Определение № 73 от 09.04.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 73 гр. К., 09.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно частно наказателно дело № 20265100600134 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 345 ал.1, във вр. с 341 ал.2, във вр. с чл. 249 ал.3, във вр. с чл. 248 ал.1 т.3 от НПК.

Образувано е по подадена частна жалба от адв. И. М. от АК – В.Т., защитник на подсъдимата А. М. Е. от с.Г.К., общ.К., обл.К., против протоколно определение, постановено в разпоредително заседание по Н.о.х.дело № 867/2025 год. по описа на К. районен съд, проведено на 18.03.2026 год., с което съдът е приел, че на досъдебното производство не e допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно.

Жалбодателят развива съображения, че наличието на формалните реквизити на обвинението не е равнозначно на наличие на необходимото съдържание, което законът и съдебната практика изискват, като законът не изисквал единствено формално попълване на структурните елементи на обвинителния акт, а тяхното съдържателно изпълване с конкретни фактически твърдения, покриващи всички съставомерни признаци на престъплението. Счита, че липсата на конкретика относно съставомерни признаци не можела да бъде санирана чрез формалното наличие на реквизити. В случая, макар формално да били налице реквизитите на постановлението и обвинителния акт, липсвали съществени фактически твърдения относно субекта по чл. 311 НК, и по - точно как държавното обвинение приемало, че след като същият 1

/въпреки, че не е посочено, очевидно се има предвид св.Щ.Щ./ е бил директор на предприятието „С.“ СМИ „С.“ - гр. С. в отразения период от 1990 до 1997 год., е изготвил въпросната трудова книжка именно в кръга на службата си.

Ноторно било известно, че тази дейност - изготвяне на трудовите книжки се извършвала от служителите в счетоводството на предприятието, като именно поради тази причина, както било прието и в Постановление № 3/23.03.1982 год. на Пленума на Върховния съд, когато деянието е извършено извън кръга на службата, макар и от длъжностно лице, то не било съставомерно по чл. 311 от НК. Жалбодателят сочи в жалбата си, че по никакъв начин не бил обсъден довода, че в разглеждания период дружеството е имало синдик, а съгласно Търговския закон синдикът бил този, който управлява и представлява дружеството и подписването на трудовата книжка от св.Щ., макар и заемащ длъжност директор, реално не попадало в хипотезата на чл. 311 от НК.

Отделно на това, липсвали данни в обстоятелствената част и за специалната цел, която разпоредбата на чл.311 изисквала, а именно - лицето, което е съставило трудовата книжка, да го е направило с цел същата да бъде използвана като доказателство за тия обстоятелства, отразени в същата.

Жалбодателят счита, че тези дефицити не представлявали формална нередовност, а съществена съдържателна непълнота на обвинението, която водела до неговата неяснота и до ограничаване правото на защита, при което изводът на съда, че не са налице съществени процесуални нарушения, бил необоснован, тъй като бил основан единствено на формален критерий, без да бъде извършена проверка за съответствие между фактическата и правната страна на обвинението. Жалбодателят твърди в жалбата си още, че субект на престъплението можело да бъде само длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 от НК, което действало в кръга на службата си, като изпълнителното деяние се изразявало в съставянето на официален документ - удостоверителен, в който се отразявали неверни обстоятелства или изявления, а от субективна страна престъплението можело да бъде осъществено само при пряк умисъл, като било необходимо деецът да преследва и специалната съставомерна цел съставеният документ да бъде използван /от дееца или от друго лице/ като доказателство за тези обстоятелства или изявления. Счита, че обстоятелството, че трудовата книжка е подписана от директора на предприятието, не било достатъчно, за да се приеме, че същият е съставил официалния документ по смисъла на чл. 311 НК в кръга на службата му, като подписът върху документа удостоверявал неговото формално утвърждаване, но не и авторството на съдържанието му. За да е налице съставяне на официален документ с невярно съдържание, било необходимо да се установи 2 кое конкретно длъжностно лице е изготвило съдържанието на документа и е удостоверило в него съответните обстоятелства в кръга на своята служба, като в случая липсвали каквито и да било твърдения, че попълването на трудовата книжка попада в обхвата на служебните задължения на свидетеля Щ., тъй като самото наличие на подпис не запълвал този съществен елемент от състава на престъплението, като този въпрос не бил изяснен, но бил от съществено значение за правилната квалификация на деянето. Жалбодателят развива още и съображения относно лицата, които оформят трудовите книжки в предприятията, както и относно неплатежоспособността на посоченото дружество, в което е отразено да е работила подс.А. Е. в трудовата й книжка през инкриминирания период от време, респ. наличието на временен синдик, който осъществявал всички управленски и представителни функции след 03.01.1997 год., които са принадлежали единствено и само на него, от което прави извода, че инкриминираната трудова книжка била изготвена от лице, което не е действало в кръга на службата си, макар и заемащо длъжността директор. Липсвали данни в ОА за правния статут на предприятието в разглеждания период, което било от съществено значение за коректното формулиране на обвинението и именно поради това се явява нарушено и правото на защита поради голословния обвинителен акт, който, макар и съдържащ необходимите реквизити, нямал съдържание относно изясняване на обективните признаци на деянието, в това число и по основния състав по чл.311 ал.1 от НК. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районна прокуратура – К..

Преписи от частната жалба са изпратени на Районна прокуратура – К. и на подсъдимата А. М. Е., като от същите не е постъпило възражение срещу жалбата.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, с оглед доводите, изложени в частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена от лице, имащо необходимата процесуална легитимация, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Н.о.х.дело № 867/2025 год. по описа на Районен съд – К. е било образувано по внесен на 19.11.2025 год. от РП – К. в РС – К. обвинителен акт, с който на А. М. Е. от с.Г.К., общ.К., обл.К. е било повдигнато обвинение за 3 извършено престъпление по чл.316, във вр. с чл.311 ал.1 от НК - за това, че на 19.10.2022 год. в гр.К. пред Х.Р.Л. – служител в ТП на НОИ – гр.К., съзнателно се е ползвала от официален документ с невярно съдържание – Трудова книжка № 28/18.04.1990 год. на името на А. М. Е. /С.М.А./ с ЕГН **********, в който документ били удостоверени неверни обстоятелства, а именно, че А. М. Е.

/С.М.А./ е работила и е прослужила времето от 02.10.1990 год. до 02.06.1997 год. при осигурителя ДФ „С.“ СМИ „С.“ – гр.С., като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

След двукратно отлагане на делото по обективни причини, на 18.03.2026 год. по делото е проведено разпоредително заседание, като в същото са били разгледани въпросите по чл.248 ал.1 т.1 - т.8 от НПК. В хода на разпоредителното заседание представителят на РП – К. е изразил становище по визираният в чл. 248 ал.1 т.3 от НПК въпрос, като е посочил, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване правата на обвиняемата.

Защитникът на подсъдимата е изразил становище, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата. Посочил е, че в постановлението за привличане на обвиняем от 25.07.2025 год. било посочено, че се повдига обвинение за това, че подсъдимата съзнателно се е ползвала от официален документ с невярно съдържание - трудова книжка, в който документ били удостоверени неверни обстоятелства, като за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, като така формулираното обвинение в постановлението за привличане на обвиняем не съдържало фактически твърдения относно всички задължителни елементи на основния състав, по който е обвинението, а именно - по чл.311 от НК, за който е привлечена А. М. Е., а именно: не било индивидуализирано по никакъв начин длъжностното лице, за което се твърди, че съставило официалния документ, не било посочено нито име, нито длъжност и не било посочено качеството на това лице. Защитникът на подсъдимата е развил съображения, че за да бъде гарантирано правото на защита, следвало да е налице пълно съответствие между двете части на обвинението и това следвало да е налице още в досъдебното производство , 4 като такъв дефицит имало и в диспозитива на обвинителния акт, който бил напълно идентичен с този на постановлението за привличане на обвиняемата, като единствено в обстоятелствената част на обвинителния акт било посочено, че има такова длъжностно лице и това е директорът на предприятието, държавна фирма „С.“ - гр.С.. Същевременно не бил изяснен въпросът действително какви са били правомощията на свидетеля и директор на това предприятие - Щ.Щ., и имал ли е такова право да съставя трудови книжки в качеството на ръководител. Защитникът е посочил още, че обстоятелството, че същият бил посочен като директор, не било достатъчно основание да се приеме, че той е имал качеството на длъжностно лице, което фактически е имало право да извършва въпросните удостоверителни действия в трудовата книжка. Това свое становище защитникът на подсъдимата е обосновал с обстоятелството, че в разглеждания период от 1990 година до 1997 година въпросното дружество с решение на Софийски градски съд от 03.01.1997 год. по Търговско дело № 10131/1992 год., обнародвано в „Държавен вестник“ бр.

№ 29 от 08.04.1997 г., било обявено в неплатежоспособност и по това време дружеството е имало синдик, който единствен е можел да осъществява въпросното действие, свързано с попълване на въпросната трудова книжка. В този смисъл било и Постановление № 3 от 23.03.1982 г од. на Пленума на Върховния съд, където било посочено, че когато деянието е извършено извън кръга на службата, макар и от длъжностно лице, то не е съставомерно по чл.311 от НК. Тези обстоятелства по никакъв начин не били изяснени в досъдебното производство и във въпросния обвинителен акт, където имало само едно голословно посочване на качеството на свидетеля Щ.Щ. - директор.

Защитникът на подсъдимата е посочил още, че при предявяване на разследването не било извършено предявяване на въпросното веществено доказателство, а именно - трудовата книжка, а така също и в обстоятелствената част на обвинителния акт липсвали каквито и да било данни, въз основа на които би могло да се направи извод от кои факти се извлича умисълът за съзнателното ползване на документа с невярно съдържание. По тези съображения защитникът на подсъдимата Е. е поискал съдът да прекрати съдебното производство и да върне същото на прокуратурата, която да формулира надлежно обвинение със съответно постановление за привличане на обвиняем, в което да бъде отразено казаното от него по отношение на длъжностното лице Щ.Щ..

5

След като е изслушал становищата на страните по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, първоинстанционният съд е посочил, че не са налице процесуални нарушения по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 от НПК . Намерил е, че не е налице д о п у с н а т о съществено процесуално нарушение при съставянето на постановлението за привличане на обвиняем, тъй като с постановлението за привличане от 25.07.2025 год. са налице реквизитите на постановлението, обективирани в чл.219 ал.3 от НПК. Същото е приел и по отношение на внесения в съда обвинителен акт, в който е намерил, че са налице задължителните реквизити по смисъла на чл.246 ал.2 и ал.3 от НПК. За да направи този извод, съдът е приел, че действително в обвинителния акт не е индивидуализирано длъжностното лице, което е съставило официалния документ с невярно съдържание като име, длъжност и качество, но това не е изискване на закона, за да бъде редовен обвинителният акт, както и не е налице пропуск досежно реквизитите на постановлението за привличане на обвиняем. По отношение на твърденията на защитника на подсъдимата - че при предявяване на разследването не била предявена трудовата книжка, първоинстанционният съд е приел, че е спазена процедурата на чл.227 от НПК, тъй като видно от протокола е б и л о предявено цялото досъдебно производство, а трудовата книжка била част от него, като същата не е отделена като отделно веществено доказателство или като отделен том, за да се предполага, че трудовата книжка не е предявена. По отношение на твърденията на защитника на подсъдимата - че липсват факти, от които се извлича извод за умисъла за престъпление, съдът е приел, че същите са неоснователни, тъй като чл. 246 от НПК не изисква л в обвинителния акт да има посочване от кои факти се извлича субективният елемент на едно престъпление, а е нужно да бъдат вписани само доказателствените материали, от които се установяват посочените в обвинителния акт обстоятелства, което е и сторено от прокурора. По тези съображения съдът е намерил, че на досъдебното производство не е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на правата на обвиняемата, поради което е постановил обжалваното определение и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.