Решение № 4224 от 24.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4224 гр. София, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110208588 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба на ххх срещу Наказателно Постановление № 564300 – F587318/07.06.2021г. издадено от Директор на офис ,,Младост“ в ТД на НАП - София, с което на търговеца е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500.00 лева за извършено административно нарушение по чл.92, ал.2 от ЗКПО.

В жалбата си наказаното лице възразява срещу законосъобразността на наказателното постановление с оплакването, че същото е било издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и маловажност на случая. Развиват се подробни съображения в тази насока. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят ххх , редовно призован, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Развива подробни съображения в насока на добросъвестност от страна на жалбоподателя при подаване на процесната декларация и допускане на нарушения от административно наказващия орган 1 ри съставянето на АУАН и НП.. Отправя искане до съда да отмени обжалваното наказателно постановление и прекратяване на производството.

Административно – наказващият орган: Директор на офис ,,Младост“ в ТД на НАП - София, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Счита, че поведението на жалбоподателя несъмнено покрива признаците на вмененото му административно нарушение. Претендират се разноски за юрисконсултко възнаграждение в минимален размер.

Съдът, след като прецени събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При съвкупната преценка на доказателствения материал съдът възприема следната фактическа обстановка:

На 26.01.2021г., в ТД на НАП София, офис ,,Младост“, бул.

,,Цариградско шосе“ № 111, след направена проверка от инспектор по приходите в агенцията ххх и в присъствието на ххх било констатирано, че по повод подадена със закъснение на годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО, жалбоподателят ххх, в качеството си на ,,задължено лице“ по смисъла на ЗКПО, не е било изпълнило задължението си да подаде декларация по чл.92, ал.2 от ЗКПО в законоустановения срок за 2019г. Същата била подадена с пощенско клеймо на 30.06.2020г., като била със статут ,,отхвърлена“. Впоследствие декларацията била подадена и приета коректно на 08.02.2021г., като срокът за подаване бил до 30.06.2020г. По случая бил съставен АУАН, който бил връчен на процесуален представител на търговското дружество. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради което и съдът възприема същата като правдива въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства по административно наказателната преписка.

2

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по ЗАНН.

Отразяването на обстоятелствата по нарушенията и дадената правна квалификация в акта и постановлението не са съобразени с изискванията на чл. 42 т.4 и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН.

При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът намира, че същото е било издадено при наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и на закона.

Видно от съдържанието както на АУАН, така и на обжалваното наказателно постановление е, че в тях неправилно е бил посочен крайния период, в който санкционираното дружество е следвало да подаде процесната декларация. От една страна е отразено, че съгласно чл.92, ал.2 от ЗКПО, годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция по приходите по регистрацията на данъчно задълженото лице, а от друга страна конкретната декларация е била подадена на 30.06.2020г., до който момент е следвало да бъде депозирана, а нарушението е било извършено на 01.07.2020г. При така описаната фактическа обстановка не става ясно за съда към кой момент административно наказващият орган счита, че декларацията е следвало да бъде подадена – до 31 март на следващата година за 2019г. или до 30.06.2020г.

По време на констатиране на процесното административно нарушение и към датата на извършването му е била в сила разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО / ДВ бр. 15/16.02.2018 г. /, който предвижда, че: "... Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице... ", което е отразено и в процесните АУАН и НП. Междувременно в Държавен вестник бр. 104, в сила от 01.01.2021 г. е обнародвана приетата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО , с която е въведено задължението годишната данъчна декларация да се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в 3 териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. В алинея втора от същия законов текст е предвидено, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В ДВ, бр.

104, в сила от 01.01.2021г. е обнародван сега действащия чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, като е налице идентично от обективна страна нарушение, като това, предвидено в чл. 92, ал. 2 от ЗКПО / обн. ДВ бр. 15/16.02.2018 г. /, но понастоящем срока, в който следва да бъде подадена годишната данъчна декларация от съответното данъчно задължено лице е регламентиран за периода от 1 март до 30 юни на следващата година, а не в срок до 31 март на следващата година, така, както е изисквал действащия през 2018 г. ЗКПО.

Видно от депозираните по делото доказателства ххх е подало изискуемата се годишна данъчна декларация на 30.06.2020г., като съгласно понастоящем действащата нормативна уредба срока за това е следвало да изтече на 30.06.2020г. Новорегламентираният срок за подаване на годишните данъчни декларации от данъчно задължените лица, се явява по-благоприятен за нарушителя закон, тъй като е предвиден по-дълъг срок, в който следва да ги депозират пред съответната ТД на НАП. Действително, за всяко нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила при извършване на нарушението, но това не означава, че ако впоследствие законът е изменен и последва констатиране на извършване на нарушение, трябва да се приложи текста на отменената законова разпоредба. В конкретната хипотеза е без значение фактът, че деянието е извършено по време на действие на ЗКПО ДВ 15/16.02.2018г. защото ако до влизане в сила на наказателното постановление са последвали различни нормативни разпоредби, се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя (в този смисъл е и Решение № 6785 от 17.11.2021г. по дело № 5550/2021г. по описа на АССГ).

Ето защо съдът счита, че административно наказващият орган е допуснал грешка при отразяване на момента, в който жалбоподателят е следвало да подаде своята декларация, като е смесил два периода, неотчитайки законодателната промяна на закона с момента на бездействието на търговеца.

4

От друга страна съдът счита, че макар и със статус ,,отхвърлена“, декларацията на ххх е била подаден в срока, който е прието, че не е бил спазен, а именно 30.06.2020г. Макар и отговорността на търговеца – юридическо лице да е обективна и безвиновна, същият е нямало откъде да знае, че подадената от него в срок декларация, ще бъде ,,отхвърлена“. Тава обстоятелство и последващото депозиране на ,,коректна декларация“, но много извън срока, не може да бъде приравнено на неподаване на такава. Макар и със значително закъснение, по делото не са налице доказателства, обуславящи настъпването на значителни вредни последици от подаването на процесната декларация на 08.02.2021г., което обуславя и маловажността на случая.

Съдът не споделя оплакването на жалбоподателя за издаване на АУАН извън сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като в случая е налице данъчно задължение, чиято давност от момента на извършване на нарушението е две години.

Предвид гореизложеното съдът приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се отменени.

С оглед изхода на делото следва да бъде уважено направеното искане на юрисконсулта на ххх за осъждане на ТД на НАП – София за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно Постановление № 564300 – F587318/ 07.06.2021г. издадено от Директор на Офис ,,Младост“ в ТД на НАП – София, с което на ххх е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл.92, ал.2 от ЗКПО НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА ТД на НАП София да заплати на ххх сумата от 100.00 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6