Решение № 2042 от 07.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2042 гр. Варна, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. С.а като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20223110104949 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен от ищеца Н. Х. М. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответниците*** , със седалище и адрес на управление: гр.**** и „*** със седалище и адрес на управление:*** конститутивен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяваване за недействителен спрямо ищеца на Договор за покупкопродажба на движими вещи от 15.09.2021 г. , по силата на който са прехвърлени от първия ответник в собственост на втория ответник за сумата от 5000,00 лв. следните движими вещи:

- преместваем обект находящ се *** функциониращ, като АПТЕКА „***" ***разположен в парцел № *** по плана на гр. ***, в едно с находящите се в същия обзавеждане и оборудване; - GPS устройство - 1 бр.; - бюра - 2 бр.; витрини - 4 бр.; шкафове - 8 бр., климатик - 1бр.; дисплей Самсунг 42 - 1 бр.; компютърна конфигурация DDR II - 1 бр.; компютърна системи - 17 TFT - 2 бр.; компютърна система Windows XP - 1 бр., DVD - 1 бр.;

- 6 броя вендинг автомати Bianchi BVM за продажба на лекарства, сключен от ответника *** и втория ответник - третото лице „***" ***

В исковата молба се излага, че дружеството „*** е длъжник на Н. Х. М., като вземането му произтича от Договор за паричен заем от 04.01.2021 г. за сумата от 6 060 лв., Договор за заем от 20.04.2021 г. за сумата от 4 200 лв., Договор за паричен заем от 03.05.2021 г. за сумата от 6 000 лв. и Договор за паричен заем от 01.07.2021 г. за сумата от 4 000 лв. На 15.09.2021 г. въпреки задълженията към ищеца и редица други кредитори и доставчици, ***С.а М.а в качеството си на управител на „В и М" ООД, сключила оспорвания ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО ПРОДАЖБА НА ДВИЖИМИ ВЕЩИ с „***" ***представлявано от управителя и законен представител ***С.а М.а, т.е. сключва договор с представляваното от нея дружество по който договор е заплатена цена в размер на 5 000 лв.

- фактура № 4000000785 от 24.09.2021 г. Поддържа се, че с извършването на посочените правни действия, имуществото на дружеството „***" ООД се намалява драстично, с което се увреждат интересите на ищеца. Поддържа се, че първият ответник действащ, чрез управителя ***М.а е знаел, че извършвайки горепосочените правни действие по разпореждане с описаните движими вещи, уврежда интересите на ищеца, а за увреждането на интересите на кредиторите е знаело и третото лице - втори ответник по иска, защото към момента на сключване на договора управителят и на двете дружества е един и същ. (респ.

1 същото е сред лицата по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД и знанието му се предполага). С оглед изложеното се моли да бъде уважена предявената искова претенция.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „****“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначение му особен представил в хипотезата на чл.29,ал.4 ГПК, с който поддържа, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен. Оспорва се Н. М. да има качеството на кредит спрямо дружеството, като конкретно се сочи, че представените договори за заем са антедатирани и създадени за целите на настоящото производство; оспорва се сумите по договорите за заем да са реално предадени от ищеца на ответника.

В срока по чл.131 ГПК, ал.1 ответникът „***“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който предявения иск се оспорва. Оспорва се ищецът да има качеството на кредитор, тъй като не са представени доказателства заемните суми по договорите за заем да са предоставени на заемополучателя. Оспорва се сключването на договорите за заем, като се поддържа, че всички договори са сключени наведнъж за целите на настоящия процес и ищецът е договарял сам със себе си като заемател и законен представител на ответника „***“ ООД. Поради липсата на качеството кредитор за ищеца, предявеният иск е неоснователен и се иска отхвърлянето му.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Към исковата молба са представени 4 бр. договори за заем сключени между Н. Х. М. / заемодател/ и „***“ ООД представляван от Н. Х. М. / заемател/: 1. Договор за заем от 01.07.2021 г. за сумата от 4000 лв., която да бъде предадена в брой и да бъде върната до 01.07.2022г.; 2. Договор за заем от 03.05.2021 г. за сумата от 6000 лв., която да бъде предадена в брой и да бъде върната до 03.05.2022 г.; 3. Договор за заем от 20.04.2021 г. за сумата от 4200 лв., която да бъде предадена в брой и да бъде върната до 20.04.2022 г. и 4. договор за заем от 01.04.2021 г. за сумата от 6060,00 лв., които да бъдат предадени в брой и да бъдат върнати до 04.01.2022г.

С доклада по делото за безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване са отделени: до 08.11.2021 г. управители на ответника „***“ ООД са лицата Н. Х.

М. и ***С.а М.а; от 08.09.2021 г. до 11.11.2021 г. управител на „*** С.а М.а.

В първото по делото съдебно заседание процесуалния представител на ответника „***“ ЕООД изрично е признал факт от значение за делото, а именно, че процесния договор с посоченото по-горе съдържание съществува / л.89/. Наличието на договор за покупкопродажба на движими вещи между ответниците се установява и по косвен път от представеното преводно нареждане от 16.09.2021 г., с което наредителят „***“ ЕООД е превело на получател „***“ООД сумата от 5000 лв. с основание „покупко-продажба на движими вещи по договор от 15.09.2021 г.“ и издадена двустранно подписана фактура за тази сума.

По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че ищецът е декларирал предоставените от него на първия ответник заеми с декларация приложение 11 за данъчната 2021г. Съобразно счетоводството на „***“ ООД отпуснатия заем по договора от 03.05.2021 г. е възстановен на ищеца по банков път с плащания от 16.09.2021 г. и 19.10.2021 г. Всички договори са осчетоводени от „***“ ООД.

Вещите предмет на оспорвания договор за отписани от счетоводството на „ВИМ“ ООД на 24.09.2021 г., като поради непредоставяне на данни от „***“ ЕООД вещото лице не може да отговори на въпроса дали вещите са заприходени в счетоводството на последното дружество.

От правна страна:

Предявен е иск по чл. 135 ЗЗД

За да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже: 1) че е титуляр на вземане срещу конкретно лице-ответник по делото; 2) че това лице е извършило действие, с което го уврежда; 3) че вземането му е възникнало преди момента на извършване на увреждащото действие; 4) знанието на длъжника „***“ ООД, че с това действие уврежда кредитора си, 5) доколкото оспорваната сделка е възмездна – да докаже знанието на трето лице - „***“ ЕООД, че сделката с „***“ ООД уврежда кредитора.

По първата предпоставка:

По така описания фактически състав, ответниците оспорват ищеца да е кредитор на „***“ ООД.

2

Пределите на проверка, която съдът разглеждащ павловия иск извършва по отношения въпроса дали ищецът е кредитор на ответника извършил разпореждането са ясни и подробно разяснени в Определение № 455 от 8.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 625/2020 г., IV г. о., ГК, в което е посочено, че ако ***иск е съединен обективно с иска за вземането, предмет на делото наред с потестативното право са и правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. В този случай съдът ще съобрази в решението по павловия иск дали вземането съществува, както и в решението по иска за вземането – правната промяна. Кредиторът обаче може да предяви само павловия иск, без да предяви вземането си или да предяви вземането си в друго производство. В този случай правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото по павловия иск и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Тези отношения може да бъдат преценявани в производството по делото, чийто предмет са. В производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. С иска по чл. 135 ЗЗД не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка (или друго действие) в отношенията между страните, които са я сключили (длъжника и третото лице). Те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на павловия иск. вреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качеството. Ако впоследствие това негово качество бъде отречено (напр. защото сделката има порок) или отпадне (напр. защото е погасено чрез плащане), непротивопоставимостта губи смисъл. Затова съдът, който е сезиран с иска по чл. 135 ЗЗД, може да вземе предвид единствено влязло в сила решение, с което се отрича качеството кредитор. Последният извод и в решение № 552 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д.

№ 754/2009 г., ВКС, ІV г. о., Определение № 50798 от 9.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1560/2022 г., IV г. о., ГК/.

Доколкото по делото от ищеца са представени договори за заем, с които се легитимира като кредитор на „****“ ЕООД, както и при липсата на доказателства за влязло в сила решение, с което да е отречено качеството на кредитор на ищеца, съдът приема, че е налице първата от предпоставките за уважаване на иска.

По втората и третата предпоставка:

Настоящият състав възприема разрешението в решение № 320/05.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1379/2012 г., ІV г. о. , решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. ІV г.о. ВКС; решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. ІV г.о. ВКС, в които се приема, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора в т.ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.

С оспорвания договор, който по дата следва представените договори за заем, първият ответник е намалил имуществото си като е отчуждил свои вещи, с оглед на което са налице и следващите две предпоставки за уважаване на иска.

По четвъртата и петата предпоставка:

По отношение знанието на ответниците за увреждащия характер на сделката, съдът съобразява, че договорите за заем с ищеца, по които „***“ ООД е длъжник са сключени от последния чрез представителя Н. М., че до 08.11.2021 г. управители на ответника „***“ ООД са лицата Н. Х. М. и ****С.а М.а; от 08.09.2021 г. до 11.11.2021 г. управител на „***“ ЕООД е ***С.а М.а, т.е. към момента на сключване на процесния договор 15.09.2021 г.****С.а М.а е била управител и на двете ответни дружества. На настоящият състав е служебно известно, че лицата Н. М. и ***М.а са били съпрузи до прекратяване на брака им с решение по гр.д. 15173/2021 г. по описа на ВРС, от 10.05.2022 г. / необжалвано/.

При така изложеното от фактическа страна и съобразявайки възприетото, в решение 18/ 04.02.2015 г. по гр. д. № 3396/14 г. на четвърто г. о. на ВКС и решение № 264 от 18.12.2013 г. по гр.д. 915/2012 г. ІV г.о. ВКС в е прието, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на 3 кредиторовото вземане, съдът приема, че първият ответника е знаел за увреждането.

Настоящия състав възприема изразеното в Решение № 34 от 4.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1250/2021 г., III г. о., ГК и Решение по гр. д. № 4606/14 г. на четвърто г. о. на ВК , че юридическото лице знае за увреждането, ако за това знаят лицата от състава на неговите органи, с оглед на което и доколкото Полина М.а към датата на оспорваната сделка е била управител и на двете ответни дружества, съдът намира, че „Астрофарма“ ООД също е знаело за увреждащия характер на сделката.