Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 23653 от 29.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 11550/2026
Вид
Определение № 23653
Подписан
29.06.2026
В сила
29.06.2026
Състав
МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23653 гр. София, 29.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110111550 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXV ГПК – Бързо производство.

Образувано е по искова молба на П. Й. Д. против „Сидая Фарма“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищецът твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от 13.11.2025 г., по който заемал длъжността „финансов директор“, при уговорен шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя. Твърди, че заеманата от него длъжност е ръководна. Излага, че в изпълнение на трудовите си задължения установил практика в дружеството, която считал за незаконосъобразна и изразяваща се в предоставяне на облаги на персонал на аптеки с цел стимулиране на продажбите, като разходите се осчетоводявали по начин, който не отразявал действителното им икономическо основание. Твърди, че след като се запознал с начина на функциониране на тази практика, уведомил по електронна поща ръководни служители и собствениците на дружеството, че според него същата следва незабавно да бъде преустановена, както и провел среща с представители на ръководството, на която изразил същото становище.

Поддържа, че непосредствено след това отношението към него рязко се променило. Излага, че бил подложен на унизително и враждебно отношение от прекия си ръководител, били му отправяни обидни квалификации и упреци.

Посочва, че впоследствие ползвал отпуск поради временна неработоспособност от 23.02.2026г. – 06.03.2026г., като на 08.03.2026г. подал 1 сигнал по реда на ЗЗЛПСПОИН до КЗЛД и сигнал до Софийската районна прокуратура относно установената практика. Сочи, че след завръщането на изпълнителния директор от чужбина, на 17.03.2026г. - още в първия работен ден му била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Според ищеца работодателят е упражнил предоставеното му право по чл. 71, ал. 1 КТ в противоречие с принципа на добросъвестност по чл. 8 КТ и единствено като средство за репресия вследствие на направеното от него вътрешно противопоставяне и подадения сигнал за нарушения. Поради гореизложеното моли съда да признае уволнението за незаконно и да го отмени, да го възстанови на заеманата длъжност, да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода, през който е останал без работа.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение, че ищецът е заемал длъжността „финансов директор“, че е бил уговорен срок за изпитване в полза на работодателя и че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ в рамките на този срок. Поддържа, че прекратяването е извършено законосъобразно чрез упражняване на предоставено от закона потестативно право, което не подлежи на мотивиране.

Оспорва твърденията за злоупотреба с право, като сочи, че липсват доказателства прекратяването да е извършено с цел увреждане на ищеца или като ответна мярка вследствие на подаден сигнал. Излага, че към момента на издаване на заповедта работодателят не е разполагал с информация за подаден сигнал по ЗЗЛПСПОИН, като за съществуването му узнал едва след връчването на преписа от исковата молба. Твърди още, че изложените от ищеца възражения относно сочената практика се дължат на неправилно разбиране на счетоводните процеси в дружеството и не представляват разкриване на нарушение по смисъла на закона. Ответникът поддържа, че причината за прекратяване на трудовото правоотношение е отрицателната оценка на работодателя относно професионалното представяне на ищеца през срока за изпитване. В тази връзка твърди, че ищецът не е изпълнявал качествено и своевременно възложените му задачи, не е демонстрирал необходимите професионални и управленски качества за заеманата длъжност и не е оправдал очакванията на работодателя, като тези обстоятелства се 2 установяват от представената електронна кореспонденция и останалите доказателства по делото. Оспорва и иска по чл. 225 КТ. Моли за отхвърляне на исковете.

По редовността на исковата молба:

При извършената служебна проверка по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК съдът констатира, че исковата молба е нередовна в частта относно предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. В исковата молба не е посочен размерът на претендираното обезщетение, респективно цената на иска, не е конкретизиран периодът, за който същото се претендира, както и не са изложени твърдения дали ищецът е останал без работа вследствие на уволнението. Посочените обстоятелства препятстват преценката за редовността и допустимостта на иска, поради което исковата молба следва да бъде оставена без движение в тази част с указания за отстраняване на констатираните нередовности.

Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:

Правна квалификация: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.

Доказателствената тежест с оглед на конкретните фактически твърдения на страните се разпределя, както следва:

Тежестта на доказване по претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, т. е. задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело. В негова тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване законосъобразното упражняване на потестативното право за прекратяване на трудовото правоотношение, включително: че между страните е бил уговорен срок за изпитване в полза на работодателя; че трудовото правоотношение е прекратено в рамките на този срок; че заповедта е издадена от компетентен орган.

Доколкото ищецът навежда твърдения за злоупотреба с право и нарушение на чл. 8 КТ, както и че прекратяването представлява ответна мярка по смисъла на ЗЗЛПСПОИН, в негова тежест е да установи фактите, от които извежда тези твърдения, а именно: че е сигнализирал за нарушения при условията на ЗЗЛПСПОИН или е извършил друго защитено поведение; че работодателят е узнал за това поведение;че между защитеното поведение и 3 прекратяването на трудовото правоотношение съществува причинна връзка.

Основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, обуславя и тази по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, респ. доказателствената тежест по посочения иск се явява идентична с тази по предходния предявен.

За да бъде уважен искът с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ трябва да се установи, че са се осъществили следните факти: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е останал без работа в исковия период, респ. претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово възнаграждение по трудово правоотношение в продължение на не повече от шест месеца след уволнението; 3. причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа; 4. размера на полученото от него последно пълно месечно брутно трудово възнаграждение преди уволнението. Установяването на първата и третата предпоставка е обусловена от изхода на правния спор по първия конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за отмяна на уволнението като незаконно.

Предпоставките по т. 2 и 4 следва да се установят от ищеца при условията на пълно и главно доказване – оставането на ищеца без работа следва да бъде установено в процеса на доказване от ищеца.

ПРИЗНАВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ се от доказване следните обстоятелства: наличие на валидно трудово правоотношение между страните по делото, п о силата на което ищецът е заемал длъжността „финансов директор“, при уговорен шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя

По доказателствата и доказателствените искания:

Представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства се явяват относими, допустими и необходими, поради което следва да бъдат приети.

Съдът намира искането на ищеца да бъде задължен ответника да представи посочени в т. 2 от доказателствените искания документи за неоснователно, доколкото същите са представени от ответника с исковата молба.

4

Съдът ще се произнесе по направеното искане за допускане на съдебносчетоводна експертиза след отстраняване на констатираните нередовности на иска по чл. 344, т.3 КТ.

Искането на ответника за допускане на двама свидетели съдът намира за основателно.

Искането по чл. 183 ГПК следва да бъде оставено без уважение, доколкото не са наведени конкретни доводи, които да обосновават необходимостта от представяне на оригиналите на документите, нито съдът намира, че това е необходимо за правилното изясняване на спора.

Страните следва да се приканят към постигане на спогодба, като им се разясни, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДЕЛОТО ДА

ПРОИЗВОДСТВО.

СЕ

ГЛЕДА

ПО

РЕДА

НА

БЪРЗОТО

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаването на настоящото определение да отстрани констатираните нередовности, като уточни петитума (искането) на исковата молба по отношение на обезщетението по чл. 344, ал.

1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, като индивидуализира общия размер на сумата, която претендира, как е формиран същият (размер) и шестмесечния период с посочване на неговата начална и крайна дата (от дата до дата), т. е. за какъв период се претендира обезщетението за оставане без работа.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в срок и в цялост, исковата молба в тази част ще бъде върната.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.09.2026г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат 5 становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за установяване факта на оставане без работа през исковия период.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 от ГПК за задължаване на ответника да представи посочените документи.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от страна на ответника за установяване на качеството на изпълнение на работата от ищеца.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 183, ал.1 ГПК.

ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на съдебносчетоводна експертиза.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебно производство или извън него.