Решение № 252 от 16.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело № 20265001000242 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ против Решение № 8/ 09.01.2026 г. по т. д. № 196/2025 г. ОС – Стара Загора, с което е осъдено да заплати на да заплати на А. И. Т. и Д. Т. К. сумата от по 51 129.19 € /100 000 лв./ за всеки от тях, представляваща разликата между присъдените по 102 258. 37 € /200 000 лв./ и общо дължимите по 153 387. 56 € /300 000 лв./, съобразно влязлото в сила решение по т. д. № 158/ 2022 г. на Окръжен съд - Стара Загора, която разлика представлява неизплатено, но дължимо от ответника застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им М. Д. К., починала вследствие ПТП на **** г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.11.2021 г., до окончателното им изплащане.

Жалбоподателят оспорва становището на окръжния съд, че определеният от съда по частичния иск общ размер на обезщетението за неимуществени вреди обвързва съда, разглеждащ иска за разликата, като в 1 тази връзка се позовава на ТР от 22.04.2019 г. по т. д. № 3/ 2016 г. на ОСГТК на ВКС, според която решението по уважени частични искове за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявени в друг процес искове за защита на вземането за разликата до пълния размер на паричните вземания, произтичащи от същото спорно право. Излага съображения, че съдът, разглеждащ искът за разликата до пълния размер на предявеното вземане, не е обвързан от определения от съда по частичния иск общ размер на спорното вземане за неимуществени вреди, а следва сам да определи същия след самостоятелна преценка на всички относими обстоятелства. Счита, че определеното обезщетение от 300 000 лв. е завишено, тъй като не съответства на интензитета на претърпените от ищците страдания и на присъжданите от съдилищата обезщетения за подобни случаи. Присъденото от съда, разгледал частичния иск на ищците, обезщетение в размер на 200 000 лв., счита за достатъчно за обезщетяване на претърпените страдания, с оглед на което иска обжалваното решение да се отмени и да се отхвърлят предявените искове.

Въззиваемите А. И. Т. и Д. Т. К. чрез пълномощника си оспорват въззивната жалба, считат обжалваното решение за законосъобразно и искат да се потвърди.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалби е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от А.

И. Т. и Д. Т. К. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ искове за сумата от 100 000 лв. за всеки от тях, представляващ разликата между уважения размер от 200 000 лв. на предявените частични искове по т. д. № 158/ 2022 г. на ОС – Стара и общия размер на претендираното вземане от 300 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им М. Д. К., настъпила при ПТП на **** г.

Установява се, че с влязло в сила решение по т. д. № 158/ 2022 г. на Окръжен съд - Стара Загора ответното дружество е осъдено да заплати на 2 всеки от ищците сумата от по 200 000 лв., частична претенция от общо дължимите им по 300 000 лв. на всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им М. Д. К., починала вследствие ПТП, настъпило на **** г. След обсъждане на релевантните за определяне на обезщетението обстоятелства, окръжният съд е приел, че справедливия размер на обезщетението за всеки от ищците е 300 000 лв., с оглед на което е уважил в пълен размер предявените частични искове. Решението е потвърдено от АС – Пловдив, чието е решение не е допуснато до касационно обжалване от ВКС.

За да уважи настоящите искове в пълния им размер, окръжният съд е приел, че обективните предели на формираната сила на присъдено нещо по предявен първи частичен иск за обезщетение за вреди включват в своя обхват веднъж установения като „справедлив“ размер на дължимото обезщетение за неимуществените вреди на ищеца, както и че съдът, сезиран с иск за остатъка от обезщетението, е обвързан от преценката на съда, произнесъл се по частичния иск, относно полагащия се справедлив размер на обезщетението, с оглед установеното съдържание на вредите.

В тази връзка първоинстанцинният съд се е позовал на Решение № 65/ 31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3185/2021 г., I ГО, в която е прието, че съдът, който разглежда втория частичен иск, следва да обоснове извода си защо приема различен общ размер на обезщетението. При едни и същи обстоятелства съдът по втория частичен иск следва да определи същия общ размер на обезщетението, който е бил определен и при първия частичен иск, като в противен случай критерият за справедливост ще бъде нарушен. Различният общ размер на обезщетението би могъл да бъде мотивиран от съда по втория частичен иск единствено с обстоятелства, които не са били обсъждани при разглеждането на първия частичен иск, но само когато те са в предмета на делото - например когато се касае за пропуск на съда по първия частичен иск, който не е обсъдил определени обстоятелства, въпреки че е бил длъжен да ги обсъди, както и в случаите на ексцес, които не са в предмета на делото.

Основното оплакване във въззивната жалба е за незаконосъобразност на становището на решаващия съд за обвързващия характер на определения по частичния иск общ размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди спрямо съда, разглеждащ иска за останалата част от вземането.

Настоящият състав споделя застъпеното в цитираното Решение № 65/ 31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3185/2021 г., I ГО схващане, че при едни и 3 същи обстоятелства съдът по втория частичен иск следва да определи същия общ размер на обезщетението, който е бил определен и при първия частичен иск. Посоченото разбиране е в съответствие с основополагащите всяка демократична правна система принципи на предвиД.ст, правна сигурност и справедливост, изискващи еднакви правни ситуации да се разрешават по еднакъв начин. След като съдът по първия частичен иск е определил обезщетението за неимуществени вреди след обсъждане на всички релевантни по чл. 52 ЗЗД обстоятелства, неговата преценка следва да се приеме за задължителна за съда, разглеждащ втория частичен иск, тъй като в противен случай ще се стигне до противоречиво прилагане на закона спрямо една и съща хипотеза. Това схващане не е в противоречие с приетото в мотивите в т.

2 на ТР от 22.04.2019 г. по т. д. № 3/ 2016 г. на ОСГТК на ВКС, според което обективните предели на силата на пресъдено нещо при уважен частичен иск обхващат правопораждащите факти и присъдената част от спорното вземане, но не и непредявената му част, тъй като то не изключва възможността за пререшаване на въпроса за общия размер на обезщетението за неимуществени вреди, когато съдът по първия частичен иск не е обсъдил всички обстоятелства.

Възприемането на становището за обвързващия характер на определения от съда по първия частичен иск справедлив общ размер на обезщетението за неимуществени вреди е неразривно свързан с възможността за обжалване на решението по този иск в частта на мотивите. Независимо от приетото в т. 18 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, според което страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат, следва да се отбележи, че в определени случаи съдебната практика признава правен интерес от обжалване на мотивите: когато искът е отхвърлен поради това, че паричното задължение не е възникнало или вследствие на уважаване на евентуалното възражение за прихващане, тъй като за ответника не е без значение на какво основание ще бъде отхвърлен, както и когато е уважен един от евентуалните искове, вследствие на което се влошава неговото последващо положение – напр. отхвърлен е главния иск за нищожност поради противоречие с императивни правила на закона, а е уважен искът за нищожност поради неспазване на установената в закона форма за действителност на сделката (в този случай транслативният договор би се конвертирал в предварителен 4 договор и би се породило потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД) - Решение № 141/ 14.07.2016 г. по гр. д. № 7446/ 2014 г., I V г. о. Правен интерес от обжалване на мотивите следва да се признае и при разгледано възражение за съпричиняване (но само когато страната е удовлетворена от решението по частичния иск като разултат), тъй като наличието на принос на увредения към настъпване на увреждането се обхваща от силата на пресъдено нещо на решението по частичния иск (Решение 50156/ 15.03.2023 г. на ВКС по т. д. №.

1243/ 2021 г., II т. о. и др.). От изложеното се налага извод, че в определени ситуации българският правен ред допуска възможността за обжалване на решението в частта на мотивите, поради което такава възможност следва да се признае и по отношение на определения общ размер на обезщетението за неимуществени вреди, когато липсва правен интерес от обжалване на диспозитива на решението като източник на силата на пресъдено нещо.

Поради това, след като всяка от страните, която е останала недоволна от определения общ размер на обезщетението за неимуществени вреди, може да обжалва мотивите в тази част при липса на правен интерес от обжалване на диспозитива, преценката на съда по този въпрос следва да се приеме за задължителна за съда, разглеждащ иска за останалата част от вземането, когато съдът е обсъдил всички обстоятелства от значение за интензитета на претърпените страдания. В този смисъл е и Определение № 60243/ 22.06.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 918/ 2021 г., I т. о., според което съдът, сезиран с иск за остатъка от обезщетението, е обвързан от преценката на съда, произнесъл се по частичния иск, относно полагащия се справедлив размер на обезщетението с оглед установеното съдържание на вредите, както и относно наличието на съпричиняване и неговия размер с оглед установените от предходния съд факти, относими към тази преценка.

В случая основното оплакване в отговора на исковата молба относно приетия по т. д. № 158/ 2022 г. на ОС – Стара Загора справедлив общ размер на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди е свързано с необсъждане и несъобразяване със съдебната практика по определяне на обезщетения за вреди от смъртта на непълнолетни деца, които са в порядъка от 150 000 лв. до 180 000 лв. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. С оглед задължителните постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС, справедливостта като критерий за определяне 5 размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер на обезщетението за претърпени болки и страдания при причиняване на смърт следва да се съобразят редица критерии като възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, причинените на последния морални страдания, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на икономическите условия в страната, а като ориентир за последните - нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. При определяне на обезщетението съдът следва да обсъди според тяхната тежест и значение всички обстоятелства от значение за интензитета на претърпените страдания. Присъжданите от съдилищата обезщетения за неимуществени вреди нямат характера на задължителен критерий, тъй като търпените страдания и негативните последици върху личността на всяко лице от смъртта на близък човек са строго специфични, обусловени от тяхната възраст, отношения, начин на живот и др. фактори, поради което не могат автоматично да бъдат съотнасяни към други сходни случаи. В отговора на исковата молба не се твърдят обстоятелства, които съдът е пропуснал да обсъди при разглеждане на първия частичен иск, нито нови факти (новонастъпили или новоузнати) от значение за интензитета на търпените страдания, което да налага преразглеждане размера на дължимото на ищците обезщетение за смъртта на дъщеря им. Поради изложеното, като е зачел определения по т. д. № 158/ 2022 г. на ОС – Стара Загора справедлив общ размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 300 0000 лв. за всеки от ищците по предявения частичен иск и им е присъдил разликата от по 100 000 лв. (51 129. 19 €), окръжният съд е постановил законосъобразен съдебен акт тази част, който следва да се потвърди.