Решение № 7455 от 22.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7455 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110146891 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу О. В. Н., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че О. В. Н. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 2553,87 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ************, за периода м.05.2022-м.04.2024 г., и сумата 346,72 лева мораторна лихва за периода 15.09.2023-26.02.2025 г.; сумата 32,69 лева главница за цена на услуга дялово разпределение за периода м.05.2022-м.04.2024 г. и сумата 7,11 лева - мораторна лихва за периода 16.07.2022-26.02.2025 г., ведно със законна лихва върху главниците от 06.03.2025 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №13543/2025 г. по описа на СРС.

Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл.

153, ал. 1 от ЗЕ. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД. Прави искане по чл. 219 от ГПК.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер с доводи, че не е налице облигационно правоотношение между страните,не е нито собственик или ползвател; претендираната стойност на доставка на топлинна енергия е начислена в противоречие с Директива 2012/27/ЕС, поради което остава неясно количеството и как се формира размера на индивидуално потребление.

Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страна на ищеца счита исковете за основателни.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна 1 страна следното:

Съдът, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира, че ищецът не е установи пълно и главно първата материална предпоставка за възникване на спорното материално право: наличие на валидно облигационно отношение с ответника.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, поради което качеството потребител на топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота.

Според разясненията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.

Представените от ищеца писмени доказателства не установяват ответникът да притежава по силата на универсално или частно правоприемство правото на собственост върху топлоснабдения имот или ограничено вещно право на ползване, или да е ползвател по индивидуален договор за доставка на топлинна енергия.

За доказване на своята теза ищецът представя удостоверение за наследници, от което се изяснява, че ответницата е наследник по закон на Снежана Ангелова Михайлова, починала на 15.04.2020 г., и заявление на това лице от 14.06.2016 г., с което навежда възражение за изтекла давност за парични задължения за имота, натрупани до м.04.2016 г. От това писмено изявление не се установява друго, в смисъл на извънсъдебно признание, че имотът е притежание на лицето, а доколкото то е починало не следва, че облигационната връзка за исковия период съществува с наследниците, освен ако не се установи, че именно те са придобили вещното право на собственост върху имота, за което няма доказателства на кого принадлежи. С оглед на това и при липса на основание да встъпи в облигационно правоотношение с топлопреносното предприятие, то ответникът няма качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия, следователно, не се доказа да е материално легитимиран по спора и исковите претенции –главни и акцесорни се явяват изцяло неоснователни.

Ответната страна претендира се адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ №000568//2026г., от чието предметно съдържание не се установява предоставянето на безплатна правна помощ в коя конкретна хипотеза на чл. 38, ал. 1 от ЗА:т.1-т.3, което е основанието да се претендира възнаграждение от адвоката (вж. решение № 123/09.06.2020 г. по гр. д. № 3593/2019 г. на ВКС). Поради това искането за тази разноска е неоснователно и не се присъжда.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

2

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:***********, срещу О. В.

Н., с ЕГН:**********, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че О. В. Н. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 1305,77 евро/2553,87 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ************, за периода м.05.2022-м.04.2024 г., и сумата 177,28 евро/346,72 лева - мораторна лихва за периода 15.09.202326.02.2025 г.; сумата 16,71 евро/32,69 лева - главница за цена на услуга дялово разпределение за периода м.05.2022-м.04.2024 г. и сумата 3,64 евро/7,11 лева мораторна лихва за периода 16.07.2022-26.02.2025 г., ведно със законна лихва върху главниците от 06.03.2025 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №13543/2025 г. по описа на СРС.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.” ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3