Решение № 349 от 19.03.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2646/2023
- Вид
- Решение № 349
- Подписан
- 19.03.2026
- Състав
- Петя Алексиева, Пепа Маринова-Тонева, Иванка Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 349 гр. София, 19.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петя Алексиева
Членове:
Пепа Маринова-Тонева
Иванка Иванова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20231000502646 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
С определение № 842 от 23.02.2026 г. по к.гр.д. № 991/2025 г. ВКС, ІІ ГО е изпратил делото на Апелативен съд – София за произнасяне по съдържащото се в касационна жалба вх. № 33613/27.12.2024 г. на М. И. К. и в изложението към нея искане за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по настоящото дело решение № 1156 от 14.11.2024 г.
В касационна жалба вх. № 33613/27.12.2024 г. и в изложението към жалбата въззвникът – ответник М. И. К. поддържа, че било налице несъответствие на диспозитива на въззивното решение с изложените съображения в мотивите му относно отхвърлителната част на иска.
Въззивникът – ищец М. К. Б. с отговора на касационна жалба вх. № 33613/27.12.2024 г. взема становище, че диспозитивът на въззивното решение е ясен и безпротиворечив, като е изложил съображения във връзка с твърдяната в жалбата очевидна неправилност.
По искането АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ, ГО, 8 състав намира следното:
Макар в касационната жалба и в изложението М. И. К. да поддържа, че 1 твърдяното противоречие между мотивите и диспозитива на въззивното решение относно отхвърлената част от иска съставлява порок на решението, обусловен от съществено нарушение на съдопроизводствените правила и обуславящ очевидната му неправилност, по същество твърди наличие на очевидна фактическа грешка във въззивното решение, която подлежи на поправка по реда на чл. 247 ГПК от съда, постановил решението.
Искането е процесуално допустимо, а призоваване на страните в открито заседание не е необходимо. По същество искането е неоснователно по следните съображения:
Очевидната фактическа грешка представлява несъответствие между формираната в мотивите воля на съда и изразената воля в диспозитива на съдебното решение. На отстраняване по реда на чл. 247 ГПК подлежат само очевидни фактически грешки в диспозитива на съдебния акт, не и в мотивите му.
В случая в мотивите си съдът е формирал воля, че следва да уважи предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД до размера от 4 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на непозволеното увреждане – 08.11.2020 г. Същата тази воля безпротиворечиво е отразена и в диспозитива на въззивното решение, като съдът е отменил първоинстанционното решение до размера от 4 500 лв., ведно със законната лихва от 08.11.2020 г. до окончателното изплащане, и вместо това е осъдил ответницата да заплати на ищеца сумата от 4 500 лв., ведно със законната лихва от 08.11.2020 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди от три публикации в публичния личен профил на ответницата в социалната мрежа Фейсбук от 7.11.2020 г. и от 8.11.2020 г., които съдържат неверни, клеветнически и обидни твърдения и целят да уронят доброто име на ищеца и да настроят общественото мнение в негативен аспект спрямо него, а в останалата обжалвана част е потвърдил първоинстанционното решение.
Приетото в мотивите на л. 12, ред 1 - 4 от решението е, че са доказани всички кумулативно изискуеми предпоставки на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, поради което исковата претенция е доказана по основание, след което съдът по реда на чл. 52 ЗЗД е определил размера на дължимото обезщетение. Но дори да се приеме, че изразът „исковата претенция е основателна“ съставлява 2 фактическа грешка, тя е в мотивите на акта и като такава не подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК.
По изложените съображения искането по чл. 247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка във въззивното решение е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. И. К., ЕГН **********, съдържащо се в касационна жалба вх. № 33613/27.12.2024 г. и изложението към нея, за поправка на основание чл. 247 ГПК на очевидна фактическа грешка в решение № 1156 от 14.11.2024 г., постановено по в.гр.д. № 2646/2023 г. на Апелативен съд – София, ГО, 8 състав, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3