Решение № 2 от 08.01.2021, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№2 гр. София , 07.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Дора Д. Михайлова

Евгения Т. Генева

Росина Н. Дончева като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20201800500597 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. П. Т. с ЕГН ********** против решение №45/20.02.2020г. по гр.д. №1530/2019г. на РС-Ботевград , в частта,с която са уважени положителните установителни искове на „АСВ „ЕАД, ЕИК *** за следните суми:97.50 лв. главница по потребителски кредит № 592387081 от 18.11.2014г., 38.80 лв.обезщетение за забава за периода от 01.05.2015г. до 02.04.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 02.04.2019г. до окончателното плащане.Релевират се оплаквания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.Съдът необосновано приел,че е налице валиден договор за цесия между „Ф.Б.“ ЕООД и „И.А.М.“ АД и че е била надлежно уведомена за извършените цесии.Наред с това,вземането по втората цесия надвишавало размера на цедираното с първата цесия вземане.На трето място, сумата 38.80 лв. не се дължала по договор,какъвто съдът правилно приел за невалиден, а поради неоснователно обогатяване при начална липса на основание по аргумент от чл.23 ЗПК и съгласно ТР № 5/2017г. по тълк.д. №5/2017г. на ОСГТК на ВКС.Обезщетението за забава се дължало от датата на поканата съгласно чл.55,ал.1 ЗЗД, а такава покана не била отправена.Претендират се разноски за въззивното производство 360 лв. адвокатско възнаграждение и 51.41 лв. държавна такса.

Въззиваемата страна „А С.В.“ ЕАД оспорва жалбата.Поддържа,че първоинстанционният съд правилно е приел прилагането на уведомление за цесия към съдебните книжа,връчени заедно с исковата молба, за надлежно 1 отправено уведомление.Оригиналът на уведомителното писмо за договорите за цесия се съдържал в кориците на делото и изключването на копията от доказателствения материал се дължало на технически пропуск.

Депозирана е частна въззивна жалба на М. П. Т. срещу определение № 2622/24.06.2020г. на осннн.чл.248 ГПК,с което е отхвърлена молбата за изменение на решението в частта за разноските.Съдът непавилно определил като база за размера на адвотасктото възнаграждение в заповедното производство на базата на чл.6,т.5 от Наредба № 1/2004г. по аналогия.Законодателят предвидил възнаграждението да се определя по чл.7, ал.7 от същата наредба.Заповедното производство било състезателно и двустранно и защитата на длъжника чрез възражение,независимо от бланкетната му форма,била равнопоставенана защитата на инициатора на производството.На адвоката на дължницата се дължало възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на иска, т.е. 225.91 лв., а не 37.65 лв.

Въззиваемата страна оспорва частната жалба с довода,че за депозиране на възражение по образец адвокатът на длъжницата не е положил по-големи усилия,отколкото за консултация.

Софиийски окръжен съд намира въззивните жалби срещу атакуваното решение и определение процесуално допустими като депозирани в законния срок от легитимна страна и обжалващи подлежащи на съдебен контрол от въззивния съд актове. По същество жалботе са неоснователни.

По делото е безспорно,че на 18.11.2014г. „П. Ф.Б.“ ООД предоставил на М.Т. в размер на 400 лв.,при фиксирана лихва 78.83лв.т.е. 31.82 % годишно ,при ЖГПР48% и такса оценка на досие 20 лв.Била избрано допълнителна услуга „кредит у дома“ на сотйност 313.19 лв.Кредиторът е прехвърлил вземането на „И.А.М.“ АД – с главница 400 лв. и остатък към 01.07.2017г. в размерна 509.58 лв.Впоследствие вземанията по договора са цедирани на „АСВ“ООД.Представено е пълномощно,с което „АСВ“ ООД е упълномощено да уведоми длъжниците за цесиите.Уведомленията са получени на 03.10.2019г. с получаване на препис от исковата молба. И съдът е приложил чл.235, ал.3 от ГПК,приемайки,че е налице валидно уведомяване.Приеле за основателни възраженията на ответницата за недействителност на договора за потребитерски кредит поради неспазване изискванията на чл.чл.10, ал.1,чл.11,ал.1 т.7-12 и 20 от ЗПК.Към договора не бил изготвен погасителен план,следователно договорът е нищожен на осн.чл.22 от

ЗПК.Съгласно чл.23

ЗПК, ако договорът е недействителен,длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита,без лихви и такси.Експертизата установява,че са извършени плащания общо в размер на 302.50 лв. от общия размер на отпуснатата сума 400 лв. и искът е основателен за сумата 97.50 лв.главница и законната лихва възлиза на 38.80 лв. Настоящият състав намира неоснователно твърдението на въззивничката,че сумите представлявали резултат от неоснователно обогатяване при начална липса на основание,за което не бил предявен осъдителен иск.Това е така,защото въпросните суми са предмет на издадена заповед за изпълнение, дължат се на заявителя на същото фактическо основание,на което е базирано заявлението за издаване на заповед за 2 изпълнение-предоставяне на определена парична сума.Ето защо в рамките на производството по чл.422,ал.1 ГПК вр.чл.99 ЗЗД ,вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.86 ЗЗД съдът правилно е признал за установена дължимостта на сумите 97.50 лв. главница и 38.80 лв. законна лихва.Що се отнася до размера на адвокатското възнаграждение,първоинстанционният съд се е аргументирал с характера на производството-едностранно-по което оказаната юридическа помощ е на стойността на справка,консултация,изготвяне на книжа и пр. по чл.6,т.5 от Наредбата.Съдът правилно е приложил аналогия,тъй като съществува“празнота“по отношение на цената на услугата за депозиране на възражение по заповедното производство.Със същите аргументи законосъобразно е отхвърлил молбата за изменение на решението в частта за разноските наосн.чл.248 ГПК.

По изложените съображения атакуваните решение и определение следва да бъдат потвърдени и въззивничката следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Водим от горното, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 45/2002.2020г. по гр.д.№ 1530/2019г. на РС-Ботевград в частта, с която е признато за установено,чие М. П. Т. дължи на „АСВ“ ЕАД главница от 97.50 лв. и законна лихва в размер на 38.80 лв., и ответницата е осъдена да заплати на ищеца 129.63 лв. съдебни разноски,ведно с 18.51 лв. разноски за заповедното производство.В останалата част решението е влязло в сила.

ПОТВЪРЖДАВА определение №2692/24.06.2020г.по чл.248 ГПК.,по гр.д. № 1530/2019г. на БРС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3