Решение № 448 от 08.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20211100901462 по описа за 2021 година

Ищецът „Фьоникс фарма“ ЕООД твърди, че с ответника

„Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания София област" ЕООД има сключени следните договори за доставка на лекарствени продукти, необходими за дейността на болницата: № 35/19.09.2017 г.; № 38/26.09.2017 г.; № 25/26.09.2018 г.; № 36/30.10.2018 г.; № ОП-01-9/07.06.2019 г.; № ОП-01-2/29.06.2020 г.; № ОП-01-22/08.10.2020 г.; № ОП-01-28/12.10.2020 г. и № ОП-01-35/09.11.2020 г. Посочва, че с тях са договорени периодични доставки по заявка на ответника и отложено плащане в срок от 60 дни, като датата на съответния падеж е отразена върху конкретната фактура. Поддържа, че предвидената в тези договори клауза, която ограничава отговорността на възложителя при забава в плащането е недействителна, съгласно чл. 309а ТЗ, тъй като ограничаването на отговорността е недействително, когато длъжникът е публичен възложител и именно такова качество по процесните договори има ответникът по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 16 от ЗОП. Поддържа, че е изпълнил задълженията си по договорите, като е осъществил множество доставки на стоки на болницата, придружени със съответните фактури. Посочва, че ответникът не е изпълнил своите насрещни задължения за плащане на фактурите за доставените стоки в уговорения в договора срок, като е заплатил фактурите с голямо закъснение.

1

Затова счита, че ответникът му дължи законната лихва по подробно посочените в исковата молба фактури, издадени по тези договори, за период, съобразен с предвидения с давностия срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД /от 21.07.2018 г./ по отношение на фактурите, периодът на забава на плащането на които е по-дълъг от три години от датата на подаване на исковата молба и за период от падежа до датата на плащане или до 30.06.2021 г. /за тези фактури, по които все още няма плащане/.

Твърди, че извън горепосочените договори, болницата е правила заявки и е получила стоки на отложено плащане. Сочи, че по така направени заявки е осъществил множество доставки на стоки на ответника, придружени със описаните в по т. І.10 от исковата молба фактури, но ответникът не е изпълнявал задълженията си в посочения във фактурите срок. Затова претендира и законната лихва по тези фактури, за период, съответно от 21.07.2018 година до датата на плащане, а за фактури с № 1006493216, 1006478352, 1006469386, 1006460424, 1006437050, ********** от датата на падежа им до 30.06.2021 година.

По отношение на изложените от ответника доводи, че не е изпаднал в забава при плащането на доставките по договорите, заявява, че датата на възникване на задължението на възложителя е отразена във всяка фактура и ответникът е изпаднал в забава и дължи законната лихва за забавеното парично задължение от датата на падежа, посочена във всяка фактура.

Посочва, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 3, ал. 6 ЗЛЗ, която е с предимство пред договорната клауза, на която ответникът се позовава. Доразвива изложените вече доводи, че ограничаването на отговорността е недействително, когато длъжникът е публичен възложител, поради което в случая за просрочените от възложителя задължения след уговорения 60-дневен срок за плащане, се дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Предвид изложеното иска от съда да осъди ответника да му заплати дължимата лихва за забава при плащането на извършените доставки по горепосочените договори и фактурите по т. І.10 от исковата молба, както следва: по договор № 35/19.09.2017 г. – сумата от 3256.65 лева; по договор № 38/26.09.2017 г. – сумата от 8176.63 лева; по договор № 25/26.09.2018 г. – сумата от 48980.11 лева; по договор № 36/30.10.2018 г. – сумата от 101.40 лева; по договор № ОП-01-9/07.06.2019 г. – сумата от 1124.31 лева; по договор 2

№ ОП-01-2/29.06.2020 г. – сумата от 1272.39 лева; по договор № ОП-0122/08.10.2020 г. – сумата от 262.10 лева; по договор № ОП-01-28/12.10.2020 г.

– сумата от 1998.38 лева; по договор № ОП-01-35/09.11.2020 г. – сумата от 1279.12 лева и по извършените без договор доставки – сумата от 422.10 лева.

Претендира направените в производството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В исковата молба е посочена и банкова сметка на ищеца, съобразно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.

Ответникът „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания - София област" ЕООД оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва наличието на описаните в исковата молба договори, издаването на описаните в исковата молба фактури, както и получаването и осчетоводяването им. Не оспорва и датите на плащания по тези фактури, посочени от ищеца. Оспорва наличието на задължение за заплащане на лихва и начина на изчисляване на същата, както и че договорите съдържат клаузи, които са недействителни. Поддържа, че не е изпаднал в забава при плащането на доставените по договорите № 35/19.09.2017 година;

№ 38/26.09.2017 г.; № 25/26.09.2018 г.; № 36/ 30.08.2018 г.; № ОП-019/07.06.2019 г.; № 0П-01-2/29.06.2020 г. и № ОП- 01-35/09.11.2020 г., тъй като съгласно уговореното в тези договори срокът за заплащане на доставките започва да тече от момента на изпълнение на 2 кумулативни условия издаване на фактура и съставяне на търговски документ, удостоверяващ приемането на стоките. В случая не може да бъде установена датата на приемане на стоките, съответно липсват доказателства ответникът да е изпаднал в забава и да дължи лихва за забавено изпълнение. В договори № ОП-01-22/08.10.2020 г. и № ОП-01-28/12.10.2020 г. се съдържа конкретна разпоредба, че освен фактури следва да се състави и приемо-предавателен протокол. При условията на евентуалност поддържа, че претенциите са завишени по размер, тъй като ищецът не е изчислил дължимата лихва, съобразно уговореното от страните в договорите, че неустойка за забава ще се начислява след изтичане на 10 дни от срока на забавата, в размер от 0.1 % на ден, който е по-висок от законната лихва. Изчислено по този начин обезщетението по всички договори общо не следва да надвишава сумата от 42 872.77 лева. Оспорва твърденията на ищеца за приложимост на разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗЛЗ. Не оспорва, че при забава длъжникът следва да обезщети кредитора със законната лихва, начислена върху размера 3 на просроченото плащане, но поддържа, че началният момента на забавата е датата, на която бъде установено изпълнението на договорните задълженията по доставката, а именно: издаването на фактура и съставянето на приемопредавателен протокол. Иска от съда да отхвърли исковете, като му присъди направените в производството разноски.

Третото лице – помагач на страната на ответника – Национална здравноосигурителна каса, счита предявените от „Фьоникс фарма“ ЕООД за основателни, тъй като е налице забава, но поддържа, че тази забава не е правилно посочена, с оглед договорените правила за отчитане, фактуриране и заплащане на доставките. Изразява становище за основателност на предявените насрещни искове.

Ответникът „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания - София област" ЕООД предявява на 20.12.2021 г. обективно кумулативно съединени насрещни искове за дължимата неустойка за неточно изпълнение по договори, сключени между страните. Твърди, че съгласно договореностите между страните изпълнителят се е задължил да предава продуктите в състояние годни за употреба и остатъчен срок на годност не по-малко от 60 на сто от обявения от производителят към датата на доставката на всяка позиция от доставката. Поддържа, че в случая е приел доставки в периода 26.09.2018 г. -31.03.2021 г., които не отговарят на тези изисквания, като не се е възползвал от предвиденото право в договорите да прихване вземането си за дължимата неустойка за това неточно изпълнение срещу задължението си за заплащане на цената, поради което иска от съда да осъди ищеца да му заплати дължимата за това неточно изпълнение неустойка по договорите в общ размер от 86504.57 лева, както следва: по договор № 25/26.09.2018 година – неустойка в размер на 65251.93 лева; по договор № 36/30.10.2018 година - неустойка в размер на 594.83 лева; по договор № ОП01-28/12.10.2020 година – неустойка в размер на 885.65 лева; по договор № 38/26.09.2017 година - неустойка в размер на 5826.17 лева; по договор № 41/09.12.2016 година - неустойка в размер на 234 лева; по договор № ОП-0128/12.10.2020 година - неустойка в размер на 3899.67 лева; по договор № 33/10.10.2020 година - неустойка в размер на 9396.89 лева и по договор № 9/07.06.2019 година - неустойка в размер на 415.43 лева. В молбата-уточнение към насрещните искове от 17.01.2022 г. подробно са изписани конкретните доставки по договорите, за които е начислена претендираната неустойка. В 4 молбата, с която са предявени насрещните искове е посочена банкова сметка на ищеца, съобразно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.

Във връзка със заявеното от ответника по насрещните искове възражение за изтекла погасителна давност, заявява, че следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.

Посочва, че за основа на изчисляване на дължимите суми се взема пълната цена, в т.ч. и начисленото от доставчика ДДС, доколкото болницата извършва само освободени доставки и не ползва право на приспадане на данъчен кредит.

Ответникът по насрещните искове „Фьоникс Фарма“ ЕООД, оспорва исковете, като неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания София област" ЕООД за размера на остатъчния срок на годност, за който изпълнителят дължи неустойка, като поддържа, че не са представени никакви доказателства за датата на производство и срокът на годност на доставените стоки, за които се претендират процесните неустойки. Твърди, че по договор № ОП-01- 28/12.10.2020 година е постигнато съгласие, към датата на всяка доставка остатъчният срок на годност на лекарствените продукти да бъде не по-малък от 40 % от обявения от производителя срок, а ищецът претендира неустойка за лекарствените продукти с остатъчен срок на годност по-голям от 40 %. Твърди, че съгласно договор № 25/26.09.2018 г., към датата на всяка доставка остатъчният срок на годност на лекарствените продукти да бъде не по-малък от 60 % от обявения от производителя срок на годност, указан върху опаковката, а за специфичните биологични лекарствени продукти – не помалък от 25 % от обявения от производителя към датата на всяка доставка.

Съгласно договор № 38/26.09.2017 г., към датата на всяка доставка остатъчният срок на годност на лекарствените продукти следва да бъде не помалък от 60 % от обявения от производителя срок на годност, указан върху опаковката. Възразява срещу размера на начисления процент неустойка от ищеца върху стойността на доставките по договори № ОП—01- 28/12.10.2020 г.; № 25/26.09.2018 г. и № 38/26.09.2017 г. Излага и доводи, че процесните продукти са доставени на ищеца със срок на годност, отговарящ на спецификацията по смисъла на чл. 72 от ДР на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, поради което и предвид обстоятелството, че 5 ищецът не се е възползвал от правото си да откаже приемането на стоките, поддържа, че ищецът не е претърпял никакви вреди от твърдяното неточно неизпълнение. Възразява и срещу включването на ДДС в размера на претендираните неустойки, тъй като за неустойки, дължими за неизпълнение на задължения по договор не се начислява ДДС, доколкото плащанията с обезщетителен характер не се смятат за възнаграждение за доставка. Оспорва между страните да са сключени договори № 41/09.12.2016 г. и № 33/10.10.2020 г. Прави и възражение за изтекла кратка погасителна давност за дължимите неустойки с дата на издаване на фактурата преди 20.12.2018 г.