Решение № 260026 от 10.09.2020, Районен съд - Ихтиман

Р Е

Ш Е Н

И Е №

Гр. Ихтиман,

10.09.2020 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД ИХТИМАН, III състав, в публично заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1256/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез юрисконсулт Боянка Рахнева, срещу Ц.Н.Д. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 221/2018 г. по описа на РС- Ихтиман, за следните суми: 899,52 лв. главница по Договор за кредит „Бяла Карта“ №484607/03.11.2016г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 01.03.2018г., до окончателното изплащане; 66,92 лв. договорна лихва за периода от 07.12.2016г. до 06.02.2017г.; 179,90 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение; 77,50 лв. такса разходи за събиране; 120,00 лв. такса разходи за дейност на служител; 92,82 лв. мораторна лихва за периода от 06.04.2017г. до 01.03.2018г.. Претендира направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски.

Ищецът твърди, че между ответника и „Аксес Файнанс“ ООД е сключен Договор за кредит „Бяла Карта“ №484607/03.11.2016г.. Поддържа, че заемателят е усвоил заемни суми в общ размер от 916лв.. Твърди, че са постъпвали частични плащания от ответника в общ размер на 140 лв.. Поддържа, че дължимите суми са в претендирания размер. Твърди, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо на 06.04.2017г., за което с оглед уговореното длъжникът не е уведомен. Поддържа, че така формираното вземане е цедирано от „Аксес Файнанс“ ООД на „Агенция за събиране на вземания“ ООД (чийто правоприемник е ищецът), за което длъжникът да бъде уведомен с връчване на уведомлението като приложение към исковата молба.

Ответникът, чрез назначения особен представител в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който намира същата за допустима, но неоснователна. Твърди, че по отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и неустойката по чл. 92 от ЗЗД е налице недопустимо кумулиране. Поддържа, че претендираните такса разходи за събиране и такса разходи за дейност на служител не се дължат.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Съдът е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.

Исковете за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 ГПК са подадени в законоустановения месечен срок и са допустими. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът-длъжник е възразил срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, респ. заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) валидно възникнали облигационни правоотношения по Договор за кредит с твърдяното съдържание; 2) съответствието на клаузите с правилата на добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните, както и че същите не са във вреда на потребителя.; 3) реално предаване, респ. усвояване, на сумата по Договора на ответника и предоставяне на твърдяните услуги, за които се претендират такси; 4) надлежно упражняване на правото да се направи кредита предсрочно изискуем и обявяване на длъжника на предсрочната му изискуемост; 5) валидно сключен договор за цесия; 6) надлежно уведомяване на длъжника за цесията.

Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. В случай че се установят тези правнорелевантни факти, ответникът трябва да докаже, че е заплатил изцяло дължимите суми, респ. възраженията си срещу изискуемостта им.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право за заплащане на претендираната неустойка се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, 2) съответствието на клаузата с правилата на добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните, както и че същата не е във вреда на потребителя. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. В тежест на ответника е при установяването на горните факти да докаже положителния факт на изпълнение на задължението или на плащане на неустойката.

От

Договор за кредит „Бяла карта“ от 03.11.2016г., подписан от представител на „Аксес Файнанс“ ООД и от ответника, се установява, че между последните са възникнали облигационни правоотношения по договор за кредит.

От

Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) се установява, че от „Аксес Файнанс“ ООД на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чийто правоприемник е ищцовото дружество, са цедирани вземания, индивидуализирани в съответното Приложение.

От

Потвърждение за сключена цесия на стр. 22 от делото се установява, че прехвърлянето на вземанията, посочени в Приложение №1/01.09.2015г., е потвърдено писмено по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

От пълномощно на стр. 26 от делото се установява, че „Агенция за събиране на вземания“ АД е упълномощено от „Аксес Файнанс“ ООД да уведомява всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които дружеството е цедирало съгласно Рамковия договор, като правата се предоставят във връзка с чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, като в този смисъл е Решение №137/02.06.2015г.по гр.д.№5759/2014г.,ІІІ г.о на ВКС.

От

Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) между горепосочените страни се установява, че вземане по Кредит ID 484607 по Договор от 03.11.2016г. (съвпадаща с датата на процесния Договора за паричен кредит) с длъжник ответникът по делото е включено в това приложение.

От

Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-АФ/484607 от 08.10.2018г. се установява, че по пълномощно от цедента цесионерът уведомява длъжника за извършената цесия.

По делото не са представени доказателства длъжникът да е уведомен за цесията.

Съдът намира, че уведомяването за цесията е извършено от цесионера, който е изрично овластен от цедента за това, с исковата молба, към която е приложен договорът за цесия и уведомлението. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235 ал.3 от ГПК (В този смисъл Решение №109/13.07.2016 по дело №1050/2015 на ВКС,ТК, I т.о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.о).

Действително длъжникът е представляван в производството от особен представител, който е получил исковата молба и приложенията към нея, включително уведомлението за цесията, но това не води до нередовност на уведомяването за цесията. На първо място в Решение №198/18.01.2019г. по т.д. №193/2018г., I т.о. на ВКС е прието, че предсрочната изискуемост може да бъде обявена с връчване на копие от исковата молба на особения представител, като това представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Даденото разрешение следва по аналогия да се приложи и при връчване на уведомлението за цесия. На второ място никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в случая в нарушение на нормите на чл.

94, ал.1 и чл. 99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, според които настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, респективно всяко лице е длъжно в срок до 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Тези норми са създадени в публичен интерес включително за осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и след като ответникът съзнателно се е отклонил от тях, като е напуснал вписания в съответните регистри за гражданско състояние постоянен и настоящ адрес (видно от изпратените до него съобщения в исковото, както и в заповедното производство), то същият не следва да извлича позитиви от това обстоятелство. На следващо място следва да бъде обсъждана евентуална липса на уведомление само в случай на твърдения, че длъжникът вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото производство, респ. не са ангажирани доказателства в тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба,длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване (Решение № 40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009г.на ВКС;Определение № 987/18.07.2011г.по гр.д.№ 867/2011г.на ВКС). Неуведомяването на длъжника не води до недействителност на цесията.

Правата по цесията преминават върху цесионера със сключване на договора.

Съобщението по чл.99,ал.3 и ал.4 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, поради което не е условие за прехвърлителното действие на цесията. Единствените правни последици от неспазване на задължението за уведомяване се свеждат до това,че до съобщаване на цесията длъжникът може да плати на цедента и плащането да го освободи валидно от дълга. Липсата на уведомление обаче не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор. На последно място процесуалният закон в чл. 47, ал.6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на особения представител. Последният от своя страна по аргумент за обратното на чл. 29, ал.5 от ГПК може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК.

Респективно същият е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена цесия.

По отношение на предсрочната изискуемост. Според задължителните тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция (първа или въззивна), а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.

В конкретния случай към датата на приключване на съдебното дирене в настоящото производство е настъпил падежът на всички дължими вноски, като последната изтеглена сума е от 08.12.2016г, респ. съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора нейният падеж отдавна е настъпил, поради което съдът следва да съобрази и този факт с правно значение.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно- счетоводна експертиза и от изслушването му в съдебно заседание на 18.08.2020г. се установява, че дължимите суми са следните: главница – 899,52лв ., договорна лихва – 66,92 лв., мораторна лихва – 46,50лв.. Вещото лице пояснява, че при изчисляване на сумите е съобразил извършените от ответника погасявания и поставената му задача, а именно- какви са дължимите суми за главница, договорна лихва и мораторна лихва в случай, че не се включват задълженията за неустойка, такса разходи за събиране и такса разходи за дейност на служител. От приложената към заключението на вещото лице таблица се установяват и датите, на които са усвоени сумите от ответника.