Решение № 7610 от 24.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7610 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20251110134152 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 1 894,42 лева, представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем № 4603340 от 29.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 04.12.2024г. до окончателното плащане, сумата от 118,95 лева – договорна лихва за периода от 21.03.2023г. до 24.05.2024г., сумата от 228,22 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 22.03.2023г. до 03.12.2024г.

Ищецът – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че на 29.09.2022 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника – К. М. С. е сключен Договор за паричен заем № 4603340, по силата на който на последната е отпусната на заем сума в размер на 2 601 лева при уговорена възнаградителна лихва на стойност от 236,08 лева.

Сочи, че за насрещната страна е възникнало задължение да погаси заема на 20 погасителни вноски, всяка от които в размер на 141,85 лв. в срок до 24.05.2024г.

Поддържа, че по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.04.2024г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД е придобил вземанията по договора за паричен заем, за което обстоятелство ответникът бил уведомен. Твърди, че предоставената на заем сума е усвоена от К. С., но последната не е погасила задължението си, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за 1 установено, че ответникът му дължи процесните суми. Претендира разноски.

Ответникът – К. М. С. е депозирала в срок отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на предявените искове. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение с ищеца. Релевира възражение, че не е надлежно уведомена за извършената цесия, както и че не усвоила сумата предмет на договора.

Твърди, че процесният договор е сключен в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда доводи, че клаузата, предвиждаща изменение на условията по договора без уведомяване на потребителите е неравноправна. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. В настоящата хипотеза процесуалните предпоставки са налице.

Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните обстоятелства: сключването на валиден договор за цесия, по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземането си към ответника, че е упълномощен от стария кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето, че е съобщил на длъжника прехвърлянето, валидно договорно правоотношение на „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД с ответника, по силата на което му е предоставен заем в сочения размер, размерът на претендираните в настоящото производство суми, както и че падежът на задълженията е настъпил. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да докаже факта на изпълнение – че е върнал на ищеца /изцяло или отчасти/ дължимата от него сума.

В подкрепа на твърденията за съществуваща договорна връзка между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и К. М. С. е представен Договор за паричен заем № 4603340 от 29.09.2022г., по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД се е задължило да предостави на ответницата, на заем, сума в размер на 2 601 лв., платима на 20 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 141,73 лв. съгласно погасителен план.

Ответникът не оспорил положения подпис в договора за заемател, поради което подписания частен документ се ползва с формална доказателствена сила досежно авторството на обективираното в него изявление по аргумент от чл. 180 ГПК.

За да породи целените с нея правни последици, сделката следва да отговаря на 2 изискванията за валидност. В разглежданата хипотеза договорната връзка между страните попада в приложеното поле на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на нея са приложими не само специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Следва да се посочи, че при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от наличието на посочените от ответника основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива 93/13/ЕИО. В този смисъл е и съдебната практика на СЕС, обективирана в Решения по дело Oceano Grupo Editorial - C-240/98, дело Salvat Editores – С-244/98, дело Mostaza Claro – C-168/05, Pannon GSM – C-243/08, Banco Espanol de Credito SA – C-618/1.

С разпоредбата на чл. 11 ЗПК е регламентирано задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, като по аргумент от чл. 22 ЗПК неспазването на изискванията по чл. 11, т. 7-12 ЗПК се санкционира с нищожност на договора, доколкото последните са призвани да обезпечат информираността и правото на свободен избор на стоки и услуги от потребителя.

При анализа на представения договор се установява, че последният съдържа посочените в чл. 11, ал. 1 ЗПК реквизити. Съдът не констатира нарушения от кръга на посочените, които да водят до недействителност на цялата сделка, а такива не се твърдят и от ответника. Договорът за кредит е сключен в писмена форма, съдържанието му е ясно и разбираемо, каквото е и изискването на закона. Посочени са изискуемите от закона параметри на отпуснатия кредит - размер на кредита, падеж и размер на месечните погасителни вноски, срок на издължаването му, като към договора е приложен погасителен план с посочени падежни дати на отделните вноски размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Посочен е фиксиран ГЛП от 10,00 % и условията, приложими по отношение на лихвен процент, като размерът на лихвата не надвишава трикратния размер на законната лихва, при условие че договорът за кредит не е обезпечен. От съществено значение е да се отбележи, че е посочен и лихвеният процент на ден, приложим при отказ от договора – 0,03%, тъй като непредоставянето на тази информация се санкционира с недължимост на лихвата / в този смисъл Решение от 21.12.2023г. по съединени дела С-38/21, С-47/21 и С-232/21 по описа на СЕС/. Ето защо, съдът намира, че клаузата за договорна лихва е действителна.

Посочен е и годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на 3

Министерския съвет на Република България. При изчисление с помощта на кредитен калкулатор (при съобразяване, че липсват данни за дължимост на различни такси, възнаграждения или застрахователни премии и че кредитът се погасява на анюитетни вноски) съдът приема, че посоченият в процесния договор ГПР – 10.52 % е коректен.

Налице е и яснота относно начина на формиране на ГПР, а клаузите, уреждащи размера на ГЛП и на ГПР са ясни, не са подвеждащи, нито заблуждаващи потребителя.

За длъжника е налице достатъчна яснота относно начина на погасяване на задължението, предмет на договора за кредит, по отношение на всички негови компоненти. В чл. 7 от процесната сделка се съдържа и информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания – чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК и за правото на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване. Поради гореизложените съображения съдът намира, че първият елемент от фактическия състав на исковата претенция е налице.

В тази връзка, несъстоятелни се явява релевираното в отговора на исковата молба възражение, че клаузата, предвиждаща изменение на условията по договора без уведомяване на потребителя, била неравноправна. Правна възможност за едностранно изменение на договора от страна на кредитодателя е предвидена в чл. 9, ал. 4 и ал. 5, които регламентират правото вземанията по процесната сделка да бъдат обявени за предсрочно изискуеми. Правото на кредитора да обяви вземането си за предсрочно изискуемо няма неравноправен характер. Още повече, същото изпълнява функцията на санкция спрямо длъжника, който не изпълнява своето задължение, поради което губи преимуществото на срока – арг. от чл. 71 ЗЗД и чл. 60, ал. 2 ЗКИ.

Основателността на исковата претенция обаче е обусловена не само от сключването на договор за потребителски кредит, но и от усвояването на заемната сума. В чл. 3 е предвидено, че с отпуснатата сума се погасяват изцяло задълженията на заемодателя, възникнали по повод Договор за паричен заем № 4231809 в общ размер на 2 601 лв., като се прави прихващане между двете суми. От своя страна, остатъкът от заемната сума в размер 0 лв. се предава на кредитополучателя, като договорът има силата на разписка. С подписване на договора от кредитополучателя, от който момент на писмения му текст е предаден по волята на страните значението на разписка за получената сума, се доказва и реалното предаване на уговорената заемна сума. При наличие на подобно писмено волеизявление, в тежест на ответника е да установи, че не е получил реално посочената сума, каквито доказателства не са ангажирани.

Предвид изложеното съдът приема, че за ответната страна е възникнало задължението да върне изцяло усвоената сума, ведно с уговорените възнаградителна и мораторна лихва.

4

От приетото по делото заключение но съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответницата е извършила плащания в размер на 823,71 лв., които са разпределени за погасяване на главницата-706,58 лв., на възнаградителна лихва-117,13 лв., представляващи вноски от № 1 до № 6, за лихва и вноски от № 1 до № 5 и частично № 6 за главница съгласно погасителния план. Установява се, че са начислени и погасени и разходи за събирането на вземането в размер на 60 лв., както и 26,29 лв. – лихви за просрочие. Непогасеният остатък от задълженията към датата на договора за цесия /01.02.2024г./ възлиза на 2 013,37 лв., от които: 1 894,42 лв. – главница и 118,95 лв. – договорна лихва, ведно с обезщетение за забава за периода от 22.03.2023г. до 04.12.2024г. на стойност от 274,28 лв. Предвид изложеното съдът приема, че до посочения размер исковите претенции се явяват основателни и следва да бъдат уважени. Предвид принципа на диспозитивното начало на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 228,22 лв., представляваща мораторна лихва.

На следващо място, следва да се прецени материалноправната легитимация на ищеца. В подкрепа на твърденията за придобиване на процесните притезания по делото е представен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2024г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Като писмено доказателство е прието и Приложение № 1-А от 01.02.2024г., в което под № 6 е отбелязан Договор № 4603340 от 29.09.2022г. с кредитополучател К. М. С.. За да премине вземането върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и досегашния му носител, като със самото прехвърляне, договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета му. Съобразно представения договор съдът намира, че е налице постигнато съгласие между страните по него за прехвърляне на вземането, като възражения в обратна посока могат да се релевират единствено помежду им, но не и от длъжника, който не е страна по договора. В приложението се съдържа конкретна информация за вземането – основанието, от което произтича, длъжника, както и неговия размер, поради което следва да се приеме, че последното е достатъчно индивидуализирано и валидно прехвърлено на цесионера.