Определение № 134 от 31.01.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 134 гр. София, 31.01.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД И ВЪРХОВНИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, СМЕСЕН

ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове:

Николай Гунчев

Ерик Василев

Добромир Андреев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Частно касационно гражданско дело № 20228003104885 по описа за 2022 година Производството е по чл. 135, ал. 5 от АПК.

Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Окръжен съд-Враца и Административен съд-Враца относно компетентния съд, който да разгледа искова молба с вх. №3348/25.10.2022г., подадена от М. Ш. Л., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода" в ЗОЗТ „Б.", с която са предявени искове против Окръжния прокурор на ОП-Враца, наблюдаващ Затвора във Враца и против Началника на затвора в гр.Враца за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в общ размер 60 000 лева.

Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и

Върховния административен съд намира за установено следното:

Исковата молба на М. Л. е подадена до Административния съд - Враца, който с определение № 642/16.11.2022г. е прекратил производството по адм.дело №664/2022г. и изпратил същото по подсъдност на Врачанския окръжен съд.

Съображенията са, че направените на 15.11.2022г. от ищеца уточнения на исковата молба, че претенцията е за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 30 000 лева, предявена против Окръжния прокурор на гр.Враца, като правозащитен орган, обосновават извод, че е 1 предявен иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ, който следва да се разгледа от общ съд-районен или окръжен, в зависимост от цената на иска.

След получаване на делото от Врачанския окръжен съд е образувано гр. дело № 484/2022г. С определение №656 от 15.12.2022г. съдът е приел, че са предявени искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. Посочил е, че в случая не се претендира присъждане на обезщетение за вреди, претърпени от правораздавателна дейност на прокуратурата, очертани в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ, а се твърди, че вредите са причинени от отказ на Прокуратурата да бъде прекъснато изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода" на ищеца и същият да бъде изпратен за лечение. Съдът е приел, че се касае за надзорната дейност на прокуратурата по чл. 5 ЗИНЗС, която не е свързана с възможността да се обезщетят вреди по чл. 2 ЗОДОВ. Предвид това и позовавайки се на решение № 5229/10.04.2012г. по адм.дело № 15432/2011г. на III отделение на ВАС, съдът е посочил, че изискването на чл. 13 от ЕКПЧ за осигуряване на ефективни средства за защита, налага чл. 1 ЗОДОВ да бъде прилаган и по отношение на Прокуратурата в изпълняваните от нея надзорни правомощия по чл. 5 ЗИНЗС. Съдът е съобразил също, че с уточнителната искова молба от ищецът изрично е заявил, че предявява иск и против Началника на затвора в гр.Враца за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 30 000 лева, причинени от отказ на този ответник да уважи молбата на ищеца за постъпването му в болница за лечение. Затова е повдигнал препирня за подсъдност.

Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, като съобрази раззпоредбите на ЗИНЗС и на ЗОДОВ приема, че компетентен да разгледа и се произнесе по предявените от М. Л. искове е Административният съд - Враца, по следните съображения:

В подадената искова молба на М. И, лишен от свобода, са изложени твърдения, че по време изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора в [населено място] ищецът се разболял, имал нужда и право на болнично лечение, било необходимо прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода по медицински причини, но такова му било отказано. Сочи, че е претърпял неимуществени вреди в размер 60 000 лева, които претендира от Окръжния прокурор на Враца и от Началника на затвора в гр.Враца. След дадени от съда указания, ищецът е уточнил, че претендира обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в 2 размер 30 000 лева от Окръжния прокурор на гр.Враца, като наблюдаващ затвора, за това, че въпреки изпратеното му от медицински специалист становище за лечение на ищеца, не е прекъснал изтърпяването на наложеното наказание. Уточнява, че претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер 30 000 лева и от Началника на затвора в гр.Враца, който в нарушение на чл. 129, ал.3 и чл. 135, ал.1 ЗИНЗС е оставил без уважение молбата на ищеца за постъпване в болница за операция.

Вторият от предявените искове е за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията (на затворническата администрация) при или по повод изпълнение на наказанието „лишаване от свобода", като с т. 8 от Тълкувателно постановление № 2/2014г. по тълк. дело № 2/2014г. на ВКС и ВАС е прието, че такъв иск е подсъден на административните съдилища. В цитирания тълкувателен акт е посочено, че когато органите по изпълнение на наказанията упражняват дейност по управление на местата за лишаване от свобода, те извършват административна дейност и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Така даденото разрешение е задължително за съдилищата.

По отношение на първия иск, следва да бъде посочено, че изложените в исковата молба бездействия на окръжния прокурор на Враца имат административен характер, тъй като са извън функциите на прокурора по чл.

46 от НПК и са в рамките на надзора, упражняван от Прокуратурата по силата на чл. 5, ал. 1 от ЗИНЗС. Както е отбелязъл и съставът на ОС-Враца надзорната дейност на прокуратурата по чл. 5 от ЗИНЗС не е свързана с възможност да се обезщетяват вреди от нея по реда на чл. 2 от ЗОДОВ. По тази причина, изискването на чл. 13 от ЕКПЧ за осигуряване на право на ефективни средства за защита, налага чл. 1 от ЗОДОВ да бъда прилаган и по отношение на прокуратурата в изпълняваните от нея надзорни правомощия по чл. 5 от ЗИНЗС.

Предвид изложеното исковете за обезщетение за неимуществени вреди, претендирани от ищеца, като причинени му през периода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода", следва да се разгледат от Административния съд-Враца. Съдът следва да се произнесе по направеното от ищеца искане за предоставяне на правна помощ, след което да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба.

3

Така мотивиран, петчленният състав на ВКС и ВАС

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа делото по исковете на М. Ш. Л. е Административният съд - Враца.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административния съд - Враца за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от определението да се изпрати за сведение на ОС-Враца.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове:

1.

2.

3.

4.

4