Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 251 от 13.06.2022, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 305/2022
Вид
Решение № 251
Подписан
13.06.2022
В сила
13.06.2022
Състав
ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.136, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.140 · Кодекс на труда
  • чл. 142, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.143 · Кодекс на труда
  • чл. 149 · Кодекс на труда
  • чл.261 · Кодекс на труда
  • чл.264 · Кодекс на труда
  • чл.6 · Конституция на Република България
  • чл. 9 ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Плевен, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20224400500305 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 58 от 25.02.2022г по гр. дело № 411/2021 г по описа на РС – Ч.Бряг състав на същия съд е ОСЪДИЛ на основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.179, ал.1 от ЗМВР Главна дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“-МВР с адрес в гр.********** да заплати на ИВ. Ц. ИВ., ЕГН********** от гр.********* сумата 1622.49лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2018г. – 16.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 02.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата, а за разликата до 2288лв.

Е ОТХВЪРЛИЛ предявения от ищеца иск като неоснователен и недоказан.

ОСЪДИЛ е също така на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД Главна дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“-МВР с адрес в гр.********** да заплати на ИВ. Ц. ИВ., ЕГН********** сумата от 286.78лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 1622.49лв., изчислена за периода 01.01.2018г. – 02.04.2021г., датата на предявяване на 1 исковата молба. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Срещу така постановеното решение въззивна жалба е подадена от ГД ПБЗН – МВР , в която се възразява ,че решението на РС Ч.Бряг е незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Възразява се, че РС неправилно е приел, че следва да се преизчислява положения нощен труд от служителя по правилата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за процесния период са действали две наредби по различно време за реда на организация и разпределянето на работното време, за отчитането му и компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР. В тези наредби липсва текст, който да допуска преизчисляване на нощен към дневен труд с определен коефициент. За исковия период е действала една наредба № 8121з-407/2014 г ,но само за 4 дни и незаконосъобразно РС – Плевен е обосновал изводите си на разпоредбата на чл. 31 ал.2 от тази наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната уредба за работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по служебно правоотношение.Служителите могат да полагат по 8 часа нощен труд за разлика от служителите по трудово правоотношение. Възразява се, че вида на възнагражденията в ЗМВР от 2006 г е изчерпателен като противното е лишено от законодателна логика. Възразява се, че по делото не са събрани доказателства, че служителят е работил над рамките на установеното работно време по график.Възразява се ,че е налице противоречие в изводите на съда относно вида на труда след превръщането на нощните часове в дневни.

Възразява се, че не са обсъдени възраженията на ответната страна пред първоинстанционния съд и представени доказателства във връзка със задължителни указания на МТСП. Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят предявените искове.

Въззиваемата страна, редовно призована, в писмена молба, взема становище, че жалбата е неоснователна.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА

2

СПОРНИТЕ въпроси по делото касаят наличието на условия за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв РС е приел за безспорно по делото, че за процесния период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Въз основа на приложените от ответника доказателства - платежни бележки, протоколи за положен труд от държавни служители, работещи на смени, протоколи за положени по заповед труд извън редовното работно време от държавни служители, работещи на смени, протоколи за отчитане на на отработеното време между 22.00 и 6.00ч., времето на разположение и положения труд през официални празници, се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта от 22.00ч. до 06.00ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Не е било спорно по делото, че преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневен, не е извършвано през процесния период от ответника, това обстоятелство е признато в отговора на исковата молба, а и по същество се 4 оспорва, че следва да бъде извършвано от него. Независимо от това, ответникът е дал варианти на такова изчисление, като във варианта при съобразяване внесеното изменение в разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР в сила от 11.07.2020г. са посочени отработените от ищеца часове нощен труд.

Изчислена е и лихва за забава върху главницата за периода по тримесечия до датата на ИМ. По иска с правно чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. Претенцията на ищеца намира правно основание в разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.179, ал.1 и чл.187 от ЗМВР и при преценка основателността й, съдът е приел от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото 3 отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. (Отменена с Реш. №6136/23.04.2019г. по адм.д.

№11077/2016г. и Реш.№16766/10.12.2019г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС ДВ, бр.4 от 14 януари 2019г., в сила от 14.01.2020 г.) и Наредба №8121з36/07.01.2020г., издадени от Министъра на вътрешните работи. В предхождащия период са действали Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г., също издадени от министъра на вътрешните работи. Сочените актове са уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл.3 във всички посочени наредби са идентични и сочат, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00ч. и 06:00ч., като работните часове не следва да надвишават средно осем часа за всеки 24-часов период. В Наредба №8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при 5 сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 06:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата).

Същата е отменена с приемане на

Наредба

№8121з592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, която обаче впоследствие е отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.

№5450/2016г. На 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., която е отменена с Решение № 6136/23.04.2019 г. по адм.д. №11077/2016 г. и Решение № 16766/10.12.2019г. по адм. д.№8601/2019г. на ВАС - ДВ, бр. 4 от 14 януари 2019 г., в сила от 14.01.2020г. В наредбите от 2015г., 2016г. и 2020г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче , според РС, не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за 4 отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. По тези съображения, според РС, исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание за периода до 16.07.2020г. Коефициентът 1,143 се 6 получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа (установена в чл.136, ал.3 от КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа (установена в чл.140 от КТ). В Наредба №8121з-407/11.08.2014г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00ч. и 06:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е било ,според РС, че в посочената наредба, независимо, че е била за предходен период, законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички 5 служители, полагащи труд. В този смисъл е и Решение №311/08.01.2019 г. по гр. д.№1144/2018 г. на ІV г.о. ВКС, изясняващо че лишаването на държавните служители в системата на МВР от допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на официалните празници в течение на един продължителен период от време, би ги поставило в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл.261 и чл.264 от КТ, както и че това тълкуване е в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.

Поради това, включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.