Определение № 3321 от 05.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3321 гр. Варна, 05.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно частно гражданско дело № 20243100501457 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от ГПК Образувано е по частна жалба, подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК 103533691, със седалище гр. Варна, срещу Определение № 6610/11.06.2024 год., постановено по ч. гр. дело № 4437/2024 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която не е прието възражението на жалбоподателя, длъжник в заповедното производство, по чл. 414а, ал. 2 ГПК с вх. № 40588/21.05.2024 год. по рег. на РС-Варна, че не дължи разноски за заповедното производство.

В частната жалба са наведени оплаквания, че определението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, като се настоява за отмяната му. Счита, че с поведението си не е дал повод за съдебно предявяване на вземането на заявителя-кредитор и не дължи разноски за заповедното производство за адвокатско възнаграждение.

В писмен отговор, насрещната страна М. П. Д. от гр. Горна Оряховица, чрез адв. Н. К. от АК – Велико Търново, действащ като процесуален представител на заявителката, както и в лично качество (вземането по чл. 38 от ЗАдв е лично вземане на адвоката, осъществил безплатна адвокатска помощ, за дължимото му адвокатско възнаграждение, а не е вземане на представляваната от него страна за разноски), оспорва жалбата, счита, че е неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч. гр. дело № 4437/2024 год. по описа на РС-Варна е образувано по заявление с вх. № 30263/11.04.2024 год. по рег. на РС-Варна, подадено чрез процесуален представител от М. П. Д. от гр. Горна Оряховица 1 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, със седалище гр. Варна за сумата от 38 лева – платена без основание сума, съставляваща заплатени два броя такси от по 19 лева всяка за възстановяване на преноса на електроенергия по фактура от 13.03.2023 год. и от 15.03.2023 год., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението съда (11.04.2024 год.) до окончателното и́ изплащане, както и за разноските за заповедното производство, съответно: 25 лева заплатена държавна такса и 400 лева – платими на адв. Н. К. от АК - В. Търново, за оказаната от него на страната безплатна адвокатска помощ за заповедното производство, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

С разпореждане от 12.04.2024 год. РС–Варна е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за сумата от 38 лева, както и за разноските за заповедното производство в размер на 225 лева, от които: 25 лева – в полза на заявителката и 200 лева – в полза на адв. Н. К. от АК – В. Търново, за оказаната от него на заявителката безплатна адвокатска помощ за заповедното производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В съответствие с чл. 411, ал. 3 ГПК, препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника на дата 18.04.2024 год. – л. 12 от делото на РС-Варна.

На 20.05.2024 год., т. е., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (съобразно чл. 60, ал. 6 ГПК) длъжникът е подал възражение по чл. 414а, ал. 1 ГПК, (т. е., Възражение при изпълнение в срока за доброволно изпълнение ), в което е навел твърдения, че е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК; към възражението е приложил и писмени доказателства, установяващи извършеното плащане – платежно нареждане от 02.05.2024 г., от което е видно, че сумата от 38, 39 лева (главница и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 11.04.2024 год. – 02.05.2024 год.) е внесена по посочената в заявлението сметка на заявителя, като е поискал обезсилване на заповедта в частта и́ относно предявеното вземане – главница и лихва за забава. С подаденото възражение длъжникът е възразил също, че не дължи разноски за заповедното производството, тъй като с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането, т. е., направил е и възражение по чл. 414а, ал. 2 ГПК, като е посочил, че доброволно е погасил задължението си. Изложил е съображения относно момента, от който длъжникът по безсрочно вземане, каквото е вземането за връщане на даденото без основание (при начална липса на основание) изпада в забава. Навежда, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не му е отправяна покана от кредитора да изпълни. Поради изложеното счита, че не е дал повод за предявяване на вземането, поради което и не дължи разноски за заповедното производство. Позовава се и на злоупотреба с права от страна на процесуалния представител на заявителя за образуването и воденето на заповедното производство с оглед явното несъответствие между размера на вземането (38 лева) и претендираното адвокатско възнаграждение за заповедното производство от 400 лева.

С възражението по чл. 414а, ал. 2 ГПК е отправено искане, в случай, че 2 заявителят не подаде становище в указания срок, за обезсилване на заповедта за изпълнение в частта и́ относно разноските, а в евентуалност – да се остави без уважение искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист против длъжника за сумата от 400 лева – разноски за заповедното производство.

Поискал е и присъждане на разноски – 480 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Препис от възражението/възраженията на длъжника и от приложенията, ведно с указа́ния за възможностите и последиците по чл. 414а, ал. 3 и ал. 4 ГПК, са връчени на заявителката на дата 30.05.2024 год. - л. 27 от делото на РС-Варна.

В срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК заявителката, чрез процесуалния си представител, е подала становище, с което не оспорва, че е получила плащане на вземането по заповедта за изпълнение (главница и обезщетение за забава в размер на законната лихва). Заявява, че сумата за разноските за заповедното производство, които са й присъдени с издадената заповед за изпълнение, не й е заплатена и е поискала възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 2 ГПК да не се приема, респ., да се отхвърли. Изложила е подробни съображения против възражението на длъжника срещу разноските по чл. 414а, ал. 2 ГПК, които обобщено се свеждат до това, че плащането на предявеното вземане е извършено от длъжника след образуване на заповедното производство и след издаването на заповедта за изпълнение и че с поведението си, изразяващо се в това, че длъжникът продължава да начислява и събира такси за възстановяване на преноса на електрическа енергия без основание и в противоречие със закона (в какъвто смисъл е трайната практика на съдилищата, вкл. и на ВКС на РБ и която е известна на длъжника) същият е дал повод за предявяване на вземането. Счита, че при положение, че длъжникът знае, че начислява и събира такса за възстановяване на преустановено от него самия ел. захранване без основание (т. е., незаконно) и продължава да го прави, то доводите му, че с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането, са несъстоятелни. Навежда и доводи, че задължението за връщане на получена без основание сума (каквото е вземането по процесната заповед за изпълнение) е парично и е носимо, при което в случая именно длъжникът „Енерго-Про Продажби“ АД е бил длъжен да потърси кредитора и да изпълни, а не обратното.

В обобщение счита възражението на длъжника, че не дължи разноски за заповедното производство за неоснователно.

С обжалваното определение в атакуваната с частната жалба част първоинстанционният съд е разгледал възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 2 ГПК, приел е, че присъденото със заповедта за изпълнение вземане е за връщане на платена без основание (при начална липса на основание) сума; длъжникът „Енерго-Про Продажби“ АД, със седалище гр. Варна не преустановява незаконната си практика да начислява и събира такси за възстановяване на преноса на ел. енергия, въпреки, че не оспорва изначалната недължимост на тези суми; приел е, че задължението му за връщане на полученото без основание е носимо, длъжникът е имал достатъчно време да 3 изпълни преди съдебното предявяване на вземането, но не го е сторил, поради което и е дал повод за предявяване на вземането по реда на заповедното производство. По тези съображения е счел възражението на длъжника по чл.

414а, ал. 2 ГПК за неоснователно и е постановил, че не го приема.

При тези данни настоящият състав счита, че частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Според чл. 414а, ал. 2 ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.

Отговорността за разноски е санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Разноските в заповедното производство са последица от уважаване на заявлението, за което длъжникът бива уведомен с връчване на заповедта за изпълнение. Длъжникът дължи разноски ако е заплатил след като е узнал за предприемането на съдебни действия от заявителя –кредитор, респ. след като му е връчена заповедта за изпълнение.

В случая анализът на доказателствата обосновава извода, че с поведението си „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна е дал повод за предявяване на вземането, като доводите, че не бил поканен от кредитора са без значение. Задължението за връщане на получена без основание (при начална липса на основание) парична сума е носимо (чл. 68, б. „а“ от ЗЗД), в настоящия случай длъжникът е знаел, че дължи (платил е незабавно след връчването на заповедта за изпълнение и изобщо не е оспорил вземането на заявителя), разполагал е с достатъчно време да изпълни преди предявяване на вземането по реда на заповедното производство, но не го е сторил.

Доводите на жалбоподателя – длъжник за злоупотреба с права също са неоснователни, доколкото презумпцията за добросъвестност не е опровергана, а само́ по себе си обстоятелството, че сумата за разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство надвишава няколкократно размера на съдебно предявеното вземане не е достатъчно за опровергаването й. Както се посочи по – горе, длъжникът е знаел, че дължи, знаел е и източника на задължението си, разполагал е с достатъчно време да изпълни преди предявяване на вземането по реда на заповедното производство, но не го е сторил.

В обобщение Определението № 6610/11.06.2024 год., постановено по ч. гр. дело № 4437/2024 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която не е прието възражението на жалбоподателя, длъжник в заповедното производство, по чл. 414а, ал. 2 ГПК с вх. № 40588/21.05.2024 год. по рег. на РС-Варна, че не дължи разноски за заповедното производство, е правилно, а частната жалба против него – неоснователна, поради което и същата следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК 103533691, със седалище гр. Варна, срещу Определение № 6610/11.06.2024 год., постановено по ч. гр. дело № 4437/2024 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която не е прието възражението на жалбоподателя, длъжник в заповедното производство, по чл. 414а, ал. 2 ГПК с вх. № 40588/21.05.2024 год. по рег. на РС-Варна, че не дължи разноски за заповедното производство в размер на сумата от 225 лева, от които: 25 лева – платими в полза на заявителката и 200 лева – платими в полза на адв. Н. К. от АК – В. Търново, за оказаната от него на заявителката безплатна адвокатска помощ за заповедното производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5