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР-Варна удостоверение с рег. № 365000-38800/4.06.2025 год. Към датата 10.02.2025 г. има издадена от директора на ОДМВР – Варна Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. , с т.1.7 от която началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР-Варна са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5 б. „а“ и т. 6 от ЗДвП.

От представените от страните доказателства е установено, че на 7.02.2025 г. около 19.40 ч. в гр. Варна, [улица], на слизане от А. мост в посока кв. Аспарухово до автобусна спирка „Пожелание“, оспорващият М. управлява лек автомобил „Ситроен“ с рег. № [рег. номер], собственост на „АГППМН-З.“ ООД, като при извършената му проверка той отказва да бъде изпробван за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дръг Тест 5000 със сериен номер ARКА-0045. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 276088/7.02.2025 г. , който му е връчен в 20.00 ч. на 7.02.2025 год. Описаните факти са квалифицирани от проверяващия като нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, във връзка с което срещу Д. А. М. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 1408750/7.02.2025 год.

Предвид така съставеният АУАН, началник сектора „Охранителна полиция“ в РУ 04 при ОДМВР-Варна В. А. Ж. издава оспорената в настоящото производство Заповед № 25-0442-000039/10.02.2025 год. за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП , в която изрично е отразено неговото упълномощаване със Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на директора на ОД на МВР – Варна. Заповедта е връчена на М. на 25.02.2025 г. , а жалбата до съда е подадена по електронен път на 11.03.2025 год.

Към образуваното по жалбата дело е приложен представен от оспорващия лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 000899/7.02.2025 г. от МБАЛ – Варна към ВМА - София , в който е посочено, че М. е постъпил в болничното заведение в 21.00 ч. на 7.02.2025 год.

При така установените обстоятелства и при извършената на основание чл. 168, ал. 2 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от адресат на оспорения административен акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и при наличието на правен интерес от съдебно оспорване.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна предвид следното :

За да е законосъобразен , административният акт следва да е издаден от компетентен орган, т.е. от орган оправомощен за това в пределите на неговата компетентност. Компетентността е нормативно призната способност на даден орган да издаде определен акт. Компетентността за издаване на административни актове може да произтича пряко от закон или от друг нормативен акт или чрез възлагане от друг орган, който притежава първоначална компетентност по силата на закон или друг нормативен акт за издаване на административен акт по определен кръг от въпроси.

От представената с преписката Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на директора на ОД на МВР – Варна и представеното от ответника в съдебно заседание удостоверение рег. № 365000-38800/4.06.2025 г., издадено от началник сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР-Варна, се установява по категоричен начин, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган въз основа на допустима по закон делегация на правомощия и не страда от порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, който да е основание за нейното прогласяване за нищожна.

Оспорваната в това съдебно производство заповед за прилагане на ПАМ е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа минимума от реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата е мотивирана като са посочени както правните , така и фактическите основания за нейното издаване. В оспорения административен акт в достатъчна степен са описани фактите и обстоятелствата, обосноваващи изводите на административния орган за наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, поради което не са налице основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Жалбата във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство не съдържа релевантни доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и такива не бяха открити от съда в хода на служебната проверка за законосъобразност на акта на основание чл. 168, ал.1 от АПК – процедурата по ЗАНН уреждаща съставянето на АУАН на която жалбоподателят се позовава не е относима към случая, който касае прилагането с индивидуален адм. акт на принудителна адм. мярка, за която приложима е процедурата по АПК. В този смисъл, не е налице основанието за отмяна на обжалвания административен акт като процесуално незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

От представената с административната преписка справка от информационния масив на МВР се установява, че последното издадено на жалбоподателят Д. М. СУМПС е от дата 4.09.2019 г. със срок на валидност до 19.01.2028 година. Приложената с обжалваната заповед ПАМ за временно отнемане на това СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца е материално законосъобразна и съответстваща на целта на закона. В случая съдебният контрол за материалната законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти изложени в мотивите, както и доколко тези факти от действителността могат да бъдат подведени под хипотезата на посочената правна норма. Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, която разпоредба определя, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

От анализа на цитираната разпоредба се установява, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно, поради което самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Описаните в заповедта факти, представляват фактическото основание за нейното издаване и са юридически факт от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото волеизявление.

Видно от представеният Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1408750/7.02.2025 г. и както сам признава, М. е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Дръг Тест – 5000 ARКА-0045, но е предоставил кръвна проба за извършване на химико-токсилогично лабораторно изследване. Релевираните с жалбата възражения за правомерност на отказа , предвид несъобразяването от страна на контролните органи с външните атмосферни условията при които е следвало да се извърши проверката, както и с външните признаци за поведението на водача , са изцяло неоснователни тъй като всеки водач има задължението да се подложи на исканата от контролните органи проверка, като едва след нейното извършване, той има правото да оспорва резултатите от нея с предоставените му от закона средства за защита.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед предвид на това , че е налице дадена от него кръвна проба за изследване. Обстоятелството, че М. е дал кръвна проба за изследване не означава, че същият не е осъществил вмененото му нарушение, а именно, че е отказал да бъде проверен с техническо средство – напротив, по този начин той е осъществил изпълнителното деяние на един от съставите изброени алтернативно в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП , като отказът на водача да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване представлява отделно и самостоятелно адм. нарушение.

С оглед последното, обстоятелството че в конкретния случай оспорващият действително е дал биологичен материал за изследване на резултата , не променя гореизложените изводи, още повече, че с оглед характера на извършеното от него нарушение, дори и при отрицателен резултат за наличието на наркотични вещества в дадената кръвна проба, фактът на извършеното нарушение остава непроменен. В случая, изпълнителното деяние е осъществено с отказа на М. да му бъде извършена проверка с техническо средство за наличието на наркотични вещества, поради което е без значение дали в действителност същият е употребил или не такива – именно поради регламентираната в нормата алтернативност, всеки един отказ за проверка с техническо средство обективира наличието на извършено нарушение независимо от наличието на дадена за лабораторно изследване кръвна проба.