Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 208 от 14.04.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 6/2025
Вид
Решение № 208
Подписан
14.04.2025
В сила
26.11.2025
Състав
Христо Лазаров, Женя Димитрова, Жана Иванова Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.78, ал.3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 88 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.90, ал.1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 90, ал.1 и 2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 90, ал. 4 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 90, ал. 5 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.90 ал.4 и ал.6 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.99, ал.2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • § 1, т.59 · Закон за платежните услуги и платежните системи

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20251001000006 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. №11194/15.11.2024 година от „О анд М“ ЕООД, чрез адв.М.И. срещу решение №306/10.09.2024 година, постановено по гр.д. №182 по описа за 2022 година на Софийски окръжен съд, II-ри първоинстанционен граждански състав, с което е отхвърлен предявеният от „О анд М“ ЕООД срещу „Уникредит Булбанк“ АД иск за сумата от 25 500 лева, ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 93374 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деликт от края на м.януари, 2021 година /неправомерно получаване от неизвестно лице поради бездействие на служители на ответника на парични средства в размер на 24250 евро по банков превод от 20.01.2021 година, нареден от ищеца, ведно със законната лихва, считано от 09.02.2021 година до окончателното изплащане на задължението и е осъден да заплати сумата от 1294 лева, направени по делото разноски.

Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като е необоснован направеният от съда извод, че по делото няма никакви данни, от които да се направи извод, че към 20.01.2021 година на страните са им били 1 известни обстоятелства, които да поставят под съмнение редовността на направения банков превод. Този извод е в противоречие с приетото по делото писмено доказателствено средство, представено от банката. По делото е приложено писмо от банката до МВР, с което ответникът уведомява дирекцията, че на 20.01.2021 година е получено запитване от чужда банка относно изходящ валутен превод като информацията в това писмо е определена от самата банка като съмнение за интернет измама, като към писмото е приложена и междубанкова кореспонденция за превода, от което се установява неизгодния за банката факт, че на 20.01.2021 година е съществувало запитване от чужда банка, което е довело до известяване на ответника за съмнителни обстоятелства. Несъответствието между посоченият като бенефициент и титуляра на сметката е било установено от чуждестранната банка и тя е изпратила до Уникредит Булбанк първо запитване за автентичност на превода. По делото няма данни наредителят да е уведомен, поради което при липсата на своевременен отговор Банка ING, Нидерландия е заверила откритата от нея банкова сметка с наредената от българското дружество сума. Липсват доказателства, че банката своевременно е уведомила ищеца, тъй като едва на 28.01.2021 година. За банката е налице задължение по чл.99, ал.2 ЗПУПС да уведоми ползвателя на платежни услуги за описаните в закона обстоятелства, а именно за такива, свързани със сигурността и създаващи опасността от засягане на финансовите интереси на дружеството, както и за предприетите мерки. По изложените съображения счита, че направеният от съда извод, че ответникът не следва да носи отговорност за претърпените от ищеца вреди е незаконосъобразен.

Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което искът бъде уважен.

Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „Уникредит Булбанк“ АД е депозирала писмен отговор, в който се излага, че деликтът чрез бездействие би бил налице ако банковите служители не са предприели действия в период, когато връщане на погрешно преведената сума е било възможно. Към 28.01.2021 година това е било невъзможно, тъй като сумата е била вече изтеглена от сметката на получателя. Моли въззивният съд да потвърди решението на първоинстанционния съд и присъди направените по делото разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

2

Предявен е иск с правно основание чл.49 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „О анд М“ ЕООД твърди, че е клиент на „Уникредит Булбанк“ АД от 2003 година. На 20.01.2021 година във връзка с договор за доставка на ламарина е наредил банков превод за сумата от 24 250 евро по банкова сметка IBAN ******** на свой контрагент – индийската фирма Prabhat Global Colourcoated Pvt. Ltd.. В края на работния ден на 28.01.2021 г. управителят на ищцовото дружество е получил обаждане от И. П.

– акаунт мениджър на дружеството. На 29.01.2024 година, след като върнал телефонното обаждане е информиран, че е изпратен имейл, съдържащ съобщение от ING Bank, Амстердам във връзка с банковия превод. Към имейла е прикачен формуляр, който е следвало да се изпрати до попълнен до банката в Нидерландия. В 08,45 часа, на същия ден получил този имейл и разбрал, че служебната му поща е била обект на фишинг измама, при която имейлът на индийското дружество с приложени към него договор и проформа фактура е бил подменен с друг имейл с прикачени документи, в които е била подменена единствено банковата сметка на продавача с друга банкова сметка в ING Bank N.V. в Нидерландия, контролирана от инициаторите на компютърната измама. В 08,50 часа се свързал с Дирекция „Международни преводи“ в централата на „Уникредит Булбанк“ АД, с искане да се предприемат незабавни действия с цел банката в Нидерландия да блокира паричния превод. След този разговор управителят на ищцовото дружество се явил в офис на ответника, което станало около 9,30 – 9,45 ч. на 29.01.2021 г., където попълнил формуляр, предназначен за банката в Нидерландия, а на 09.02.2021 г. ищецът узнал, че средствата вече са били усвоени от получателя, като това било станало още в деня, в който те са били постъпили по сметката в Нидерландия.

Ищецът твърди, че впоследствие узнал, че твърденията на служителя на банката не отговарят на обективната действителност. С писмо от 27.02.2021 година „Уникредит Булбанк“ АД ги информира, че на 28.01.2021 година е получено SWIFT съобщение от Банка ING, Амстердам, с което са уведомени, че преведените средства са получени, чрез измама. На 02.02.2021 г. нидерландската банка информирала ответника, че средствата са били изтеглени и не могат да бъдат върнати. С писмо от 27.02.2021 г. ответникът информирал ищеца, че на 05.02.2021 г. е уведомил нидерландската банка, че 3 преводът е бил извършен на база компрометирана кореспонденция, както и че не разполага с полицейски доклад. Ищецът обаче изразява съмнения такова уведомление да е било пращано. Твърди се също така в исковата молба, че на 15.03.2021 г. ищцовото дружество е получило електронно съобщение от нидерландската банка за взети превантивни мерки срещу техния клиент, по чиято сметка са постъпили преведените средства, и за възможността допълнителна информация да бъде получена от българската банка. Твърди се обаче, че ответникът не е пожелал да предостави на ищеца останалата налична информация. Ищецът обосновава, че ответникът като доставчик на платежни услуги на платеца е забавил дължимото съдействие по чл. 90, ал. 5 ЗПУПС, което е бил длъжен да окаже на нидерландската банка с цел проверка автентичността на извършения превод предвид наличието на риск с конкретната платежна операция. Обосновава, че ответникът не е положил дължимата грижа по чл. 90, ал. 4 ЗПУПС за възстановяване на сумата по платежната операция. Видно от доказателствата по делото е, че „Уникредит Булбанк“ АД е получила от Банка I N G запитване за автентичност на извършения банков превод. Съгласно чл.78, ал.3 ЗПУПС установяването на автентичността е процедура, която позволява на доставчика на платежна услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност.

Системата за вътрешна сигурност на Банката ING e сигнализирала за наличието на риск с конкретната платежна операция и преведените средства са били временно блокирани. При тези данни банката е направила посоченото запитване за автентичност, но поради забавянето от страна на „Уникредит Булбанк“АД се е стигнало до възможността получателят да изтегли средствата. При получаване на запитването за автентичност е следвало служителите на банката да установят несъответствието между името на бенефициента, който е посочен в платежното нареждане и името на титуляра на нидерландската банкова сметка, което няма как да съвпада с името на индийския съконтрагент. В резултат на забавянето и неположената дължима грижа от страна на ответника, нидерландската банка е валидирала паричния превод. В резултат на бездействието на българската банка в нарушение на чл.

99, ал. 2 ЗПУПС (допуснатото от нейните служители забавяне от 20.01.2021 г., когато е бил нареден паричният превод, до 29.01.2021 г., когато ищцовото дружество е получило запитването за автентичност) е претърпял пряка загуба 4 в размер на сумата по паричния превод, а именно 24 250 евро. Освен това ищецът обоснова, че е претърпял и други вреди, представляващи пропуснати ползи и изразяващи се в нереализирани печалби от неосъществената сделка с индийския партньор. Твърди, че за да запази репутацията си и мястото си на пазара, е бил принуден да закупува ламарина от местния пазар на значително по-високи цени, в резултат на което печалбата му е била твърде занижена.

Определя загубите си на 69 124 евро като разлика между продажните цени на ламарината на местния пазар (тоест цените, на които самият той е закупил ламарината от търговци на местния пазар) и разходите за закупуването й от индийското дружество до достигане на общото количество 100 тона, какъвто е бил предметът на неосъществената сделка. Моли съдът да постанови решение, с което уважи предявените искове и присъди направените по делото разноски.

Ответникът „Уникредит Булбанк“ АД оспорва иска. Не оспорва, че с ищеца се намират в трайни търговски отношения по силата на Рамков договор за платежни услуги от 30.05.2013 г., както и, че на 20.01.2021 година , чрез електронно банкиране ищецът е излъчил платежно нареждане за превод с референтен номер при „Уникредит Булбанк“ АД за сумата от 24 250 евро по банкова сметка с IBAN ******** в ING Bank N.V-Амстердам. На 28.01.2021 година /14,15 часа UTC/ по електронен комуникационен канал ING Bank N.V. отправя запитване с молба за потвърждение на транзакцията, в което се посочва, че парите не са налични, но има предположение за измама. С обратно съобщение /15.41 часа, UTC/ „Уникредит Булбанк“ АД излъчва съобщение с молба за връщане на сумите и уведомява, че плащането е измама. На 02.02.2021 г. нидерландската банка подала информация, че са предприети мерки по отношение на техния клиент. Потвърдила отново, че „средствата са били незабавно изтеглени след тяхното получаване“. На същата дата подава сигнал до ГДБОП. На 05.02.2021 година от „Уникредит Булбанк“ АД е изпратено съобщение идентично с това от 02.02.2021 година, като в отговор е информирана, че „сумите са наредени в следствие на компрометирана кореспонденция“ и не разполага с полицейски доклад.

Основателността на иска по чл.49 ЗЗД предполага доказване на противоправно поведение на лице, на което длъжникът е възложил действие; увреждане, представляващо пряка и непосредствена последица от поведението на това лице. Между страните е сключен договор за платежни услуги, като по този договор ищецът има задължение да изготвя точно и 5 вярно платежните документи. Съгласно т.6.4 ищецът е длъжен да „пази тайната на данните за достъп до платежните електронни канали, както и да не допуска възможността други лица извън оторизираните от него по реда на този договор и закона да инициират платежни операции по тази сметка“. В т.6.10 от договора е повторено, че „рискът и последиците от изпълнението на редовни на външен вид платежни нареждания, които са неистински или придружени с неистински документи и декларации е резултат на неизпълнение на задълженията на ползвателя по т.6.4 по-горе и остават за сметка на ползвателя“. Видно от съдържанието на договора отговорността за изпълнението на измамни платежни операции се носи от ползвателя-ищец.

Съгласно т.11.4 от договора ползвателят носи всички загуби, които са вследствие на измама. Не е налице противоправно поведение на служител на банката, тъй като незабавно след получаване на сигнал за съмнение на чуждестранната банка на получателя на сумата банковият служител е информирал ищеца за исканата информация за автентичност на превода.