Решение № 23503 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23503 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110113846 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца Т. В. Ш., ЕГН **********, срещу ответника ****************, ЕИК *********, обективно съединени искове по чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожност на Договор за кредит № *******/26.09.2024 г.

Ищецът Т. В. Ш., ЕГН **********, твърди, че на 26.09.2024 г. е сключил Договор за кредит № *******/26.09.2024 г. с ****************, по силата на който последният, в качеството си на кредитодател, следвало да отпусне в заем сумата от 4500 лв., при фиксиран ГЛП в размер на 5,15 % и ГПР в размер на 35,27 %. Сочи, че е била начислена такса за разглеждане в размер на 1261,51 лв. Поддържа, че клаузата на чл. 6.1 заобикаляла закона и накърнявала добрите нрави. Същата следвало да бъде включена при изчисляване на ГПР.

Размерът на таксата бил необосновано висок. Твърди, че сочената клауза била в противоречие на забраната за събиране на такси и комисиони, свързани с управлението и усвояването на кредита. С оглед изложеното поддържа нищожност на процесната клауза, предвиждаща заплащането на такса за разглеждане на документите по кредита, а оттам и недействителност на процесния договор в цялост. Сочи, че процедурата по сключване на договора била опоречена, не му била предоставена преддоговорна информация, не му бил предоставен договора за кредит в цялост. Моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът **********************, ЕИК *********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. З. Х., с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Не оспорва наличието на облигационно отношение между страните, възникнало по силата на сключен между тях Договор за кредит № *******/26.09.2024 г. за сумата от 4500 лв., 1 със срок на погасяване – 24 месеца, при фиксиран ГЛП от 5,15 % и ГПР от 35,27 %. Поддържа, че таксата за разглеждане е възнаграждение за допълнителна задължителна услуга, която не е свързана с усвояването или управлението на кредита. Твърди, че таксата за разглеждане била включена в ГПР, като била изрично посочена в СЕФ и погасителния план към договора.

Оспорва ГПР да надвишава законоустановения максимален праг. В условията на евентуалност поддържа, че дори клаузата, предвиждаща заплащането на такса за разглеждане, да е нищожна, то същата не влече нищожност на целия договор. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и направените възражения намира следното от фактическа и правна страна:

С определение по чл. 140 ГПК от 12.09.2025 г. между страните са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях е възникнало облигационно отношение по Договор за кредит № *******/26.09.2024 г. за сумата от 4500 лв., при фиксиран ГЛП в размер на 5,15 % и ГПР в размер на 35,27 %, и начислена такса за разглеждане в размер на 1261,51 лв. В първото по делото съдебно заседание на 28.10.2025 г., докладът е обявен за окончателен, като нито една от страните не е възразила срещу същия.

Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 то ЗПФУР. Съгласно посочената разпоредба, договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, поспециално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис - чл. 2, ал.

1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, чл. 3, т. 35 от Регламент ( ЕС) № 910/2014 на ЕП и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и 2 удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директова 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.).

Същият се счита за подписан при условията на чл. 13 от закона - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.

Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ/. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава - чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР.

Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание /виж Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика/.

В разглеждания случай, видно от представените по делото електронни документи, възпроизведени на хартиен носител /договора за кредит от 26.09.2024 г., съдържащ клауза, че рамково споразумение № ********* , приложение № 1 към договора за кредит се прилага изцяло към настоящия договор, декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗМИП, СЕФ, рамков договор №*********/, чието авторство не е било своевременно оспорено и надлежно опровергано в процеса, съдът приема, че е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние. Освен това, между страните бе прието за безспорно в хода на процеса, че между тях е възникнало облигационно отношение по Договор за кредит № *******/26.09.2024 г. за сумата от 4500 лв., при фиксиран ГЛП в размер на 5,15 % и ГПР в размер на 35,27 %, и начислена такса за разглеждане в размер на 1261,51 лв. Следователно неоснователно е възражението, че липсва съгласие от страна на ищеца за сключване на договора за кредит.

Възражението на ищеца, че не е спазено изискването по чл. 5 ЗПК за предоставяне на пълна преддоговорна информация / чл. 5 на Директова 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г./ не е въздигнато от националния ни законодател като основание за недействителност на договора в разпоредбата на чл. 22 ЗПК. В този смисъл задължителната съдебна практика, обективирана в Решение № *** от 14.07.2025 г. по к. т. д. № 237/2024 г. на ВКС.

Неоснователни се явяват и наведените в исковата молба доводи за неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Цитираната разпоредбата предвижда посочване в договора на ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, както и на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В 3 случая съдържанието на процесния договор отговаря на тези изисквания. В преамбюла на договора, очертаващ неговите основни условия и параметри, са посочени ГПР и общата дължима сума от потребителя. Непосочването поотделно на всеки един от елементите, включени в ГПР, не съставлява основание за недействителност на договора по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Подобно изискване се съдържа в чл. 11, ал. 1, т. 14 от ЗПК, но неговото неспазване, по аргумент от разпоредбата на чл. 22 ЗПК, не води до недействителност на договора за кредит. В този смисъл и Решение № 106 от 03.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3253/2021 г., III г. о., ГК, както и Решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр.д. № 3855/2021 г. , IV г.о.

Неоснователно, на следващо място в исковата молба се поддържа, че уговорената в договора такса за разглеждане не е включена в ГПР. По делото е прието като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, с която е установено, че в посочения ГПР в договора за кредит 35,27 % е включена такса за разглеждане в размер на 1261,51 лева. Ето защо, съдът приема, че разходът за тази такса несъмнено е взет предвид при посочване на общата сума, дължима от потребителя.

Предвид горното, по делото не бяха доказаха твърденията, че този процент е невярно изчислен и че действителната стойност на посочената величина надхвърля предвидения в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум.

По изложените съображения съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит съответства на изискванията на ЗПК, респективно, че същият не е нищожен на релевираното от ищеца основание. Противен извод не следва от развитите съображения за нищожност на клаузата за експресно разглеждане. Действително, обсъжданата клауза от договора носи характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на изискванията за добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и задълженията между страните и попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед цената на договора за кредит за потребителя възнаграждение. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези възнаграждения за допълнителни услуги е в нарушение на чл. 10а ЗПК и чл.

33, ал. 1 ЗПК. Горното обаче не обуславя извод за нищожност на целия договор по арг. от чл. 26, ал. 4 ЗЗД и не е предвидено като основание за недействителност на целия договор за кредит по чл. 22 ЗПК. Иск за нищожност на отделна клауза от договора за кредит, не е предявен, поради което и при спазване принципа на чл. 6, ал. 2 ГПК, предявеният иск за нищожност на договора за кредит подлежи на отхвърляне.

По разноските:

На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на спора, ответникът има право на разноски. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

4

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца Т. В. Ш., ЕГН **********, срещу ответника ****************, ЕИК *********, искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП да бъде прогласен за нищожен Договор за кредит № *******/26.09.2024 г. като неоснователен.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Т. В. Ш., ЕГН ********** да заплати на ****************, ЕИК ********* сумата в размер на 200 лева / двеста лева/– юрисконсултско възнаграждение за исковото производство пред СРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.