Решение № 618 от 21.11.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. Благоевград, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500464 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е пред съда въззивна жалба от „***“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. . *, Община П., обл. Б., ул. „Ц. Б.“, № *, представлявано от управителя С. Р., чрез пълномощника адв. Е. Г., срещу Решение № 8006/26.01.2022г., постановено по гр.д. № 35/2019г. по описа на РС П., с което са уважени предявените искове по чл. 200 от КТ, като съдът е осъдил „***“ Е. да заплати на Г. Н. С., ЕГН **********, сумата 150 000лв. и на Г. С.

С., ЕГН **********, съставляващи неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина им- М. Г. С., починал на *г., вследствие на трудова злополука, настъпила на същата дата, призната за такава с Разпореждане № 5104-01-42 от 25.06.2018г. на ТП- Благоевград на НОИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането- *г. до окончателното и изплащане.

Навадени са с въззивната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и като постановено в нарушение на процесуалните правила.

Основното оплакване е свързано с наведеното от ответника пред първоинстанционния съд възражение за приложението на разпоредбата на чл. 201 ал. 1 и ал. 2 от КТ, досежно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като се оспорват изводите на състава на районния съд за това че по делото е останало недоказано че М. С. е допринесъл за 1 настъпване на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Оспорва се като необоснован извода на първоинстанционния съд, изложен в мотивите към обжалваното съдебно решение, че починалият не е бил запознат с всички правила за безопасност на труда, тъй като не му е била връчена длъжностна характеристика, респ. направен инструктаж. Развити са съображения че изводите на първоинстанционния съд в този смисъл са необосновани, доколкото не кореспондират със събраните пред РС Сандански писмени и гласни доказателства.

С жалбата се сочи, че от разпита на свидетелите И. С. и Р. А., установява се че на М. С. са били връчени комплект документи, свързани с началото на изпълнението на трудовите му задължения, включително длъжностна характеристика и съответните инструктажи за безопасна работа. Поддържа се от пълномощникът на дружеството жалбоподател, че съобразно с разпоредбата на чл. 62 ал. 6 от КТ, при сключването на трудовия договор, работодателят запознава работника или служителя с трудовите задължения при изпълнение на работата му, като са наведени доводи че от приетите длъжностни характеристика за длъжността „шофьор“, видно е че липсват задължения, свързани с товарене и разтоварване на превозваните товари, тъй като тези задължения не са включени в задълженията на работника за длъжността „шофьор“. От свидетелските показания на свидетеля И. С., дадени пред първоинстанционния съд, видно е че същият е дал инструкции на М. С., че товаренето и разтоварването са дейности, които не се включват в трудовите му задължения, като в този случай шофьора следва да се отдалечи на безопасно разстояние от камиона, докато същият не бъде товарен или разтоварен.

Излагат се доводи с въззивната жалба, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е следвало да установи дали М. С. е получил инструктаж за безопасност на работата именно във връзка с товарене и разтоварване на камиона, а не дали е получил такъв инструктаж по принцип. Развити са съображения с жалбата, че право и задължение на работодателя е да определи конкретната организация на провеждане на инструктажа в зависимост от конкретните условия.

Поддържа се от пълномощникът на дружеството жалбоподател, че характера на дадените на работника инструкции във връзка с товарене и разтоварване, имат в настоящия случай характер на инструктаж на работното място, по смисъла на чл. 13 ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодичното обучение за инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Пълномощникът на жалбоподателят се позовава на свидетелските показания на свидетеля Т.И., който в показанията си пред първоинстанционния съд, сочи че многократно е инструктирал М. С., че няма работа при „товаренето и разтоварването на автомобила“, като задълженията на шофьора се изчерпват с подготовката на камиона за разтоварване. Поддържа се с въззивната жалба, че няма как инструктажа по отношение на товарене и разтоварване на автомобила да е писмен, след като тази дейност не е част от трудовите задължения на работника съобразно длъжностната характеристика за длъжността „Шофьор“. Единственото задължение на пострадалия в този 2 случай е било- да не навлиза в периметъра на опасност, в който се е разтоварвала машината.

Отделно с въззивната жалба наведени са доводи, че начина на извършване на инструктажа не може да послужи като формално основание за отхвърляне на възражението на ответника в първоинстанционното производство, основано на разпоредбата на чл. 201 ал.2 от КТ. Така застъпва се тезата, че в настоящия случай става дума не за обикновен работник, а за служител със съответната квалификация на професионален шофьор, по смисъла на Закона за движение по пътищата, поради което поддържа се че М. С. е бил длъжен да вземе съответните мерки за безопасност, тъй като е притежавал необходимите познания за задълженията си съобразно закона. Жалбоподателят чрез пълномощника си се позовава на Решение № 19 от 18.09.2018г. по гр.д. № 4842/2016г. на IV г.о., постановено по реда на чл.

290 от ГПК, с което е прието че при решаване на въпроса за наличието на груба небрежност, съдът е длъжен да обсъди и вземе в предвид допуснатите от страна на работника нарушения на нормативните актове, а също така и на житейските правила за безопасност, които нормално спазва всеки един човек. Във връзка с цитираното решение на ВКС, поддържа се че М. С. като правоспособен водач, е бил наясно със законовите принципи, вкл. и от нормите на Закона за движение по пътищата, че всеки водач следи за запазване на живота и здравето на всички участници в движението, вкл. собственото си такова, независимо дали транспортното средство е в движение или в покой.

Пълномощникът на дружеството въззивник се позовава с жалбата и на Заповед № РД 0954/18.01.2013г. на Министъра на образованието, младежта и науката, с която е утвърдена програма за обучение на всяка законова норма от ЗДП. Съгласно т. 3, част 3- „Управление на МПС“ от учебната програма, утвърдена за придобиване на категория „С“, предвидено всеки от водачите на ППС, да се запознае с необходимите предпазни мерки при превоз на товари: при товарене, при укрепване на товара, при превоз, при разтоварване“. В аспекта на изложеното поддържа се, че М. С. е бил запознат с правилата за безопасност предвидени в ЗДвП, включително и при товарене и разтоварване на ППС.

Излагат се с въззивната жалба съображения, че по аргумент от чл. 22 ал.1 от ЗЗБУТ, именно работникът следи за възникването на сериозна и непосредствена опасност за здравето и живота си и ако такава е налице, той отказва изпълнението на работата, а в настоящия случай работникът не само не се е ангажирало да запази живота и здравето си, но М. С. е предприел нарочни действия, които са опасни и го застрашават, като е застанал между тежка и нестабилна селскостопанска машина и тежкотоварен камион, по време на разтоварване, поради което са налице основания не само да бъде намалена, но дори и да бъде намалена значително до степен на елиминиране, отговорността на работодателя по реда на чл. 201 ал.1 и ал. 2 от КТ. Съгласно чл. 33 от ЗЗБУТ, всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените му инструкции от работодателя. Поддържа се от жалбоподателят, чрез неговия пълномощник, че именно неспазването на правилата за безопасност от пострадалия, които са му били нормативно известни и за които е бил многократно предупреждаван, са станали причина за 3 настъпването злополуката и последвалата от нея смърт на шофьора.

Излагат се доводи с въззивната жалба, че от събраните по делото пред първоинстнационния съд доказателства, безспорно се установява, че с поведението си водачът М. С. е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Така съгласно т. 3 от Окончателния протокол на Шведското следствие, установено е че лицето М. С. е застанал в очевидна зона за опасност, след като на работещите шофьори в този бранш е известно, че в нея са изложени на рискове и следва да се пазят при товарене и разтоварване, независимо дали това се извършва от доставчика или от клиента. Това пострадалият е извършил самоволно, без да се съобразява с дадените му указания, поради което е причинил трудовата злополука. От събраните свидетелски показания се установява, че М. С. е пренебрегнал всички инструкции да не стои в периметъра на опасното разтоварване, като пострадалия е имал достатъчно опит, за да направи извода че следва да стои на безопасно разстояние. Вместо това установява се, че пострадалия от трудовата злополука, когато браната е била вече извън камиона и на 30см. от земята, М. е застанал под нея и е започнал да дърпа единия от коланите, след което браната пада и се стига до летален край. Така твърди се, че е била приложена физическа човешка сила, която нито е била необходима, нито приложима, нито допустима при извършваното разтоварване с машина с дълги метални шипове.

Така поддържа се с въззивната жалба, че макар да е бил изрично инструктиран и предупреден, притежавал е необходимата квалификация и практически опит за изпълнение на възложената му работа, както и за дейността за товарене и разтоварване на ППС, като е съзнавал възможните неблагоприятни последици, М. С. е проявил груба небрежност, като без да има необходимост, а още по- малко задължение за това, е застанал между браната и камиона, при опит да отметне колан, който нито е бил закачен някъде, нито е пречел за разтоварването на машината, поради което М. С. със своите решения и действия, изцяло е отговорен за настъпването на трудовата злополука, от която е последвал и летален изход./Определение № 202 от 20.03.2019г. на ВКС по гр.д. № 3723/2018г. на III г.о. на ГК;

Решение № 291 от 11.07.2012г., по гр.д. № 951/2011г. на IV г.о. на ВКС и Решение № 79 от 27.02.2012г. по гр.д. № 673/2011г. на IV г.о. на ВКС/.

Във връзка с оплакването за необоснованост, оспорват се изводите на първоинстанционния съд в обжалваното решение, досежно размера на определеното обезщетение, като се поддържа че обезщетението за неимуществени вреди не е определено от съда съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и при спазване на критерия за „справедливост“. Поддържа се в този смисъл с въззивната жалба, че въпреки че смъртта на М. С. е била за неговите родители тежко изпитание за психиката и емоционалното им състояние, от събраните доказателства не се установява ищците да са променили съществено социалния си живот и същите продължават да развиват бизнеса си. Отделно поддържа се с въззивната жалба, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение, не е съобразено с ръста на икономически растеж, със стандарта на живот в страната и със средностатистическите показатели за доходите и покупателната способност на населението към момента на трудовата злополука, поради което определеното обезщетение е завишено по 4 размер./Решение № 94 от 29.05.2019г. на ВКС по гр.д. № 2649/2018г. на IV г.о. на ГК/ Наведени са доводи с въззивната жалба, че размера на определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди, не съответства и на установената съдебна практика за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от настъпила трудово злополука, при смърт на работника или служителя, при сходни на настоящия казус, за което с въззивната жалба е цитирана съдебна практика.

Разпечатката съдържа 25 от 161 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/70f5ef82-ca7d-42ac-a9f0-136fac30904c