Определение № 772 от 07.08.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 772 гр. Габрово, 07.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500493 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 ал.1 т.1 ГПК вр. чл. 278 ГПК.

Обжалвано е определение №694/02.06.2025г. /неправилно е посочен №1811/04.06.2025г., видно от изложеното в жалбата/, постановено по гр. д. № 786/2025г. по описа на РС- Горна Оряховица, с което е върната исковата молба на Д. Х. Г., чрез пълномощника й К. Г. Т., с ЕГН:**********, двамата с адрес в ***************, против Апелативен съд- Велико Търново, Окръжен съдВелико Търново, Районен съд- Велико Търново и Районен съд- Елена, и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявеният иск.

В частната жалба, се излага, че прекратителното определение е недопустимо, неправилно, необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Позовава се на съдебна практика, че съдът следва самостоятелно да установи фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, да из‐ ясни предмета на произнасяне, да вземе становище по всички обстоятелства.

Сочи, че преценката дали делото в исковото производство е било разгледано в разумен срок от съдилищата, съгл. чл. 6, §. 1 КЗПЧОС и дали от това е претърпял неимуществени вреди, касае разглеждането на спора по същество, а не е относима към проверката за редовност на исковата молба и разпоредбата на чл. 2 от ГПК задължава съда да се произнесе по всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.

Претендира обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за разглеждане от друг състав.

ОС- Габрово, като взе предвид данните по делото и възраженията в частната жалба, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Г. против Апелативен съд- Велико Търново, Окръжен съд- Велико Търново, Районен съд- Велико Търново и Районен съд- Елена, за солидарно заплащане на сумата 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради на нарушение правото на разглеждане и решаване на гр.дело № 213/2024г. на РС- Елена, приключило с краен съдебен акт в производство по в.ч.гр.д.№482/2024г. на ВТАС, в разумен срок съгласно чл.6 пар.1 КЗПЧОС .

Посочено е, че в резултат на нарушаване принципа на разумна продължителност ищцата търпи душевни болки и страдания, накърнено чувство на справедливост, безсилие, гняв, обида от това противоправно поведение на компетентният орган, раздразненост, тревожност, депресивно поведение и т.н.

РС- Горна Оряховица е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като е налице несъответствие между обстоятелствена част и петитум на ИМ, като не се поддържат надлежни на петитума твърдения. Прието е също, че с предявяването на настоящия иск, ищецът не преследва легитимен интерес и не търси защита и съдействие на лични и имуществени права, а действието му представлява злоупотреба с право по см. на чл. 3 ГПК , като искът се явява недопустим.

Определението е неправилно.

Сезираният съд разполага с правомощие да прекрати производството по исков процес, ако са налице отрицателни процесуални предпоставки /процесуални пречки/ или не са налице положителни процесуални предпоставки за съществуване или надлежно упражняване на правото на иск, в която хипотеза предявеният иск би бил недопустим, или е осъществено десезиране на съда от разглеждането на иска чрез направено от ищеца волеизявление за оттегляне или отказ от иска /чл. 232 и чл. 233 ГПК/. Такава възможност е предвидена и при неотстранена нередовност на исковата молба в производството по чл. 129 ГПК. Когато не е налице някое от горепосочените или друго законово основание за прекратяване на гражданското дело, сезираният съд дължи разглеждане и решаване на спора със съдебно решение, което щом влезе в сила създава състояние на непререшаемост на спора /сила на пресъдено нещо/. Съображениятата на РС- Горна Оряховица за връщане на исковата молба поради несъответствие между обстоятелствена част и петитум на ИМ и недопустимост на предявеният иск, тъй като не се касае за действия по защита на нарушени права на ищеца, а за злоупотреба с процесуалните инструменти, не попадат в гореизложените хипотези. Твърдение за злоупотреба с право може да въведе другата страна по делото, а сезираният съд следва да балансира между защитимите права на процесуалните опоненти, отчитайки както елементите на основателност на основния иск, така и степента на злоупотреба, ако приеме, че такава е установена и доказана.

В случая ищецът е посочил от кого са претърпени неимуществените вреди и какви са. Достатъчно е твърдение, че производството по дадено дело е продължило в неразумен срок. Съдът, при постановяване на решение, взема предвид общата продължителността и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които 2 имат значение за правилното решаване на спора. Относно тези обстоятелства страните излагат твърдения и доводи, но те не съставляват условие за редовност на исковата молба. Ищецът е посочил доводи, които според него водят до основание за търсене отговорност на съдилищата за бавно правосъдие и за солидарното им осъждане. Преценката дали е налице нарушение на чл.6 пар.1 КЗПЧОС и претърпял ли е от това неимуществени вреди в пряка причинно- следствена връзка с нарушението касае разглеждането на спора по същество. Единствено пасивната легитимация по делото е положителна процесуална предпоставка за предявяването на иск, за която съдът следи служебно, като при необходимост следва да даде ясни и точни указания на страната да уточни срещу кого предявява претенцията си при оставяне на исковата молба без движение при постъпването й.

Предвид изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени и делото следва да се върне на РС- Горна Оряховица за продължаване на съдопроизводствените действия, поради което съдът ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Определение №694/02.06.2025г., постановено по гр. д.

№786/2025г. по описа на РС- Горна Оряховица.

ВРЪЩА делото на РС- Горна Оряховица за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба на Д. Х. Г..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 772 гр. Габрово, 07.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500493 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 ал.1 т.1 ГПК вр. чл. 278 ГПК.

Обжалвано е определение №694/02.06.2025г. /неправилно е посочен №1811/04.06.2025г., видно от изложеното в жалбата/, постановено по гр. д. № 786/2025г. по описа на РС- Горна Оряховица, с което е върната исковата молба на Д. Х. Г., чрез пълномощника й К. Г. Т., с ЕГН:**********, двамата с адрес в ***************, против Апелативен съд- Велико Търново, Окръжен съдВелико Търново, Районен съд- Велико Търново и Районен съд- Елена, и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявеният иск.

В частната жалба, се излага, че прекратителното определение е недопустимо, неправилно, необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Позовава се на съдебна практика, че съдът следва самостоятелно да установи фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, да из‐ ясни предмета на произнасяне, да вземе становище по всички обстоятелства.

Сочи, че преценката дали делото в исковото производство е било разгледано в разумен срок от съдилищата, съгл. чл. 6, §. 1 КЗПЧОС и дали от това е претърпял неимуществени вреди, касае разглеждането на спора по същество, а не е относима към проверката за редовност на исковата молба и разпоредбата на чл. 2 от ГПК задължава съда да се произнесе по всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.

Претендира обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за разглеждане от друг състав.

ОС- Габрово, като взе предвид данните по делото и възраженията в частната жалба, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Г. против Апелативен съд- Велико Търново, Окръжен съд- Велико Търново, Районен съд- Велико Търново и Районен съд- Елена, за солидарно заплащане на сумата 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради на нарушение правото на разглеждане и решаване на гр.дело № 213/2024г. на РС- Елена, приключило с краен съдебен акт в производство по в.ч.гр.д.№482/2024г. на ВТАС, в разумен срок съгласно чл.6 пар.1 КЗПЧОС .

Посочено е, че в резултат на нарушаване принципа на разумна продължителност ищцата търпи душевни болки и страдания, накърнено чувство на справедливост, безсилие, гняв, обида от това противоправно поведение на компетентният орган, раздразненост, тревожност, депресивно поведение и т.н.

РС- Горна Оряховица е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като е налице несъответствие между обстоятелствена част и петитум на ИМ, като не се поддържат надлежни на петитума твърдения. Прието е също, че с предявяването на настоящия иск, ищецът не преследва легитимен интерес и не търси защита и съдействие на лични и имуществени права, а действието му представлява злоупотреба с право по см. на чл. 3 ГПК , като искът се явява недопустим.

Определението е неправилно.

Сезираният съд разполага с правомощие да прекрати производството по исков процес, ако са налице отрицателни процесуални предпоставки /процесуални пречки/ или не са налице положителни процесуални предпоставки за съществуване или надлежно упражняване на правото на иск, в която хипотеза предявеният иск би бил недопустим, или е осъществено десезиране на съда от разглеждането на иска чрез направено от ищеца волеизявление за оттегляне или отказ от иска /чл. 232 и чл. 233 ГПК/. Такава възможност е предвидена и при неотстранена нередовност на исковата молба в производството по чл. 129 ГПК. Когато не е налице някое от горепосочените или друго законово основание за прекратяване на гражданското дело, сезираният съд дължи разглеждане и решаване на спора със съдебно решение, което щом влезе в сила създава състояние на непререшаемост на спора /сила на пресъдено нещо/. Съображениятата на РС- Горна Оряховица за връщане на исковата молба поради несъответствие между обстоятелствена част и петитум на ИМ и недопустимост на предявеният иск, тъй като не се касае за действия по защита на нарушени права на ищеца, а за злоупотреба с процесуалните инструменти, не попадат в гореизложените хипотези. Твърдение за злоупотреба с право може да въведе другата страна по делото, а сезираният съд следва да балансира между защитимите права на процесуалните опоненти, отчитайки както елементите на основателност на основния иск, така и степента на злоупотреба, ако приеме, че такава е установена и доказана.

В случая ищецът е посочил от кого са претърпени неимуществените вреди и какви са. Достатъчно е твърдение, че производството по дадено дело е продължило в неразумен срок. Съдът, при постановяване на решение, взема предвид общата продължителността и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които 2 имат значение за правилното решаване на спора. Относно тези обстоятелства страните излагат твърдения и доводи, но те не съставляват условие за редовност на исковата молба. Ищецът е посочил доводи, които според него водят до основание за търсене отговорност на съдилищата за бавно правосъдие и за солидарното им осъждане. Преценката дали е налице нарушение на чл.6 пар.1 КЗПЧОС и претърпял ли е от това неимуществени вреди в пряка причинно- следствена връзка с нарушението касае разглеждането на спора по същество. Единствено пасивната легитимация по делото е положителна процесуална предпоставка за предявяването на иск, за която съдът следи служебно, като при необходимост следва да даде ясни и точни указания на страната да уточни срещу кого предявява претенцията си при оставяне на исковата молба без движение при постъпването й.