Решение № 8180 от 17.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8180 гр. София, 17.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20221110108653 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред първата инстанция“.

Предявени са от „П. срещу Е.Й. П. следните обективно кумулативно предявени искове: установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 8 6 ЗЗД за сумата от 4775.15 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № . от 17.09.2018 г., ведно със законната лихва от 29.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 1104.63 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 16.05.2019 г. /падежа на първата неизплатена вноска/ до 20.08.2019 г. /датата на твърдяната предсрочна изискуемост/, и сумата от 2021.55 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 20.08.2019 г. до 29.09.2021 г. /съгласно уточнителна молба от 12.05.2022 г./, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 65424/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, и осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД против посочения ответник за заплащане на сумата от 5351.05 лв., представляваща дължимо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № . от 17.09.2018 г. Претендират се сторените по делото разноски.

Ищецът „П., ЕИК ., твърди, че на 17.09.2018 г. е сключил с ответника договор за потребителски кредит № ., въз основа на който му предоставил сумата от 5000 лв., със срок на договора от 36 месеца, размер на вноската от 243.98 лв. и падеж 16-ти ден от месеца, при ГПР 49,89% и годишен лихвен процент 41,17%, лихвен процент на ден – 0.11 %. С Анекс от 20.03.2019 г. страните постигнали съгласие за отлагане на погасителни вноски № 4, 5 и 6 и бил определен нов погасителен план. Възнаградителната лихва твърди да е възникнала като задължение в деня на подписване на договора, като страните уговорили заплащането разсрочено във времето в рамките на погасителния план. По същия начин било уговорено заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Позовава се на настъпила преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК предсрочна изискуемост на кредита на 1 основание чл.12.3 от Общите условия към договора за кредит, за което длъжникът бил уведомен. Твърди, че поради неплащане на уговорените вноски на падежа, ответникът бил изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава за периода от 20.08.2019 г.

/датата на настъпване на предсрочната изискуемост на вземането/ до 29.09.2021 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.

131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Навежда възражение за нищожност на претендираното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги като противоречащо на и заобикалящо разпоредбите на чл. 10 ЗПК, чл. 10а ЗПК, чл. 19 ЗПК и чл.

21, ал. 3 ЗПК. Навежда възражение за нищожност на целия договор за потребителски кредит. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид заявените от страните становища и приетите по делото доказателства и установи от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за потребителски кредит № ./17.09.2018 г. и приложимите към него Общи условия на заемодателя, от който се установява, че „П., като заемодател, и Е.Й. П., като заемополучател, са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, по силата на което дружеството се е задължило да предостави на заемополучателя парична сума в размер на 5000 лв., срещу насрещното му задължение да я върне на 36 равни месечни вноски, ведно с уговорената възнаградителна лихва, платими на 16-то число от месеца. Месечната вноска била определена на 243.98 лв., формирана на база годишен лихвен процент (ГЛП) от 41.17 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 49.89 %.

Видно е от договора, че потребителят е закупил и допълнителен пакет услуги за цена от 5850.72 лв., заплащането на която било разсрочено също за 36 месеца, поради което и стойността на услугата била калкулирана към общия размер на месечната погасителна вноска, определена с този разход в размер на 406.50 лв. Общата стойност за връщане (заедно с пакета от допълнителни услуги) била определена на 14634.00 лв. Договорът бил сключен след попълване на искане за отпускане на потребителски кредит от страна на заемополучателя, в който същият е посочил съществена за заемодателя информация относно финансовото си състояние и трудовата си заетост. В приложение към договора бил изготвен погасителен план, съгласно който крайният срок за издължаване на кредита бил определен на 16.10.2021 г. Съгласно приложимите ОУ (чл.12.3) просрочието на две и повече месечни погасителни вноски пораждала право за кредитора да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем с писмено уведомление.

По делото е представен и Анекс № 1 за отлагане на вноски, с който е приет нов погасителен план, като ГЛП се запазва в размер на 41.17%, а ГПР е в размер на 41.29%.

Останалите клаузи по договора остават непроменени. Крайният срок за издължаване на кредита е определен на 16.01.2022 г.

Прието като доказателство е и преводно нареждане от 17.09.2018г., видно от което сумата от 5000 лева е била преведена от ищеца по банкова сметка на ответника.

Приложено е и извлечение от счетоводните записвания на ищеца по договора, видно от което след 16.05.2019 г. длъжникът е преустановил плащанията по договора, като счетоводно ищецът е отразил, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 20.08.2019 г.

Представено е уведомително писмо, с което кредиторът е известил потребителя, че упражнява правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, поради необслужването му, като е уточнил, че предсрочната изискуемост е настъпила на 20.08.2019г. Писмото е от 08.09.2021 г., изпратено е на адрес: с. Ч. и е върнато от куриер, като е отбелязано, че адресатът „отсъства“. Посоченият адрес не съвпада с адреса за кореспонденция, отбелязан в договора (с. Б.).

2

По делото и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на материалите по делото и документи, съхранявани при ищеца, е посочило какъв е размерът на обезщетението за забава поотделно за всяко отделно перо /заемна сума, възнаградителна лихва и вземането за пакет от услуги/ при наличие на предсрочна изискуемост, а именно – общо 2021.55 лв. и размерът на обезщетението за забава за падежиралите вноски по главница в общ размер на 4290.65 лв. – 389.01 лв.

Размерът на възнаградителната лихва съобразно сключения Анекс № 1 за периода от 16.05.2019 г. – 20.08.2019 г. е 621.49 лв. Вещото лице е посочило и какви плащания е извършила ответницата по време на действие на договора – общо 1233.01 лв., платени на каса, които ищецът е отнесъл за погасяване, както следва: със сумата от 224.85 лв. – вноски по главница, 507.09 лв. – договорна лихва, 1.40 лв. – лихва за забава и 499.67 лв. – пакет от услуги.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

По главницата:

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.

9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на ответника заем съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв, за него важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1), която в настоящия случай е налице. Спазени са и изискванията на чл. 11 ЗПК, като са посочени: размерът на кредита; размерът на лихвения процент /41.17%/; размерът на ГПР /49.89 %/, който е в границите, определени в чл. 19, ал. 4 ЗПК; общата стойност на плащанията, брой, периодичност и дати на плащане на отделните вноски; изготвен е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, такъв е изготвен и след всяко анексиране на договора, погасителните планове са подписани от кредитополучателя; предвидена е възможността на кредитополучателя да се откаже от кредита в определен срок, налице е информация за размера на лихвения процент на ден.

Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/ съгласно специалния ЗПК. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Видно от отбелязване в последен абзац на част „декларации“, кредитополучателят е получил своя екземпляр от договора, споразумението, общите условия и погасителния план в деня на сключване на контракта. Ползваните в договора абревиатури са пояснени в представените при подписването му общи условия. От представените стандартен европейски формуляр и допълнителна преддоговорна информация се установява, че кредиторът е изпълнил задължението си по чл. 5, ал. 2 ЗПК.

Макар и получена в деня на сключване на договора следва да се приеме, че кредиторът е дал възможност на кредитополучателя да прецени своите възможности за погасяване на заемната сума и да се запознае със съществените условия по издължаването и на тази основа ответникът е пристъпил по свое решение към подписване на контракта, поради което и не следва да се приема, че същият е бил изненадан от съдържанието му.

Съдът намира, че договорът отговаря на изискванията, които поставя Законът за потребителския кредит.

По делото не се спори, че ищецът, който е небанкова финансова институция, е предоставил заемната сума на заемополучателя, за което са представени доказателства.

Обстоятелството е потвърдено и от счетоводната експертиза.

3

Съдът обаче намира, че не е налице валидно упражнено право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по следните съображения:

Производството по предявен установителен иск по чл. 422 ГПК цели да установи съществуване на твърдяното в заповедното производство вземане по основание и размер, т.е. явява се негово своеобразно продължение. При просрочие на месечни погасителни вноски по договор за паричен заем, кредиторът може едностранно да измени договорното правоотношение, като при наличие на обективно установеното неплащане на месечна/и вноска/и, упражнява субективното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, т.е. отнема преимуществото на срока, уговорен за издължаване на заемната сума, и приема, че цялата главница по договора и възнаградителна лихва стават изискуеми и дължими. В настоящия случай заявителят се е позовал именно на обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението пред заповедния съд целият кредит е станал изискуем, за което кредиторът е направил опит да извести длъжника на посочения от него адрес.

Съгласно консолидираната практика на съдилищата, обективирана и в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, настъпването на предсрочната изискуемост на целия дълг по кредита се свързва с два факта – забава на кредитополучателя при изпълнение на задължението му за срочно издължаване съгласно погасителния план, което в настоящия случай е установено, и упражняване на правото на кредитора да измени договорното правоотношение едностранно и да направи целия дълг изискуем предсрочно, като отправи волеизявление за това до длъжника. Това разрешение е приложимо както при отпускане на банков кредит, така и когато паричен заем е бил предоставен от небанкова институция. По делото не се установява кредиторът да е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, съответно преди подаване на исковата молба. Липсват доказателства за връчване на такова материално волеизявление до длъжника по договора и то на адреса, посочен за кореспонденция в договора. Еднократното изпращане на уведомление за това не може да има последиците на фингирано връчване. Същевременно, с ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Това разрешение прави установителният иск допустим и основателен за всички падежирали и непогасени вноски към датата на приключване на устните състезания в исковия процес, като това не представлява недопустима подмяна на основанието на претенцията, доколкото вземането в единия и в другия случай се основава на договора за кредит/заем. Макар този въпрос да е намерил разрешение в тълкувателното решение за случаите на проведено заповедно производство въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги на банка по договор за банков кредит, в който е отразена изискуемост на целия дълг, поради настъпила предсрочна изискуемост, то същото на още по-голямо основание намира приложение при договорите за заем, тъй като даденото разрешение е принципно. В този смисъл, предявеният установителен иск по чл. 422 вр. чл.