Решение № 4783 от 20.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4783 гр. Пловдив, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330115583 по описа за 2025 година

Производството е по положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /предходно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.

„Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от *** и чрез адв. Г. И. З., е предявил против Г. Л. П. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, иск да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата общо 294,84 лв. /150,75 евро/, произтичаща от договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***от *** г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.

Претендираната главница е формирана от 52,56 лв. /26,87 евро/ дължими месечни и еднократни такси, допълнителни пакети и потребление на мобилни услуги за периода 05.09.2021 г. – 04.11.2021 г., както и 242,28 лв. /123,88 евро/ договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора, от която 107,39 лв. /54,91 евро/ представляват три стандартни месечни абонаментни такси, а 134,89 лв. /68,97 евро/ – част от разликата между стандартната цена на устройство *** без абонамент и преференциалната цена, предоставена при сключване на договора.

В исковата молба се твърди, че на ***г. ответникът е сключил с мобилния оператор договор за мобилни услуги за предпочетен номер ***, като едновременно с това е получил устройство *** Dual Green на преференциална цена, обусловена от срочното абонаментно правоотношение.

1

Ищецът твърди, че ответникът е ползвал предоставените услуги, но не е заплатил дължимите суми по фактура № *** г. и фактура № *** г. По тези фактури са начислени съответно 31,01 лв. и 31,88 лв., или общо 62,89 лв. След издаване на кредитно известие №*** г. в размер на 10,33 лв. задължението за предоставени услуги е намалено на 52,56 лв.

Поради неплащане на изискуемите задължения, операторът е прекратил договора преди изтичане на първоначалния срок. Като последица е начислена неустойка 242,28 лв., съобразно клаузата в индивидуалния договор и приложимите Общи условия. Вземанията са обобщени в крайна фактура № **********/*** г.

Ответникът, представляван от назначения *** адв. Д. П., оспорва иска като неоснователен и недоказан.

На първо място се поддържа, че договорът и съпътстващите го книжа са отпечатани с изключително дребен шрифт, който затруднявал потребителя да се запознае с правата и задълженията си. Особеният представител се позовава на практиката на ВКС относно изискването договорните условия да бъдат представени ясно и разбираемо и извежда от това възражение за неравноправност, респективно недействителност.

На следващо място е оспорен размерът на 52,56 лв. Ответникът сочи, че към исковата молба първоначално не е представено извлечение от клиентската партида, от което да се установи как е формирана сумата от 10,33 лв., приспадната от общо начислените 62,89 лв., и дали действително по партидата е имало предплатени, надплатени или частично платени суми.

По отношение на неустойката се възразява както срещу настъпването на основанието за начисляването й, така и срещу нейната действителност. Поддържа се, че към момента на отговора не са били представени Общите условия и доказателства за надлежно едностранно прекратяване на договора. Сочи се, че при договор, сключен в писмена форма, чл. 87, ал. 1 ЗЗД изисква писмено предупреждение.

Особеният представител счита клаузата за три стандартни месечни такси за нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като според него тя осигурява на оператора възнаграждение за период, през който услугата вече не се предоставя. Оспорена е и сумата 134,89 лв. за устройството, като се поддържа, че под формата на неустойка се променя договорената цена на вещта и се създава прекомерна тежест за потребителя.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е процесуално допустим. Налице са издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, връчване по чл. 47, ал. 5 ГПК, указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и предявяване на иска в срока по закона. Производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство, а предметът му е съществуването на вземането, за което е издадена заповедта.

По възникването на договорното правоотношение съдът намира, че представеният индивидуален договор от ***г., подписан от ответника, заедно с декларацията за приемане на Общите условия, установява валидно облигационно правоотношение между страните.

2

Няма оспорване на подписа по реда на чл. 193 ГПК. Ответникът е получил СИМ карта и устройство на преференциална цена, а приложените детайлизирани фактури установяват реално ползване на мобилния номер през процесния период.

Възражението относно размера на шрифта не води до недействителност на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, установяваща конкретни изисквания към формата и размера на шрифта, се отнася до договори за потребителски кредит и не е приложима по аналогия към договор за електронни съобщителни услуги. При приложението на ЗЗП съдът следи дали клаузите са съставени ясно и разбираемо и дали потребителят е могъл да узнае съдържанието им. В настоящия случай основните параметри – избран план, срок, цена, мобилен номер, устройство и последици при предсрочно прекратяване – са отразени в индивидуално подписан документ, а ответникът отделно е удостоверил запознаване с Общите условия.

Посочената от ответника практика на ВКС относно прозрачността на потребителските договори не обосновава автоматична нищожност на целия договор само поради визуалния размер на текста, когато специалният закон не установява конкретен минимален шрифт, а съдържанието на релевантните клаузи е достъпно, индивидуално подписано и по делото липсват данни потребителят да е бил въведен в заблуждение относно съществените параметри.

По вземането за 52,56 лв. съдът намира възражението на особения представител за преодоляно от допълнително представените доказателства. Фактура № *** г. установява начислена сума 31,01 лв., а фактура № *** г. – 31,88 лв., общо 62,89 лв. Кредитно известие № *** г. е за минус 10,33 лв., вследствие на което оставащото задължение е точно 52,56 лв.

Справката за издадените фактури и плащанията по клиентски № *** проследява всички начисления и плащания през 2021 г. и потвърждава, че фактурите до септември 2021 г. са погасени, а фактурите от *** г. и *** г. остават неплатени, като на 05.12.2021 г. е осчетоводено кредитно известие -10,33 лв. Именно така е формирана претендираната сума от 52,56 лв. Данните съвпадат с кредитното известие и детайлните приложения към фактурите.

Фактурите са частни свидетелстващи документи. Те не създават сами по себе си договорното задължение, но се ценят в съвкупност с договора, Общите условия, справката за движенията по партидата и детайлното потребление. Така разгледани, те установяват както размера, така и падежа на неплатените услуги.

По въпроса за прекратяването съдът намира, че е доказано виновно неизпълнение на ответника, състоящо се в неплащане на две последователни изискуеми сметки. Чл. 71 от Общите условия възлага на потребителя задължение да заплаща определените от оператора цени в посочения срок, а чл. 75 във връзка с чл. 19б, б. „в“ предвижда право на оператора при неплащане след падежа да прекрати едностранно индивидуалния договор.

Съдът не споделя тезата, че единствено липсата на доказателство за лично връчване на отделно последващо уведомление прави прекратяването невалидно. Договорът и Общите 3 условия предвиждат конкретна договорна последица при неплащане, а от представените доказателства се установява деактивиране на услугата и издаване на крайна фактура след изтичането на дадения на потребителя срок. Допълнително, поканата от *** г. съдържа ясно предупреждение за прекратяване при неплащане и предоставя 10-дневен срок за изпълнение, с което материалноправната цел на чл. 87, ал. 1 ЗЗД – длъжникът да получи последна възможност да изпълни – е съобразена.

Дори да се приеме, че доказателствата за физическото доставяне на поканата не са достатъчни сами по себе си, съвкупността от неплатените падежирали фактури, приложимата договорна клауза, деактивирането на услугата, начисляването на финалните задължения и липсата на последващо плащане доказва настъпването на прекратяването по договорения ред. В този смисъл е и най-новата въззивна практика, напр. Решение № 422/30.10.2025 г. по в. гр. д. № 574/2025 г. на ОС – Плевен, което приема за дължими идентични по структура вземания на „Йеттел България“ ЕАД при доказано неизпълнение и прекратяване.

По иска за неустойката съдът съобразява служебно разпоредбите на чл. 143 – 146 ЗЗП и чл.

26, ал. 1 ЗЗД.

Клаузата предвижда две различни последици, свързани с две различни икономически облаги, предоставени на потребителя срещу поемане на задължение за определен минимален срок.

Първата част обезпечава срочността на абонаментното правоотношение и е ограничена до максимум три стандартни месечни такси. Втората част е свързана с отстъпката от стандартната цена на устройството, предоставена именно поради сключването на срочен абонамент, и се определя съразмерно на оставащия срок.

Неустойката за три месечни такси не представлява заплащане на услугата за целия оставащ срок. Напротив, при първоначално уговорен срок 24 месеца тя поставя предварително определена и ограничена горна граница на отговорността на потребителя, значително под размера на всички оставащи абонаментни такси. Тя има обезпечителна и обезщетителна функция – компенсира оператора за преждевременно прекратеното срочно правоотношение, при което ценовите условия са формирани с оглед очакваното изпълнение за целия договорен период.

Следва да бъде отчетено и Споразумението между Комисията за защита на потребителите и „Теленор България“ ЕАД от *** г., в резултат на което максималният размер на тази неустойка за физически лица е ограничен до три стандартни месечни абонамента. Самото споразумение не обвързва съда при контрола за неравноправност, но е относим факт при преценката дали механизмът води до явно и несъразмерно обременяване на потребителя.

При конкретния размер от 107,39 лв., съпоставен със срока и условията на договора, съдът не установява неустойката да излиза извън присъщите й функции или да създава значително неравновесие по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Неоснователно е и възражението срещу сумата 134,89 лв. за устройството. Тя не представлява последваща едностранна промяна на продажната цена. При сключването на 4 договора потребителят е получил устройството на преференциална цена именно поради поетото задължение за срочно ползване на мобилни услуги. При виновно предсрочно прекратяване договорната клауза предвижда възстановяване само на съответната на оставащия срок част от предоставената ценова отстъпка.

По този начин не се изисква двойно плащане на цената на устройството, а се възстановява част от икономическата облага, която е била предоставена при предпоставка, която по вина на потребителя не се е реализирала за целия уговорен срок. Поради това клаузата има самостоятелна обезщетителна функция и е различна от задължението за заплащане на устройството.

Съдът съобразява Решение № 422/30.10.2025 г. по в. гр. д. № 574/2025 г. на Окръжен съд – Плевен, в което по аналогични договорни клаузи въззивният съд приема за дължими както неустойката в размер на три стандартни месечни такси, така и съразмерната част от разликата между стандартната и преференциалната цена на устройство. В мотивите е прието, че така формираната неустойка не води до неоснователно обогатяване и не излиза извън обезщетителната и обезпечителната си функция.