Решение № 258 от 02.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Варна, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20213100502472 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 295939 от 09.08.2021г. на „ИЗВОРОВО АГРО" ЕООД 202685284 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Майор Димитриев № 35, представлявано от управителя П. Й. Г.

Г., чрез адв. Т.Н.-С. АК Варна, срещу Решение № 262225 от 09.07.2021г., постановено по гр.д.№ 12198 от 2020г. по описа на ВРС, 19-ти състав, с което „ИЗВОРОВО АГРО" ЕООД 202685284 е осъдено да заплати на да заплати на „Константинос Анастасиу - 98" ЕООД ЕИК 113048373 със седалище и адрес на управление: област Сливен, община Нова Загора, с. Млекарево, стопански двор, сумата от 16302.28 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучена и нереализирана био продукция за стопанската година 2016/2017г., както следва: 15095.11кг бали люцерна от обработката на поземлен имот № 046016, представляващ нива с площ от 9.999дка, четвърта категория, в местност „Мешето", по плана за земеразделяне на с. Изворово, общ. Антоново и поземлен имот № 048017, представляващ нива с площ от 7дка, седма категория/2.394/ и четвърта категория/4.606/, в местност „Мешето", по плана за земеразделяне на с. Изворово, общ. Антоново, поради неизпълнение на договора за наем 27.03.2012г., с нотариална заверка на 1 подписите рег.№ 2681, акт № 45, том 3, изразяващо се в неосигуряване на спокойното и безпрепятствено ползване на поземлените имоти в резултат на незаконосъобразно заличаване на вписването на договора за наем в Служба по вписванията - Омуртаг, ведно със законното лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 30.09.2020г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД.

В жалбата си процесуалният представител на въззивника „ИЗВОРОВО АГРО" ЕООД 202685284 счита, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че кредитираните от исковия съд писмени доказателства, представени от ищеца, сега въззиваем, не удостоверяват формулираните правни изводи. Счита, че доколкото през стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г., съотв.2016/2017г. ищцовото дружеството е било лишено от правото да ползва имотите, то следва извода, че през целия период от 20132017г. имотите не биха могли да бъдат под контрола на биосертифициращото дружество, съотв. не е доказано, че там е отглеждана биосертифицирана продукция. Оспорва се относимостта на частен договор от 10.11.2014г. към предмета на доказване, тъй като в него е договорена доставка на фураж за животни, смески от зърно и люцерна, а не на монокултура, какъвто е предмета на исковата претенция. Оспорва се кредитирането на приетия по делото дневник на стопанството (чл.27 от Наредба №4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 20142020г.) като се сочи, че същият не е прошнурован и прономерован в единна книга и съответно не е проверяван от сертифициращия орган и ДФ Земеделие. Съотв. оспорват се изводите на вещото лице по проведената САТЕ като се сочи, че вещото лице е ползвало данни от дневника, както и от ОС Земеделие гр.Антоново и ОД Земеделие гр.Търговище, но които са общи, а не разделени за биологична продукция и такива за стандартна. Сочи се, че липсва основание добивите за стоп. 2016/2017г. да бъдат по-високи от тези за предходните две години, съгл. решението, поставено по т.д. № 97/2018г. по описа на Окръжен съд гр.Търговище. Оспорва се извода на исковия съд относно размера на уважената претенция като се твърди, че неправилно съдът не е отчел стойността на разходите за извършени мероприятия, посевен материал, наемна цена на имотите, разходите за доставка на продукцията, вкл. и факта, че предмет на доставка е фураж, а не люцерна, чиято цена е определена като сбор от смеските от зърно и люцерна. Настоява се за отмяна на решението отхвърляне на заявената искова претенция в цялост.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „Константинос Анастасиу - 98" ЕООДЕИК 113048373 депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Настоява се за потвърждаване на постановения съдебен акт. Сочи се, че представения договор със сертифициращата фирма за биологичен контрол удостоверява биологичното производство през периода, когато имотите са ползвани, като в решението не 2 е посочено, че при липса на правно основание площите са били биосертифицирани за процесния период. Служебната бележка удостоверява периодите на включване и изключване на имотите. Пояснява се, че договорът с гръцкият контрагент удостоверява трайните търговски отношения и доказва осигурения пазар на биологичните култури, като неразделна част от договора са имотите върху които е пропусната възможността да се добие конкретната продукция. Дневникът за агротехническите мероприятия (ATM) установява добивите и извършените ATM за конкретните култури за имоти за стопанската 2016/2017г. извън процесните и относно тях, когато са ползвани, като дневникът е заверен на всяка страна от сертифициращата фирма. По отношение размера на удовлетворената претенция се сочи, че делата са решавани според вътрешното убеждение на всяка инстанция и събраните по конкретното дело доказателства, като това оспорване е преклудирано, тъй като се заявява едва с въззивната жалба.

Настоява се за потвърждаване на обжалвания съдебен акт изцяло.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взема предвид оплакванията по въззивната жалба, събраните по делото доказателства и съобрази закона намира за установено следното :

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр.чл.82 от ЗЗД от „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД срещу „Изворово Агро“ ЕООД за заплащане на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучена и нереализирана биопродукция след приспадане на разходите за производство за стопанската 2016/2017г., в резултат от неизпълнение по договор за аренда на земеделски земи от 27.03.2012 г. с нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по вписванията Омуртаг със срок от седем стопански години.

Съгласно разпоредбата на чл.82 от ЗЗД обезщетението на отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения обхваща всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от 3 неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност на длъжника – обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди. Подлежащите на обезщетяване имуществени вреди са претърпяна загуба и пропусната полза.

Пропусната полза се изразява в невъзможността да бъде реализиран определен парично оценим интерес, т.е. всяка имуществена облага, която със сигурност кредиторът би реализирал, ако неизпълнението не бе настъпило.

За успешно доказване на заявената претенция ищецът следва да установи при условията на главно и пълно доказване наличието на валидно облигационно отношение между страните в периода, за който се претендира обезщетението, изправността си по него; доколкото се твърди неправомерно прекратяване на договора преди изтичането на срока му, то ищецът следва да докаже и този факт, както и настъпилия вредоносен резултат по основание и размер; причинно-следствената връзка между конкретната форма на неизпълнение по договора и претендирания вредоносен резултат. Ответникът следва да докаже, че е бил изправна страна в облигационните правоотношения, както и въведените правоизключващи възражения.

Така, не е спорно пред въззивната инстанция съществуването на договор за аренда от 27.03.2012г., вписан в Служба по вписвания гр.Омуртаг, по силата на който „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД получава от В. Й.

И. за обработка имот № 046016 нива с площ от 9.999 дка, четв.категория и имот № 048017 нива с площ 7.000 дка, по плана за земеразделяне на с.Изворово, общ.Антоново за срок от седем години.

Установява се от представения пред исковия съд договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 109 том първи рег. № 516 дело №101/2014г. на нотариус № 327, акт № 183 том първи дело №179/2014г. на СВп АВп гр.Омуртаг, че посочените земеделски земи са придобити от „Изворово Агро“ ЕООД.

Не се спори, че последното дружество е подало молба за заличаване на процесния договор за аренда, като с вписването вх. рег. № 1136/15.02.2015г. акт № 54 том първи е заличена регистрацията му.

Видно от представено решение № 2717 от 04.07.2016г., пост. по гр.д. № 14894/2015г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 15.12.2016г., е прието за установено в отношенията между страните по настоящото дело, че между тях съществува валидно облигационно правоотношение по договора за аренда на земеделска земя от 27.03.2012г. за процесните два имота. С решението е отменено извършеното вписване вх. рег. № 1136/15.02.2015г. акт № 54 том първи, с което е заличен договора от 27.03.2012г.

Видно от приетите по делото : заявление с вх. № 397 от 18.07.2016г. до Общинска служба гр.Антоново по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр.чл.37б, ал.3 от ЗСПЗЗ за стопанската 2016/2017г.; регистрационна карта на земеделски производител, изд. от Областна дирекция гр.Сливен на 28.02.2012г., заверена с положен печат за периода от 2012г. до 2020г. вкл.; договор от 30.01.2013г., 4 по силата на който „Константинос Анастасиу-98“ ЕООД възлага на „Кю Сертификейшън“ АД гр.Пловдив извършването на контрол и сертификация, съгласно Регламент ЕО 834/2007; сертификати за съответствие на дейността биологично растениевъдство с Регламент ЕО 834/2007, изд. от „Кю Сертификейшън“ АД гр.Пловдив и валидни за периода от 2014г. до 2018г. вкл.; служебна бележка от изд. от „Кю Сертификейшън“ АД гр.Пловдив изх.

№ 139049-2/18.07.2017г. за потвърждаване на дати за включване и изключване от системата за контрол на биологично производство на имоти, се установява, че ищецът „Константинос Анастасиу-98“ ЕООД с.Млекарево е регистриран земеделски производител на биопродукция от мека пшеница, ечемик, овес, люцерна, ръж и ливадно сено бали на работна площадка с.Изворово, с.Кьосевци, с.Вельово, общ.Антоново, обл.Търговище.

Съгласно посочената по-горе служебна бележка, изд. от „Кю Сертификейшън“ АД гр.Пловдив изх. № 139049-2/18.07.2017г. ПИ №046016 и ПИ № 048017 са включени в системата за контрол на биологично производство и са изключени от същата на 12.08.2015г., т.е. преди прекратяване на договора от 27.03.2012г. от ответното дружество процесните площи за биоземеделие са били сертифицирани.

Както се установява от ангажираните писмени доказателства вписването на договора от 27.03.2012г. е бил заличено с вписване в СВп гр.Омуртаг от 15.04.2015г. по молба на „Изворово Агро“ ЕООД, което с влязъл в сила съдебен акт по уважен иск на „Константинос Анастасиу-98“ ЕООД с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е отменено, доколкото е доказана липсата на основания за едностранното му прекратяване от арендодателя.