Решение № 2503 от 03.12.2019, Административен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 2503 Година 2019, 03.12.,

Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав на

20.11.2019 година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР

КОЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА при секретаря ПОЛИНА

ЦВЕТКОВА и при присъствието на прокурора СВЕТЛО­ЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 2933 по описа за 2019 годи­на и като обсъди:

Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Д.П.Т. *** срещу Решение №1347/17.07.2019г. по АНД №488/ 2019г. по описа на Райо­нен съд – Пловдив, ХХІІІ н. с., с което е пот­върдено на­ка­зателно поста­нов­ление/НП/ №18-1030-008686 от 26.10.2018г. на На­чал­ник на група в Сектор ПП при ОД на МВР – Пловдив, с което на Т. са наложени три административни наказания „Глоба“ в размер съответно на 100 лева, 50 лева и 20 лева и е постановено отнемане на 14 контролни точки за извършени нарушения по чл.6 т.1, чл.137а ал.1 и по чл.190 ал.3 ЗДвП.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като се развиват доводи за неговата незаконосъобразност и се настоява за отмяната му и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Път­на полиция“ не изпраща представител и не изразява становище по основа­тел­ност­та на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водството е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неос­нователна.

Настоящият състав установи, че с оспореното НП №18-1030-008686 от 26.10.2018г. на На­чал­ник на група в Сектор ПП при ОД на МВР Пловдив, на Т. са наложени три административни наказания „Глоба“ в размер съот­ветно на 100 лева, 50 лева и 20 лева и е постановено отнемане на 14 контрол­ни точки за извършени нарушения по чл.6 т.1, чл.137а ал.1 и по чл.190 ал.3 ЗДвП за това, че на 26.09.2018г. около 15,55 часа в гр.Пловдив на ул.“Съедине­ние“ бл.151 срещу вход „В“ в посока запад като водач на лек автомобил Фолк­сваген „Лупо“ с рег.№***, собственост на Я.И.Б. извършва следните нарушения: 1) на пешеходна пътека, сигнализирана с пътен светофар не спира и преминава на забранителен сигнал на светофара/червен/; 2) не ползва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът; 3) не е изпъл­нил задължението си да заплати дължими глоби по НП М/299522/12.09.2016г.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакува­ното НП, състав на Районния съд е приел, че от една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на Т. на вме­нените му нарушения на ЗДвП, а от друга, че наложените му на­ка­­зания съот­­ветства на осъществената от него про­тивоправна дейност, как­то и че не са налице допуснати съществени нарушения на про­цесуалните правила от адми­нист­­­ра­­тив­нонаказващия орган.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съдия е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспореното НП.

Фактите по делото са обсъдени поот­делно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената факти­ческа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушенията са установени по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е даде­на възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съг­лас­но чл.42-44 ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспоре­ното нака­зателно постановление против Т., което е изцяло съобразено с изискванията на чл.57 ал.1 ЗАНН.

Изложените в касационната жалба възражения, че първоинстанционният съд е възприел една невярна фактическа обстановка, съдът намира за неос­нователни.

Този съдебен състав, след като провери всички събрани по де­ло­то, вкл. и по преписката доказателства, намира, че правилно е установена факти­ческата обстановка въз основа именно на тях. Ако е била налице възможност за събиране на други доказателства, то такива не са посочени от страна на Тен­чев, а само се правят изводи, които обаче, се явяват обективно необоснова­ни. Не се ангажират допустими доказателства и пред настоящата, макар и касационна съдебна инстанция. В тази връзка Районният съд е дал аргументи­ран и обоснован извод на база наличните доказателства, при правилно отчи­тане на тяхното значение и стойност.

По отношение приложението на

Наредба №Із-2539/17.12.2012г. и броя на отнетите контролни точки като за пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл.3 от цитираната наредба, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а съгласно ал.2 при налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки. Ето за­що при обжалването на НП в частта му, в която е отбелязан броят на отчете­ните контролни точки, на контрол подлежи само точното отбелязване на конт­ролните точки, които следва да бъдат отнети, които в случая са съобразени с нормите на чл.6 ал.1, т.10 и т.12 от Наредбата, съгласно които текстове за на­рушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат контролни точки, както следва: т.10 – за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан или за носене на каска/чл.183 ал.4 т.7 предл.1 ЗДвП/ – 6 контролни точки; т.12 – за преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава премина­ва­не­то/чл.183 ал.5 т.1 ЗДвП/ – 8 контролни точки.

Този съдебен състав намира, че правилно Районният съд е преценил всяко доказателство поотделно, събрано в хода на съдебното производство, а освен това и всички в съвкупност, като е достигнал до единствения правилен из­­­вод, а именно, че се установяват изложените факти в АУАН и основания на не­­го последващ акт – наказателното постановление, предмет на съдебна проверка по реда на ЗАНН.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния съд е валидно, допусти­мо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК след­ва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав:

Р Е

Ш И

ОСТАВЯ В

СИЛА Решение №1347/17.07.2019г. по АНД №488/2019г. по описа на Райо­нен съд – Пловдив, ХХІІІ н. с.

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ

: 1.

2.