Решение № 16467 от 21.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16467 гр. София, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20251110149332 по описа за 2025 година

Предмет на делото е иск на по чл. 422 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД от А. А. П. с ЕГН **********, срещу *** с ЕИК ***, иск за установяване дължимостта на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 636/2025г. на РС – ***.

Твърди се, че вземането в размер на 400,00 евро /равняващи се на 782,33 лева/ е за обезщетение, възникнало по повод закъснял полет *** – *** на *** Иска се присъждането на сумата, ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, както и разноски в заповедното и в настоящото производство.

Ответното дружество представя отговор, с който оспорва иска като навежда конкретни аргументи, че не дължи сумата, няма основание за начисляване и изплащане на обезщетение. Акцентира, че закъснението се дължало на непредвидени обстоятелства около излитащия самолет от летище *** към ***, с която машина следвало да се извърши и процесният полет – имало буря, която причинила закъснението на идващия от *** самолет и така закъснял излитащия от ***. Алтернативно – и вероятно бланкетно – излага съображения, че ищцата не се явила навреме за полета – най-късно 45 минути преди полета.

Моли претенцията да бъде отхвърлена, претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от ищцата.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

1

Нито една от страните не признава твърдяни от другата обстоятелства. Ет защо всяка предпоставка подлежи на изследване.

Видно от приложената в превод бордна карта /на л. 46 от делото/ пътничката А. П. е имала право на храна на стойност 20 евро поради закъснял полет с номер *** на *** Има посочено място и класа икономическа, както и час на пристигане – 20,30 часа. Посочено е, че този е пореден *** при чекиране, също е ел. билет : ***.

Видно от издадената от *** справка /на л. 56 от делото/ на датата *** полет от *** до *** *** с тип самолет ***, регистрация *** е бил с планиран час на кацане в *** 23,55 часа, а реалният такъв е бил 09,17 часа на 28.06.2024г. Освен това полет *** от *** до *** на *** с тип самолет ***, регистрация *** е бил с планиран час на излитане от *** 18,05 часа, а реалният такъв е бил 00,39 часа на 28.06.2024г.

Останалите събрани по делото писмени материални не носят никаква доказателствена стойност – нито имат авторство /по отношение представените от ответника „справки“ на л.

24 - 30/ както правилно е отбелязал ищеца, нито са изцяло на български език, нито имат характер на официален документ. От ищцата пък има представен на чужд език документ без заверен превод – л. 48 от делото. Що се касае до т.нар. кореспонденция между страните по електронен път – представена от ищцата на л. 9- 10 от делото, същата по направеното оспорване също не се установява да има официален характер и качеството на документ, не се установява с категоричност подател и получател.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Съдът намира иска за доказан по основание. При доказаното пътуване на А. П. с процесния полет, което следва от наличната и регистрирана бордна карта – т.е. пътничката се е чекирала – и дори доказано е получила ваучер за храна поради закъснението, недвусмислено води до извод, че тя е била на този полет. Същият пък доказано е закъснял с повече от три часа – видно от справката на *** - фирмата – концесионер на Летище *** - гр.

***.

Аргументите на ответника за възникването на извънредни обстоятелства, наложили закъснението на полета, останаха недоказани. Нито един документ или друго свидетелство какви са били атмосферните условия, нито един документ или друго свидетелство за реалното закъснение на излитащия полет от ***, от който както се твърди /но не се доказа/ зависел полетът от *** до *** няма събрани, съответно поискани да се съберат по делото.

Възникнало е основанието за изплащане на обезщетение – полетът е закъснял повече от 3 часа без да налице правизключващи по смисъла на Регламента обстоятелства.

Ето защо подлежи на присъждане в цялост със законна лихва от подаването на заявлението пред заповедния съд – 25.07.2025г.

На основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на ЕП и СЕ от 2

11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение се дължи обезщетение 400 евро.

По разноските

По изхода на делото на ищеца се следват разноски. Ищцовата страна не представя списък. Претендира да е сторил в заповедното такива в размер: 25 лева за държавна такса и 400,00 лева платен адвокатски хонорар. В исковото производство ищецът претендират същите размери на същите основания : 25 лева за държавна такса и 400,00 лева адвокатско възнаграждение. По отношение на платената на два пъти държавна такса категорично се дължи и подлежи на присъждане – вече в евро в размер на 25,56 евро общо.

Що са касае обаче до претендирания адвокатски хонорар в заповедното и в исковото съдът намира следното. Същият не дължи. По делото има пълномощно от 03.12.2024г. от заявителя в полза на адв. Е. Б. В., адв. С. Б. Б. и Ж. С. В. в качеството й на управител на *** като съгласно т. 2 от същото посочените имат право да образуват дела, както и "преупълномощава трети лица и адвокати с дадените права и сключва договори за правна помощ и съдействие от мое име". Към материалите в заповедното и по настоящото дело са приложени два отделни договора за правна помощ, сключен между ищцата чрез пълномощника си Ж. В. и адв. С. Б., като в същия е договорена защитата по конкретното искане - предмет на делото и е уговорен хонорар от по 400,00 лева, платими на ръка. Според настоящия състав Договорът за правна помощ, представен по делото, изходящ от упълномощителна сделка, не е произвел правно действие, тъй като адв. С. Б. е директно упълномощен с пълномощно от 03.12.2024г. от ищцата А. П.. Той не се явява трето лице, попадащо в кръга на субектите по отношение на които лицето би могло да учреди представителна власт, той не е трето лице, а лице по самата упълномощителна сделка. Така липсва валидно сключен договор за правна помощ и основание за плащане на адвокатско възнаграждение - така в Определение на СГС № 9285/14.06.2024г. по гр.д. 3208/2024г. на СГС, ЧЖ, VI - Г състав. Двамата пълномощници се договарят помежду си, а следва да упълномощават трети лица, нямат властта от А. П. да договарят или определят посочен от тях адвокатски хонорар. Това реално се случва – ищцата упълномощава някой да я представлява и също така да си договаря за избран от пълномощника размер адвокатски хонорар – това са данни за недобросъвестно упражняване на процесуални права. При вече подписано пълномощно е неясно защо Договора за правна помощ също не се сключи когато и пълномощното и лично в случая А. П. да се подпише под определения и договорения размер адвокатски хонорар. Тълкувано заедно с пълномощното, че адвокатите и управителката В. събират и платените вземания по делата, става ясно, че самата пътничка няма никога да разбере какво от нейно име е договорена да се заплати като адвокатски хонорар, защото няма да дойде по нейната банкова сметка. Категорично и пред заповедния съд е следвало да се отхвърли вземането за разноски в тази част. И положително не се установява в настоящия процес, че същото се дължи.

3

При горния извод не е необходимо да се обсъжда направеното от ответника възражението за премокерност на адвокатското възнаграждение.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че *** с ЕИК ***, и седалище: гр. ***, бул. „***“***, ДЪЛЖИ на А. А. П. с ЕГН **********, и адрес: гр. ***, сумата 400,00 /четиристотин/ евро, ведно със законната лихва считано от 25.07.2025г. до окончателното й изплащане – обезщетение за закъснял полет от *** от *** до ***, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 6360/2025г. на РС - ***.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на А. А. П. с ЕГН ********** сумата 25,56 /двадесет и пет евро и 56 евроцента/ евро разноски в заповедното и настоящото производство.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Препис от решението ДА СЕ ИЗПРАТИ и на личния адрес на ищцата: гр. ***.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4