Определение № 716 от 31.10.2024, Районен съд - Айтос

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 716 гр. Айтос, 31.10.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело № 20242110100886 по описа за 2024 година

Производството е образувано по ИМ на Д .Д. срещу А.Вълков, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. В ИМ се сочи, че претендираната сума от 1500 лв. представлява частичен иск от обща претенция от 300 000 лв., съставляваща обезщетение в полза на ищеца за неимуществени вреди, причинени му от ответника при извършените от него действия като съдия - докладчик по НЧХД № 4564 г. по описа на РС Бургас. Съдията-докладчик констатира, че по делото не са изпълнени указанията на съда, дадени с разпореждане от 27.6.24 г. и последващи разпореждания на КРС в указания срок за отстраняване на нередовностите, поради което е налице хипотезата на чл. 129, ал.3 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че предявеният иск е и недопустим. При служебна проверката на допустимостта на иска съгласно чл. 130 ГПК съдът намира, че предявеният иск по чл. 45 ЗЗД е недопустим. Съгласно чл. 132 КРБ при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В ИМ като обстоятелства, на които се основава исковата претенция, ищецът е посочил действия на ответника в качеството му на съдия - докладчик по горепосоченото дело. Действията на ответника, подробно описани в ИМ /без настоящият състав да може да обсъжда тяхната законосъобразност/, представляват осъществяване на съдебната власт по см.на чл. 132 КРБ, т.е. описаните в ИМ служебни действия, извършени от ответника, попадат в хипотезата на чл. 132 КРБ. Поради това ответната страна не следва да носи гражданска отговорност за описаните в ИМ действия, т.к. обстоятелствата, посочени като основание на иска, се включват в предвидения в чл. 132 КРБ функционален имунитет на магистратите, като не се твърди от ишеца същите да изпълват състав на умишлено престъпление от общ характер, осъществен от ответника чрез описаните в ИМ действия.

Конституционно предвиденият имунитет, независимо от неговата форма - наказателна или гражданска неотговорност и/или неприкосновеност (Решение № 10/1992 г. на Конституционния съд), винаги представлява процесуална пречка за развитието на делото чрез неговото образуване и разглеждане. Приема се в практиката на ВКС (Р.№ 110 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 93/2012 г., определение № 534 от 13.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4266/2019 г. на IV г. о. (постановено по чл. 274, ал.3 ГПК), Р.№348 от 08.01.2018г. по гр.д. № 495/2017г. на ІV г.о., определение №189 от 17.08.2022г. по ч.гр.д. № 2246/2022г. на І г.о.

(постановено по чл. 274, ал.3 ГПК), че установеният с разпоредбата на чл.132 КРБ функционален имунитет на магистратите (съдии, прокурори и следователи) изключва възможността от тях да се търси наказателна и гражданска отговорност при 1 осъществяването на съдебната власт - за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер /за което липсват какви да е твърдения и доказателства в случая/. Поради това искът по чл.45 ЗЗД срещу магистрат е процесуално недопустим /Р. № 50058 от 07.07.2023 г. по гр. д. № 3192 / 2022 г. на ВКС, II ГО/. Функционалният имунитет е абсолютна процесуална пречка спрямо ответната страна да се провежда съдебно производство за реализиране на гражданска отговорност (в т.см. константната практика - Определение № 100/05. 03. 2009 г. по ч. гр. д. № 2308/2008 г. на ВКС- II г. о., Определение № 373/09. 07. 2009 г. по ч. гр. д. № 310/2009 г. на ВКС- I г. о., Определение № 307/18. 06. 2010 г. по ч. гр. д. № 324/2010 г. на ВКС- III г. о., Определение № 671/ 25. 11. 2010 г. по ч. гр. д.№ 598/2010 г. на ВКС, Определение № 146/17.

03. 2011 г. по ч. гр. д. № 40/2011 г. на ВКС - IV г. о., Определение № 348/ 06. 06. 2011 г. по ч. гр. д. № 433/2010 г. на ВКС - IV г. о.), обуславящо извод, че предявеният иск е недопустим, като производството по делото следва да бъде прекратено,поради което ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК и на осн. чл.130 ГПК искова молба вх. № 3222/21.06.24 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Окръжен съд Бургас в 1-седм. срок от съобщението. При упражняване на тази процесуална възможност дължимата държавна такса е в размер на 15 лв. и следва да бъде внесена по сметка на Окръжен съд Бургас, а доказателство за това да бъде представено в срока за обжалване.

Неизпълнението на това указание е основание за връщане на ненадлежно предявената частна жалба като повторна възможност за съобразяване на действието с изискванията за редовност няма да бъде давана.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

2