Решение № 2629 от 11.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2629 гр. Варна, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Г.ева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110101806 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Г. А. К. срещу „София Комерс Кредит Груп“ АД, с която са предявени в условията на евентуално съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от 17.07.2023г., в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузите на § 7 от договора, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът Г. А. К. излага, че на 17.07.2023г. е сключил договор за потребителски кредит от разстояние с ответника „София Комерс Кредит Груп“ АД, по силата на който му е предоставен кредит в размер на 1100 лева.

Счита, че договорът за кредит е нищожен, тъй като същият не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, поддържайки, че с клаузата на § 6 му е вменено непосилно задължение за представяне на поръчителство, неизпълнението на което задължение е обвързано със заплащането на неустойка в размер на 1135.08 лева §7 от договора. Счита, че последната съставлява скрито оскъпяване по кредита, поставяйки изначално неизпълними изискванията към потребителя. Наред с това счита, че неустойката съставлява разход, който следва да бъде включен в ГПР, при което последният би надвишил установения с нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум.

Счита, че кредиторът с невключването на възнаграждението по т.нар. в договора обезпечение, цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

1

В евентуалност счита за недействителна клаузата на § 7 от договора с аргумент, че същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция. Сочи, че по начина, по който е уговорена неустойката за непредоставяне на обезпечение, представлява сериозна санкция за длъжника и неоснователно обогатява кредитора, на когото е известно, че в краткия срок и при посочените условия, за длъжника е обективно невъзможно да осигури исканото обезпечение. Липсват данни как точно и въз основа на какви критерии е формиран размерът на неустойката, който е и необосновано висок.

Ищецът поддържа, че неустойката в случая представлява допълнително предвидена скрита печалба за търговеца за сметка на потребителя извън уговорената под формата на договорна възнаградителна лихва.

С оглед горното и сезира съда с искане за прогласяване недействителността на договора, евентуално на клаузата на § 7 от същия. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „София Комерс Кредит Груп“ АД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Излага се, че клаузите на процесния договор за потребителски кредит покриват всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и на ЗПФУР, по реда на който е сключен договорът. Излага, че дружеството, в качеството си на финансова институция отпуска кредити със собствени средства и на лице, на които банките често отказват да финансират, което значително увеличава риска при упражняване на дейността му. Високият риск, при които финансовите институции работят, са и причината за по-високите лихви и допълнителните гаранции, които са заложени в договорите. Поддържа се, че ищецът е бил наясно с всички условия на договора и в случай че същият е бил добросъвестен е разполагал с 14 дни да упражни правото си на отказ. Навежда се довод, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема – такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Същата е уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, предоставянето на каквото законът с нормата на чл. 11, т. 18 ЗПК допуска, а не при забавено изпълнение на потребителя. Поддържа на следващо място, че съгласно чл.

26, ал. 4 ЗЗД нищожност на отделните клаузи на договора не води до неговата недействителност, доколкото същият може да се приложи и без нея. В случая клаузата за неустойка не е от съществените параметри на договора и дори да се приеме за нищожна, то същата ще се счита за неуредена между страните, респ. твърденията за нищожност на целия договор, поради това, че не е включена в ГПР счита за неоснователно.

2

По изложението съображения моли за отхвърляне на исковата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай на позитивно произнасяне по исковете, моли разноските да бъдат възложени върху ищеца, поддържайки, че с поведението си не е дал повод за иницииране на настоящото производство. В евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение поддържайки, че защитата по настоящото дело е стандартна за дело по потребителска защита, лишена от сложни и продължителни процесуални действия.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т 9 и 10 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже при условия на пълно и главно доказване, твърдяната нищожност на клаузата на договора, респ. на клаузата на § 7 от същия. По искът за нищожност в тежест на ответника е да докаже твърденията си, че клаузите на договора са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца.

Между страните е безспорно, а и от представения по делото Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 17.07.2023г. се установява, че страните – ищецът, в качеството му на потребител и ответника, в качеството му на кредитор, са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит. Съгласно така сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателят кредит в размер на 1100 лева за срок от 18 месеца – представляващ размера на предоставената главница към датата на сключване на договора при фиксиран лихвен процент от 51,00% и годишен процент на разходите в размер на 64,79%.

Установява се също така, че в § 6 от Договора, кредитополучателят се е задължил да предостави на кредитодателя обезпечение в една от следните форми: 1.

Поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 90% от стойността на отпуснатия кредит, но не по нисък от 1.5 минимални работни заплати или 2. Поръчителство на две физически лица, които да предоставят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 50% от стойността на отпуснатия кредит, но не по нисък от 1.5 минимални работни заплати, като в § 7 е описано, че при непредставяне на обезпечение, кредитополучателя ще трябва да заплати и обезщетителна неустойка в размер на 1135,08 лева, платима на 18 равни части в размер на 63,06 лева.

3

Ищецът твърди нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 64,79%.

Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" е посочена в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Видно от съдържанието на договора за кредит и погасителния план към него, сумата от 1135.08 лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение, е включена в общата дължима от потребителя сума като част от погасителната вноска по кредита, т. е. същата е дължима наред с взетата на заем сума в размер на 1100 лева и възнаградителната лихва в размер на 496.06 лева.

Посочената сума от 1135.08 лева настоящият състав намира, че следва да бъде включена при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.

Това е така, доколкото неустойката за непредоставяне на обезпечение, обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а представлява скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР.

Доколкото самият ответник признава, че при изчисляването на ГПР не е била взета предвид уговорената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение, то в случай че същата бъде взета предвид при изчисляване на ГПР, процентът на същия ще надхвърли посочения в договора за потребителски кредит размер на ГПР.

Тъй като посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е от 4 съществено значение, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.

Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 50013/05.08.2024г. по т.д. № 1646/2022г. на ВКС, II ТО, според което установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването му. Нещо повече, при съобразяване размера на неустойката, ГПР по договора значително би надхвърлил установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на този компонент.

С оглед на гореизложеното, оспореният в настоящото производство Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 17.07.2023г. се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл., 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липса на посочване на реалния ГПР по кредита, приравняващо се на непосочването му.

Предвид формирания извод за недействителност на целия договор за кредит съдът не следва да се произнася по евентуално съединения иск за нищожност на клаузата за неустойка по § 7 от Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 17.07.2023г. на осн. чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД.