Решение № 800 от 22.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 800 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно гражданско дело № 20265300501074 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на Х. Р. П., ЕГН - ********** срещу Решение № 996 от 06.03.2026 г. по гр.д. № 8 529/2025 г. по описа на РС – Пловдив, с което са допуснати до делба между въззивника и въззиваемата А. Р. П., ЕГН – ********** при равни права СОС / Апартамент / с идентификатор *** и СОС / Гараж / с идентификатор ***, ведно с принадлежности и 1/3 ид.ч. от поземления имот, в който са построени, който ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив.

За постановяването на този резултат районният съд е приел, че страните са деца на покойните собственици на казаните имоти – съпрузите Р. П. П. / поч. на ******* г. / и Р. Х.

П. / поч. на ****** г. /, като не се установява твърдяната от въззивника извършена приживе от наследодателите им делба по смисъла на чл. 77 от ЗН, при която процесните имоти да са поставени в негов дял. Не се установява и приживе извършена от наследодателите неформална делба и предаване въз основа на нея на владението върху процесните имоти изцяло и само на въззивника, считано от 1984 г., съответно тяхното придобиване от него на основание чл. 79 ал. 1 от ЗС след изтичането на 10 годишния срок.

Въззивникът поддържа оплаквания за неправилност на решението. Счита, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства – поотделно и в съвкупност, поради което фактическата обстановка е неправилно установена и правните изводи са погрешни. Настоява за извършена приживе от родителите им неформална делба, при която процесните имоти са предадени в негово владение срещу предоставено от тях на въззиваемата право на собственост върху друг недвижим имот – апартамент в бл. 4406 в ************, който апартамент – с придобивна стойност от 15 598 лева, придобит от последната като обезщетение за отчужден недвижим имот на наследодателката им Р. П. на стойност 7 598 лв. и със заемни средства от ДСК от 8 000 лв., изплатени от двамата наследодатели. Съдът не 1 съобразил наследствения характер на отчуждения имот - срещу който въззиваемата е получила правото на собственост върху казания апартамент като имотно обезщетение, нито изплащането на заема от родителите им, изобщо не коментирал представената в тази насока вносна бележка към ДСК / л. 49 от първоинстанционното дело /, подписана от Р. П.. Съдът не съобразил, че при неформалната делба приживе не е необходимо всеки от наследниците да получи имот, възможно е някой от тях да бъде обезщетен с пари и/или трансформация на друг имот. Поддържа, че именно такъв е настоящия случай, т.к. полученият от сестра му А.

П. приживе на наследодателите им апартамент е вследствие трансформация на дела на майка им от наследствен имот на последната и чрез изплащане на паричния заем на А. П. към ДСК от двамата им родители, който заем съставлява повече от половината от придобивната стойността на апартамента. Поддържа още, че така твърдяната от него неформална делба приживе на наследодателите, както и установеното от него въз основа на тази делба владение върху процесните имоти е доказано от показанията на свидетелите му Т.

К. и Б. З.. Същите установявали доброволно предаване на владението от бъдещите наследодатели на въззивника на дата 19.10.1984 г. / придобиването на другия имот от А. П. /, както и че тя е знаела за това и не се е противопоставила. Поради което не е било необходимо от негова страна да демонстрира на собствениците Р. и Р. П., а след тяхната смърт - на сънаследника А. П., промяна на намерението, с което упражнява фактическата власт / своене на имотите /, още повече че необходимия за придобиването им давностен срок е изтекъл приживе на родителите – 19.10.1994 г., съответно от 20.10.1994 г. придобил правото на собственост на оригинерното основание по чл. 79 ал. 1 от ЗС.

По така изложените доводи се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на въззивно решение за отхвърляне на иска. Претендира направените за двете инстанции разноски.

Въззиваемата А. П. е депозирала отговор за неоснователност на жалбата. Поддържа, че делба приживе по смисъла на чл. 77 от ЗН няма – несъмнено установено по делото. Не е извършена и неформална такава, въз основа на която родителите им доброволно да са предали на въззивника владението върху процесните имоти с цел да ги придобие по давност – за сметка на придобития от нея през 1984 г. апартамент и на дарените й от тях 8 000 лева.

Развива доводи и че не е имало основание за такава неформална делба, тъй като придобития от нея през 1984 г. апартамент не е вследствие трансформация от личен имот на наследодателката Р. П., а е получен като обезщетение поради отчуждаване по ЗТСУ на личен имот на въззиваемата / на стойност 7 598 лв. /, който тя преди отчуждаването придобила по дарение от баба си. Признава, че полученият в обезщетение апартамент е бил заплатен и със заемни средства от ДСК / 8 000 лв. /, който заем впоследствие изплатен от родителите й, но счита че изплащането му не ги прави съсобственици в имота, съответно липсва основание те да се разпореждат с него – формално или неформално. Отнемане на владението на наследодателите върху процесните имоти от въззивника също не се установява от последния. Факта, че той е живял в апартамента на родителите си - заедно с тях, и е извършвал ремонти в него не съставляват действия по своене при липса на демонстрация за промяна на основанието, на което упражнява фактическата власт. Такава демонстрация липсва и след тяхната смърт по отношение на нея като сънаследник и съсобственик, това й качество не е оспорвано и владението й върху имота не е отблъсквано.

Напротив, според свидетелските показания - в т.ч. и на ангажираните от въззивника свидетели К. и З., тя е имала ключ от жилището, посещавала го е редовно приживе на всеки от наследодателите, както и след тяхната смърт, не е отблъсквана от тях или от брат си.

По така изложените доводи пледира за потвърждаване на решението като правилно.

Претендира разноски за въззивното производство.

В жалбата и в отговора не са заявени искания за събиране на доказателства.

Съдът установи следното:

2

Иск за делба във фазата по допускането.

По делото е безспорно установено, че страните А. Р. П. и Х. Р. П. са наследници по закон / деца / на Р. П. П. / поч. на ********** г. / и Р. Х. П. / поч. на ********** г. /, като правото на собственост върху процесните имоти / апартамент и гараж /, ведно с принадлежностите към тях са придобити от покойните наследодатели през 1980 г. в режим на СИО.

Ответникът оспорва иска с твърдения, че въз основа на извършена приживе – през 1984 г., от наследодателите им П.и делба на притежаваните от тях имоти, той завладял процесните два, владението върху които му било предадено още същата година доброволно от родителите, съответно ги придобил по давност още приживе на родителите си. При делбата сестра му получила - в собственост, апартамент № 49, находящ се в блок *************, с площ от 66, 86 кв.м. и избено помещение от 4,99 кв.м., на стойност 15 598 лева.

По делото няма спор и е установено, че казания апартамент е придобит от ищцата А.

П. като обезщетение за отчужден по ЗТСУ / отм. / неин недвижим имот – ½ ид.ч. от имот пл.

№ 1167, включен в парцел IX, кв.469 по плана на ************* и ½ ид.ч. от построената в поземления имот жилищна сграда, който имот тя е получила по дарение от баба си Ц. П. Н..

От представения нот. акт и заповеди за отчуждаване и оценка е установено, че стойността на придобития в обезщетение апартамент е заплатена със средствата, получени от оценката на отчуждения имот и с предоставени й заемни средства от ДСК в размер на 8 000 лв., като няма спор, че заемът е погасен от родителите й Р. и Р.. Няма спор, че собствеността върху отчуждения имот е принадлежала на Ц. Н. и съпругът й - родителите на наследодателката Р.

Х. П., като последната - след смъртта на баща си, е дарила наследствената си ¼ ид.ч. на майка си Ц. Н. / н.а. № 71 от 19.04.1976 г. /, която впоследствие е дарила на своите внучки А.

Р. П. и Р. К. Н. / н.а. № 182 от 05.11.1982 г. и н.а. № 183/05.11.1982 г. / притежаваните ¾ ид.ч. от имота - предвид предстоящото му отчуждаване по ЗТСУ / отм. / и с цел за последните да възникне правото на имотно обезщетяване, т.к. към този момент същите не са притежавали жилищни имоти.

Според показанията на св. Т. К. ответникът Х. живеел в процесния апартамент с родителите си първоначално сам, после със семейството си до 2012 г., ползвал и гаража.

През 2012 г. закупил друг апартамент и се преместил със семейството си. След това се развел и се върнал отново в апартамента на родителите си, където живеел в таванското помещение, преустроено като жилищно, но всекидневно ползвал пералнята и кухнята в апартамента, т.к. в таванската стая нямало пералня и кухненски уреди. Х. считал този апартамент за свой, т.к. на сестра му бил закупен преди това друг апартамент. В този смисъл и показанията на св. Б. З. / живущ в апартамента на първия етаж на сградата /, като този свидетел депозира показания и че всички ремонти по апартамента, гаража и общите части на сградата са правени от Х. с изцяло негови средства. Винаги когато се налагало ремонт и свидетелят търсел „ леля Р. „ тя му казвала „ Говори с И. „. Веднъж я попитал какво ще прави с камината в апартамента, а тя му отговорила „ когато умра Ицо да прави с камината каквото иска „. И двамата свидетели депозират показания, че майката на страните се хвалила, че са осигурили апартаменти и за двете си деца. До смъртта на майка си, брата и сестрата били в много добри отношения, А. идвала да вижда майка си, а след смъртта на последната заедно с брат си изхвърляли вещи и чистили апартамента. Във всеки един момент, преди и след смъртта на родителите, е имала собствени ключове от обектите и е ходила в тях.

Ищцовата св. Л. Д. В. / собственик на апартамента на втория етаж на сградата / депозира показания, че Х. и семейството му живеели на таванския етаж над апартамента на родителите му до 2012 г., когато се преместили в собствено жилище. След развода това жилище останало на съпругата на Х., а той се върнал обратно на таванския етаж. Гаража не 3 ползвал, т.к. същият бил склад за разни вещи, колата си Х. държал навън. А. живеела в съседство с родителите си, идвала много често, полагала обичайните грижи за тях – вече възрастните хора, също и медицинските грижи, т.к. е лекар. Посещавала апартамента и след смъртта на майката, имала собствени ключове и за двата обекта, в гаража синът й се събирал с приятели.

С оглед така установеното от фактическа страна съдът приема следното:

Извършена приживе от наследодателите Р. и Р. П. делба по смисъла на чл. 77 от ЗН няма.

Не се установява и твърдяното от въззивника доброволно предаване на владението върху процесните имоти от собствениците им приживе, съответно той да го е осъществявал / от обективна и субективна страна / в съответния законов срок и така да ги е придобил на основание давностно владение. В тази връзка следва да се отбележи, че неформалната делба приживе на наследодателите на притежаваното от тях имущество няма вещно правен ефект, съответно не прехвърля правото на собственост върху бъдещите им наследници и конкретно в случая процесните имоти на въззивника. Правното й значение / при ясно изразена воля за такава / е само относно началния момент на давностното владение и придобиване на собствеността на това основание след изтичане на съответния законов срок, в случая 10 години. Съгласно ТР № 1/06.08.2012 г. на ВКС, ОСГК, презумпцията по чл. 69 от ЗС намира приложение само в случаите, когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването й. В хипотеза, при която фактическата власт е изначално установена като държане / какъвто е настоящия случай /, за да се превърне държането във владение следва да се установи промяна в намерението – за своене на имота, което открито да се демонстрира на собствениците, респ. на съсобствениците му чрез недвусмислено отричане на правата им. Допустимо и възможно е държането да се трансформира във владение и без демонстративни действия в тази насока, а въз основа на постигнати неформални уговорки между собствениците от една страна и трето за собствеността лице от друга за това, че владението се предава доброволно от първите на второто по съображения, основаващи се на техни лични родствени или други връзки и взаимоотношения / на един от бъдещите наследници в случая / и така след изтичане на установения от закона срок, това трето лице да придобие по давност вещите/имотите, които е владяло въз основа на така постигнатото неформално съгласие. Само при осъществявано от третото лице владение по см. на чл.68 ал. 1 от ЗС / отнето или доброволно предадено /, то ще придобие правото на собственост в съответния по късен момент, съответно при липса на осъществявано въз основа на неформални уговорки владение правото на собственост не се придобива, независимо от изтичането на срока и независимо дали другия сънаследник / в случая въззиваемата / е била подпомогната от наследодателите / чрез техни средства и/или частична трансформация на друг техен, респ. на личен имот на някой от тях / да придобие на свое име право на собственост върху друг обект. Защото сами по себе си неформалните уговорки са без юридическа стойност, от правно значение е единствено осъществяване на владението. Промяната в намерението / за своене / и уговорката за доброволно предаване на владението не може да се предполагат, а следва да са несъмнено установени по делото, при лежаща върху твърдящата ги страна доказателствена тежест, в случая – въззивника.

Разпечатката съдържа 39 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/70f4b1b1-1028-421a-ae03-a7aed5b42642