Решение № 122 от 06.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Варна, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20253100501629 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ" АД, ЕИК 040293319, със седалище и адрес на управление гр.

София, действащ чрез юрисконсулт П. Г., против Решение № 1282/ 14.04.2025 г. по гр. дело № 9508/ 2024 г. по описа на Районен съд- Варна, с което са частично уважени предявените искове от Л. Е. Б., с правно основание чл. 456, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД и въззивникът е осъден да заплати сумите както следват: 2401.41 лева, представляваща застрахователно обезщетение поради настъпил застрахователен риск - „временна неработоспособност" по индивидуална рискова застраховка „Живот" на кредитополучател на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, обективирана в застрахователна полица № 2050013903, свързана със сключен от него договор за кредит на недвижим имот № MLB202306149000002 с „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, покриваща четири месечни погасителни вноски по сключения договор за кредит, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 152.38 лева, за периода от 16.02.2024 г. до завеждане на исковата молба в съда - 30.07.2024 г.; 2009.55 лева, представляваща застрахователно обезщетение поради настъпил застрахователен риск - „временна неработоспособност" по индивидуална рискова застраховка „Живот" на кредитополучател на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, обективирана в застрахователна полица № 1

2050014331, свързана със сключен от него договор за потребителски кредит № CLB202307109000001, с „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, покриваща четири месечни погасителни вноски по сключения договор за кредит, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до завеждане на иска - 30.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 127.52 лева, за периода от 16.02.2024 г. до завеждане на исковата молба в съда - 30.07.2024г.; 603.55 лева, представляваща застрахователно обезщетение поради настъпил застрахователен риск - „временна неработоспособност" по индивидуална рискова застраховка „Живот" на кредитополучател на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, обективирана в застрахователна полица № 2050014458, свързана със сключен от него договор за потребителски кредит № CLB202307189000002, с „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, покриваща четири месечни погасителни вноски по сключения договор за кредит, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 38.30 лева, за периода от 16.02.2024 г. до завеждане на исковата молба в съда - 30.07.2024 г.

С подадената въззивна жалба се поддържа, че постановеното по делото решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна. Поддържа се тезата, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички представени по делото доказателства, като неправилно и избирателно е интерпретирал същите. Счита, че не са съобразени данните, че оплакванията и страданията, довели до временната неработоспособност, датират от преди сключването на застрахователните полици. Поддържа се, че ищецът не е декларирал обстоятелства, за които от една страна е бил попитан при сключване на застрахователното правоотношение, а от друга страна - имат съществено значение за определяне на застрахователния риск. Въззивникът намира, че поради липсата на друг механизъм за установяване на здравословното състояние на потенциален кандидат за застраховане, декларациите на клиентите са определящи за това дали да бъде сключена застраховка и съответно какви да бъдат нейните условия. Счита, че е налице изключен риск на основание приложимите Общи условия за рискови застраховки „Живот", тяхната т.11.1.16., както и неизпълнение на задължението, вменено на застрахованото лице по силата на т. 9.1.1.2. от същите условия. Намира, че е налице основание за отказ по смисъла на чл.408, ал.1, т.3 КЗ. Наред с изложеното се противопоставя на приетата от съда за нищожна като неравноправна клаузата от приложимите Общи условия. Напротив, поддържа се, че застрахователят е изпълнил надлежно всички свои задължения по застрахователните договори, а съответно при сключване им - застрахованият е декларирал, че се е запознал и приема приложимите Общи условия. Допълва се, че аргументи за постановеното решение са черпени основно от заключението на съдебномедицинската експертиза. Намира, че същото следва да бъде разгледано в контекста на направеното възражение от застрахователя за небрежност и съпричиняване от страна на ищеца, както и за наличието на пряка връзка между предходните здравословни състояния на Б. и временната му неработоспособност поради диагностицираното заболяване. Моли за отмяна на постановеното решение, в алтернатива да бъде съобразено 2 отправеното възражение за съпричиняване и съответно да бъде изменен размерът на присъденото обезщетение. Моли за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, по делото е постъпил отговор на въззивна жалба от насрещната страна Л. Е. Б., действащ чрез адв. Я. Я.. Изразява се становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и обосновано, при обследване на всички релевантни доказателства, поради което моли за неговото потвърждаване. Въззиваемата страна се противопоставя на тезата на насрещната страна, че е налице изключен риск на основание приложимите Общи условия за рискови застраховки „Живот" на кредитополучател на „Алианц Банк България" АД. Поддържа, че по делото е било установено по категоричен начин, че настъпилото застрахователно събитие е покрит риск по смисъла на чл. 3.1. от сключените застраховки „Живот". В този контекст посочва, че заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза става ясно, че касае настъпило рядко заболяване, естеството на което не би могло да бъде подозирано от застрахованото лице, а към 13.07.2023 г. то не е било установено. Поддържа се, че наличието на оплаквания в областта на кръста, преди сключване на договорите, не е от естеството да обоснове правомерен отказ от заплащане на дължимото обезщетение, съгласно сключените застрахователни полици. Наред с изложеното, намира за правилна преценката на първоинстанционния съд, че нормата на т. 11.1.16 от Общите условия на рисковата застраховка „Живот" е нищожна, същата като неравноправна. Счита, че посочената клауза, поради своята неяснота, позволява на застрахователя да се позове на изключен застрахователен риск по своя преценка и да не заплати застрахователно обезщетение, докато задължението на потребителя за плащане на застрахователна премия е безусловно. Наред с изложеното въззиваемата страна намира, че липсват писмено поставени от застрахователя точни и ясни въпроси, свързани с изследване на здравословното състояние на застрахованото лице. Последното като аргумент за липса на основание от страна на насрещната страна да откаже изплащането на обезщетение. Сочи, че е попълнена единствено здравна декларация за това, че лицето не е боледувало от конкретно изброени заболявания. Предвид на това, счита че декларативните изявления на застрахования не могат да се приравнят на отговори на въпроси по чл. 362, ал. 1 КЗ. В допълнение, по отношение на възражението по чл. 51 ЗЗД, поддържа, че същото е преклудирано, поради това, че е наведено едва с въззивната жалба. В алтернатива намира същото за неоснователно както поради това, че е неприложимо във връзка с искове по реда на чл. 456 КЗ, така и поради това, че не са налице никакви обстоятелства, които да обосноват основателността му. Моли за присъждане на сторените разноски в хода на производството.

В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат становищата и исканията си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, приложимия материален закон и по вътрешно убеждение, съставът на въззивния съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен 3 акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Въззивният съдебен състав намира, че в първоинстанционното решение правилно са отразени твърденията и възраженията на страните, както и установената по делото фактическа обстановка. Въззивният съд напълно споделя и правните изводи на първоинстанционния съдебен състав, поради което на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд в цялост.

Заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза обуславя неоснователност на оплакването във въззивната жалба, че оплакванията на ищеца датират от година и половина по-рано. Към 13.07.2023г. заболяването не е било предполагано, диагностицирано и установено. Туморното образувание е диагностицирано с образно изследване от 13.12.2023г., като вещото лице е заключило, че предходните оплаквания реално биха могли да бъдат определени от хронични заболявания като дископатия, ошипяване, физически натоварвания и др. Доброкачествен тумор от такъв характер им бавно развитие, което не може да се определи във времето. Касае се за рядко заболяване, естеството на което не би могло да бъде подозирано от застрахованото лице. При това заключение, не може да бъде направен извод за недобросъвестно поведение на въззиваемия към датите на възникване на застрахователните правоотношения и основание за приложение на цитираната клауза на т.11.1.16 ОУ, както и за отказ за изплащане на застрахователни обезщетения. Последващи застрахователни договори са ирелевантни за решаване на настоящия спор.

Възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е направено едва с въззивната жалба и същото е преклудирано на осн. чл. 266, вр. чл. 131 и 133 ГПК.

При пълно съвпадане на правните изводи на двете инстанции и изложените мотиви по оплакванията във въззивната жалба, се налага извод за неоснователност на въззивната жалба и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По разноските в процеса:

С оглед изхода на спора във въззивната инстанция, отправеното своевременно искане в списъка на разноски, представените доказателства и на осн. чл.78, ал.3 ГПК и чл.11, ал.2 ЗВЕРБ, въззивникът следва да бъде осъден 4 на въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в размер от 460.16 евро.

Възражението за прекомерност е неоснователно. Въззивникът го основава само в случай на превишаване на минималния размер по Наредба 1/2004г.

Този минимален размер възлиза съобразно общия материален интерес на 833.27лв., а в случая следва да се съобрази и че са разгледани шест кумулативно обективно съединени иска.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1282/ 14.04.2025 г. по гр. дело № 9508/ 2024 г. по описа на Районен съд- Варна В ЧАСТТА, с която ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ" АД, ЕИК 040293319, със седалище и адрес на управление гр. София е осъдено да заплати на Л. Е. Б., ЕГН **********, с адрес ****, сумите както следват: 2401.41 лева, представляваща застрахователно обезщетение поради настъпил застрахователен риск „временна неработоспособност" по индивидуална рискова застраховка „Живот" на кредитополучател на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, обективирана в застрахователна полица № 2050013903, свързана със сключен от него договор за кредит на недвижим имот № MLB202306149000002 с „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, покриваща четири месечни погасителни вноски по сключения договор за кредит, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 152.38 лева, за периода от 16.02.2024 г. до завеждане на исковата молба в съда - 30.07.2024 г.; 2009.55 лева, представляваща застрахователно обезщетение поради настъпил застрахователен риск - „временна неработоспособност" по индивидуална рискова застраховка „Живот" на кредитополучател на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, обективирана в застрахователна полица № 2050014331, свързана със сключен от него договор за потребителски кредит № CLB202307109000001, с „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, покриваща четири месечни погасителни вноски по сключения договор за кредит, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до завеждане на иска - 30.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 127.52 лева, за периода от 16.02.2024 г. до завеждане на исковата молба в съда - 30.07.2024г.; 603.55 лева, представляваща застрахователно обезщетение поради настъпил застрахователен риск - „временна неработоспособност" по индивидуална рискова застраховка „Живот" на кредитополучател на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, обективирана в застрахователна полица № 2050014458, свързана със сключен от него договор за потребителски кредит № CLB202307189000002, с „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, покриваща четири месечни погасителни вноски по сключения договор за кредит, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 38.30 лева, за периода от 16.02.2024 г. до завеждане на исковата молба в съда - 30.07.2024 г.