Решение № 8549 от 09.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 53908/2025
- Вид
- Решение № 8549
- Подписан
- 09.05.2026
- Състав
- Виктория Марианова Станиславова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 3 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 8549 гр. София, 09.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110153908 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на П. И. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес:
.........., срещу „..........“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. ........
(сграда А), ............., с която са предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № ......... г., и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 457,60 евро, с левова равностойност 894,98 лева – платена при начална липса на основание сума по нищожния Договор за потребителски кредит № ......... г.
В исковата молба се твърди, че между ищеца П. И. Х. – като кредитополучател, и „..........“ ЕАД – като кредитодател, е бил сключен Договор за потребителски кредит № ......... г., по силата на който кредитодателят е поел задължение да предостави на кредитополучателя сумата в размер на 2 450,00 лева, при ГПР– 21,30 %, и фиксиран ГЛП – 19,47 %, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне сума в общ размер на 2 991,73 лева. Съгласно уговореното в чл. 4, за обезпечаване на задълженията по договора за кредит, кредитополучателят следва да предостави в полза на кредитодателя банкова гаранция в срок до 10 дни или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя ЮЛ в срок до 48 часа. На основание цитираната клауза, на 18.04.2024 г. кредитополучателят сключил договор за поръчителство с дружеството „.....“ ЕООД, по силата на който следвало да заплати на последното възнаграждение в размер на 2 573,39 лева – платимо разсрочено на месечни вноски, чийто падеж съвпада с падежа на вноските по договора за кредита. Ищецът поддържа, че в погашение на задълженията по договора за кредит е извършил в полза на ответното дружество плащания в общ размер на сумата от 3 344,98 лева, или с 894,98 лева над чистата стойност на кредита. Навежда правни съображения за недействителност на договора за кредит, на основание чл. 22 ЗПК, поради 1 нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, сочейки, че в договора липсва яснота относно компонентите, включени в ГПР. Счита, че ГПР не е коректно посочен в договора, доколкото в него трябвало да се включи и възнаграждението на поръчителя, тъй като бил разход, свързан с него. Посочва, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство се явява задължително условие за получаване на кредита съгласно клаузите на този договор.
Между договора за кредит и този за предоставяне на поръчителство съществува свързаност, която налага съвместното им разглеждане, обоснована с обстоятелствата, че те се сключват в един и същ ден, като вторият се сключва с одобрено от първия ЮЛ. Счита, че по аргумент от чл. 23 ЗПК не дължи нищо освен чистата стойност на кредита, поради което платената над тази сума от 894,98 лева се явява недължимо платена и следва да му бъде възстановена.
Моли за уважаване на исковете и за присъждане на сторените разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че с ищеца са сключили договор за кредит, с посоченото в исковата молба съдържание, по който е изпълнил задължението си за предаване на заемната сума, както и че във връзка с договора за кредит е бил сключен договор за поръчителство между ищеца и „.....“ ЕООД. Не оспорва твърдението на ищеца, че последният е заплатил по сметка на „..........“ ЕАД сума в размер на 457,60 евро, с левова равностойност от 894,98 лева, която е разпределена за погасяване на дължими от кредитополучателя суми, различни от вземането за главница. Не оспорва твърдението на ищеца, че в посочения в договора за кредит ГПР не е включено възнаграждението за поръчител. Счита, че ГПР по договора е включвал всички разходи по кредита към момента на сключване на договора в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и че ГПР по договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че условията към договора предвиждат сключване на договор за поръчителство като възможност, което не съставлявало задължително условие за отпускане на заема, като в тази връзка твърди, че договорът за поръчителство, съставлява отделно облигационно отношение с конкретни параметри, по което „.....“ ЕООД е поел задължение да отговоря солидарно с ищеца за задълженията му по договора за кредит, както и че е този договор е сключен след договора за кредит, поради което спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на разходите по договора за предоставяне на поръчителство не е било необходимо, така и било обективно невъзможно към момента на сключване на договора за кредит. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото и неоспорени от страните Договор за потребителски кредит № ......... г. и Приложение № 1 към него се установява, че между „..........“ ЕАД – като кредитор, и П. И. Х. – като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата в общ размер на 2 450,00 лева, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне сума в общ размер на 2 991,73 лева, при следните условия: 1./ вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт “Credissimo плюс“; 2./ срок на кредита: 24 месеца; 3./ брой погасителни вноски: 24, от които първата, платима на 31.05.2024 г., и последната, платима на 30.04.2026 г.; 4./ фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ по заема – 19,47 %; 5./ годишен процент на разходите /ГПР/ - 21,30 %.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане на кредит, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да 2 предостави на .......... банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство в одобрено от .......... юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по договора се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от .........., съответно този договор не поражда действие между .......... и кредитополучателя. В ал. 3 на същата клауза е предвидено, че в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението.
По делото са представени и приети Общи условия (ОУ) за предоставяне на кредити от „..........“ ЕАД, представляващи неразделна част към договора за потребителски кредит. В § 17 от ОУ е предвидено, че „Обезпечение“ – ще означава (i) банкова гаранция, издадена в полза на „..........“ от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „..........“ всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „..........“ за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е наймалко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по договора за кредит/изтичането на последния период на револвиране; или (ii) поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от „..........“ юридическо лице ("поръчител"), което впоследствие е сключило с „..........“ договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит.
Съгласно раздел III. „Кандидатстване за кредит. Обезпечение“, т. 12 от ОУ, кредитополучателят може да предостави обезпечение на кредита, което обстоятелство се посочва в заявлението. В случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на .......... банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В допълнение към предходното изречение, в случаите на избран вид обезпечение договор за предоставяне на поръчителство, кредитополучателят следва да удостовери, че е уведомен и дава съгласието си за предоставяне на личните му данни от .......... на поръчителя чрез отбелязване „Декларирам, че съм уведомен/а и давам съгласието си за предоставяне, обработване и съхранение на посочените от мен лични данни за целите на учредяване на избрания от мен вид обезпечение“ на систематичното място на сайта/в профила в хода на подаване на заявлението или пред служител на .........., в случаите на кандидатстване по телефон по реда и начина, уговорени в тези ОУ.
Съгласно раздел IV. „Оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, одобряване на заявлението“, т. 4 от ОУ, срокът за одобрение на заявлението е, както следва:
(i) в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение – 14 дни от подаване на заявлението, (ii) в случай че кредитополучателят предостави обезпечение срокът за одобрение на заявлението е 24 часа от предоставянето му на ........... В случай че кредитополучателят не е предоставил обезпечение ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора.
3
От представения по делото и неоспорен от страните Договор за предоставяне на поръчителство от 18.04.2024 г. се установява, че същият е сключен между „.....“ ЕООД – като поръчител, и П. И. Х. – като потребител, по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „..........“ ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1 (чл. 8, ал. 1), а именно 2 573,39 лева, дължимо на датата на падежа на кредита.
С оглед на процесуалното поведение на страните и съвпадащите им изявления в тази им част, с проекта на доклад, обективиран в Определение № 9174/06.03.2026 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в първото по делото открито съдебно заседание, съдът е отделил, на основание чл. 153 ГПК, за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ......... г., по силата на който кредитодателят е поел задължение да предостави на кредитополучателя сумата в размер на 2 450,00 лева, при ГПР– 21,30 %, и фиксиран ГЛП – 19,47 %, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне сума в общ размер на 2 991,73 лева; 2./ в изпълнение на поетите по договора задължения, при неговото сключване кредитодателят е предал фактически на кредитополучателя парична сума в размер на 2 450,00 лева, 3./ в погашение на задължения по така сключения договор от кредитополучателя са били извършени в полза на кредитодателя преди завеждане на делото плащания в общ размер на 3 344,98 лева.
Разпечатката съдържа 24 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/70fb2114-897c-4413-a7ab-3673afaaf64c