Определение № 104 от 15.02.2022, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 27/2022
- Вид
- Определение № 104
- Подписан
- 15.02.2022
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Ивайло Петров Георгиев, Ваня Николаева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 104 гр. София, 14.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20221800500027 по описа за 2022 година ГПК.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3, изр. второ от Образувано е по частна жалба на „С. Г и Л“ ЕООД срещу определението от 29.12.2020г., постановено по ч.гр.д. № 149/2019г. по описа на Самоковския районен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за допълване на определението за прекратяване на делото в частта за разноските. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извода на съда, че на ищеца не се следват разноски нито в исковото, нито в заповедното производство, поради липса на основанията по чл. 78, ал. 1 от ГПК. Намира, че този извод противоречи на събраните по делото доказателства. Намира за доказано, че след предявяване на иска ответникът е изплатил изцяло процесното задължение. Счита, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото.
Изразява становище, че произнасянето на исковия съд по разноските в заповедното производство не е обусловено от направено за това искане в исковата молба, а е служебно задължение на съда, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОГТК на ВКС, стига те да са поискани със заявлението. Сочи, че в случая тази предпоставка е изпълнена, като разноски били поискани както със заявлението, така и с молбата за оттегляне на иска. Моли съда да отмени обжалваното определение и да осъди ответника „М.Т.“ ООД да му заплати разноските в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответника по жалбата.
Съдът намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
1
Със заявление по чл. 410 от ГПК, подадено на 27.11.2018г., „С. Г и Л“ ЕООД е поискало издаване на заповед за изпълнение срещу „М.Т.“ ООД за сумите 10000 лв. главница и 200 лв. – неустойка, дължими по договор за паричен заем от 04.09.2017г.
По заявлението е било образувано ч.гр.д. № 1254/2018г. на РС- Самоков и е постановена Заповед № 1058/27.12.2018г., с която същото се уважава напълно, като в полза на заявителя са присъдени и разноски в размер на 204 лв. – държавна такса и 500 лв. – адвокатско възнаграждение.
След подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Преди изтичане на срока, заявителят надлежно е предявил иска си по чл. 422, ал. 1 от ГПК, доплащайки държавна такса от 204 лв., като по него е било образувано гр.д. № 149/2019г. на РС- Самоков.
Преди провеждане на първото открито съдебно заседание по делото, с молба от 26.06.2019г., ищецът е заявил, че ответникът „М.Т.“ ООД му е заплатил исковите суми от 10000 лв. – главница и 200 лв. – неустойка, поради което и на основание чл. 232 от ГПК оттегля предявените искове и моли съда да прекрати производството по делото, като му присъди направените разноски в заповедното и в исковото производство. Към молбата е приложен заверен препис от банково извлечение, от което е видно, че сумата 10200лв. е заплатена на 14.06.2019г. от „М.Т.“ ООД на „С. Г и Л“ ЕООД, а като основание за плащането е посочено „връщане на заем по договор от 04.09.2017г.“.
С Определение № 673/26.08.2019г. Самоковският районен съд е прекратил производството по делото, без да се произнесе по искането за присъждане на разноски.
Определението не е обжалвано, но на 03.10.2019г. „С. Г и Л“ ЕООД е подало молба за допълването му в частта за разноските.
На 29.12.2020г. съдът е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е отхвърлил молбата, позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, като е приел, че в случая няма основания за отклонение от това правило.
При така установената фактическа обстановка и на основание чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е недопустимо поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Видно е, че законодателят е предвидил два различни срока за подаване на молба за изменение или допълване на съдебен акт в частта за разноските: ако съдебният акт е необжалваем, срокът е едномесечен и започва да тече от датата на постановяване на акта, а, ако актът е обжалваем, молбата следва да се подаде в срока за обжалване. При това, съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, „началният момент, от който започва да тече срока по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на решението в частта за разноските и по отношение на страната, която 2 няма интерес да го обжалва, тече от уведомяването й за решението, ако същото е обжалваемо”.
В настоящия случай молителят „С. Г и Л“ ЕООД е бил уведомен за прекратителното определение на 09.09.2019г. чрез процесуалния си представител адв. Ж., видно от отбелязването върху отрязъка от съобщението в този смисъл на л. 27 от делото. Срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е започнал да тече от тази дата и, с оглед продължителността му, е изтекъл на 16.09.2019г. – присъствен ден. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена чрез куриер на 03.10.2019г. и е просрочена, а следователно – недопустима. Произнасяйки се по тази молба, Самоковският районен съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а самата молба – оставена без разглеждане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определението от 29.12.2020г., постановено по гр.д. № 149/2019г. на Самоковския районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „С. Г и Л“ ЕООД от 03.10.2019г. за допълване на Определение № 673/26.08.2019г. в частта за разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3