Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 21.01.2022, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Търговско дело 5/2021
Вид
Решение № 3
Подписан
21.01.2022
В сила
23.06.2023
Състав
Кремена Големанова

Цитирани разпоредби

  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.535 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Габрово, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кремена Големанова при участието на секретаря Борянка Н. Михова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Търговско дело № 20214200900005 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.228 ЗЗД във вр. с чл.79 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че по заявление на ищеца по ч.гр.д.№1150/2020г. на РС Севлиево против ответниците била издадена заповед за изпълнение, въз основа на запис на заповед. Тъй като длъжниците подали възражение на ищеца било указано да предяви настоящия иск. Твърди се, че вземането на ищеца съществувало към датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение и продължавало да съществува и към настоящия момент. Към момента не бил налице спор относно наличие на каузални отношения между страните, а спора бил единствено до колко вземането на ищеца по каузалното правоотношение е погасено.

Ищецът твърди, че на 22.02.2018г. отдал под наем на ответника "Т." ЕООД и на солидарния длъжник М. М. СТ. автокомпозиция състояща се от влекач Волво ФХ, с рег.№ СВ0234АС и полуремарке марка СТАС0383, ФАК, с рег.№ С1131ЕС за срок от две години.

Автокомпозицията била предадена на наемателя преди подписване на договора. Наемателят се задължил да плати наемна цена в размер на 60000лв. за целия срок на договора, платима на три равни вноски, като плати първата вноска от 20000лв. при подписване на договора, което не било сторено. Наемателят се задължил да заплаща на наемодателя и всички глоби и други административни санкции във връзка с ползването на композицията, както и застраховка гражданска отговорност и застраховка пълно автокаско, да заплаща всяка възникнала щета на ППС и един път месечно да предоставя автокомпозицията в сервиза на наемодателя или друг удобен на наемателя сервиз за извършване на технически прегледи.

В деня на подписване на договора за наем- 22.02.2018г. ответникът "Т." ЕООД издал в полза на ищеца запис на заповед за сумата от 40000лв., с падеж 15.02.2019г., а ответникът М. М. СТ. авалирал записа на заповед, което съответствало на качеството му на солидарен длъжник по договора за наем. В стойността за записа на заповед била включена наемната цена за първия месец, както и допълнителни задължения за плащане към наемодателя.

На 07.01.2019г. страните подписали нов договор за наем на същата вещ със срок от една година, като в договора било посочено, че наемната цена ще е в размер на 0,50лв. на км. На база монтирана GPS система във влекача, която в последствие се оказало, че не работи и страните отново се договорили за обща наемна цена за срока на този договор в размер на 40000лв. В този момент ответникът "Т." ЕООД издал нов запис на заповед за сумата от 40000лв. с падеж 07.01.2020г., който отново бил авалиран от ответника М. М. СТ.. Поради финансови проблеми на "Т." ЕООД С. помолил ищеца да заменят наемателя "Т." ЕООД с 1 друго дружество на С. "Т. ММ" ЕООД, поради което на 01.04.2019г. бил подписан анекс към договора и била заменена страната. Анексът бил сключен за срок от 12 месеца - до 01.04.2020г. при наемна цена от 60 000лв. На 21.06.2019г. бил подписан Анекс №1 "Т. ММ" ЕООД заместил "Т." ЕООД като наемател по договора за наем от 22.02.2018г., което показвало, че при подписване а анекса от 01.04.2019г. ответниците не били освободени от задълженията си към ищеца. На 21.06.2019г. встъпилият "Т. ММ" ЕООД издал запис на заповед към ищеца, авалирана от М. М. СТ. за сумата от 80000лв., но не положил подпис като законен представител на дружеството срещу издател, а се подписал при предявяване за записа на заповед и за авалист. В същият момент "Т." ЕООД издал в полза на ищеца запис на заповед за сумата от 80 000лв., авалирани от М. М. СТ., но и в този запис на заповед Ст., в качеството му на законен представител не се подписал срещу издател, а само като авалист и при предявяване на записа за плащане.

На 25.04.2020г. между ищеца и "Т. ММ" ЕООД било подписано допълнително споразумение за прекратяване действието на договора за наем от 22.02.2018г., анекса към договор за наем на ППС и заместване на страна от 01.04.2019г. и Анекс №1/21.06.2019г., при което"Т. ММ" ЕООД върнало на ищеца наетата вещ.

От описаната фактическа обстановка се установявало, че процесната ППС се намирало при ответника "Т." ЕООД, а в последствие в "Т. ММ" ЕООД най-малко през периода 22.02.2018г.-25.04.2020г., т.е. две години, два месеца и три дни. При наемна цена на година от 40000лв. ответниците дължали сумата от 86700лв., която не била заплатена най-малко в размер на 40000лв. по процесния запис на заповед.

В допълнителната искова молба се твърди, че във връзка със сключения договор за наем, както и с други договори за наем (общо между страните имало сключени пет договора за наем) между същите страни за други ППС ищецът бил издавал към ответника "Т." ЕООД фактури, които не покривали цялата договорена наемна цена за срока на договорите. По процесния договор за наем ответникът "Т." ЕООД дължал 40000лв. годишен наем. Във връзка със сключените между страните пет договора за наем на ППС-та действали заедно и поотделно в периода 18.10.2017г.-25.04.2020г. ищецът бил издал в полза на "Т." ЕООД следните фактури :

- Фактура №26/27.12.2018г.-23322лв. с ДДС- платена изцяло чрез прихващане съобразно представени от ответниците три броя споразумителни протоколи, които формално не били подписвани, но били взети сътоветните счетоводни операции - Фактура №71/05.03.2018г.-20 000лв. с ДДС- с остатък за плащане от 1300лв.

- Фактура №75/21.08.2019г.-15000лв. с ДДС- платена изцяло.

- Фактура №83/16.10.2019г.-15000лв. с ДДС- платена изцяло.

- Фактура №85/15.11.2019г.-15000лв. с ДДС- платена изцяло.

- Фактура №88/01.12.2019г.-15000лв. с ДДС- платена изцяло.

- Фактура №91/28.01.2020г.-10000лв. с ДДС- платена изцяло.

- Фактура №92/03.02.2020г.-10000лв. с ДДС- платена изцяло. т.е. общо платена по всички договори била сумата от 107022лв. При договорените наемни цени било видно, че първият ответник не бил погасил задълженията си по договорите за наем, като неплатената наемна цена надвишавала платеното. В издадените фактури не бил посочен конкретен договор за наем, а същите били издаване по искане на ответника при наличие на определена сума. Твърди, че представените от ответниците доказателства не доказвали в пълен обем изпълнение на задълженията на наемателя по процесния договор за наем и анекси.

Претендира се да бъде установено, че в полза на "М.Д." ЕООД съществува вземане към ответниците "Т." ЕООД и М. М. СТ. за сумата от 40000лв., представляващо неизплатено задължение по Запис на заповед от07.01.2019г., издаден от "Т." ЕООД и авалиран от М. М.

СТ., с падеж 07.01.2020г., ведно със законната лихва от 22.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 23.10.2020г. по ч.гр.д.№1150/2020г. на РС Севлиево, както ида бъдат присъдени направените разноски , както в настоящото производство, така и в заповедното производство.

Ответното дружество "Т." ЕООД и ответника М. М. СТ. в депозираните отговори и 2 допълнителни отговори оспорват предявения иск по основание и размер. Твърдят, че между "Т." ЕООД и ищеца съществувало каузално отношение по повод Договор от 22.02.2018г. за отдаване под наем на автокомпозиция, състояща се от влекач Волво ФХ, с рег.№ СВ0234АС и полуремарке марка СТАС0383, ФАК, с рег.№ С1131ЕС за срок от две години. Договорът бил сключен за срок от две години. Наемател по договора бил "Т." ЕООД, а М. М. СТ. бил гарант, като физическо лице. На същата дата бил издаден и запис на заповед в полза на ищеца за сумата от 40 000лв., с падеж 15.02.2019г., който бил авалиран от М. М. СТ..

На 27.12.2018г. страните сключили споразумителни протоколи за взаимно прихващане на насрещни вземания и задължения. След извършените прихващания задълженията на "Т." ЕООД по фактура №1000000026/27.12.2018г. било в размер на4304,80лв., по фактура №1000000026/27.12.2018г. било в размер на 3240,50лв. и по фактура

№1000000026/27.12.2018г. било в размер на 0,70лв. и било изцяло погасено.

На 07.01.2019г. между страните бил подписан нов договор за наем на същото ППС за срок от една година, в който било уговорено наемната цена да е в размер на 0,50лв./км на база монтирана GPS система във влекача. Не отговаряло на истината, че тъй като системата била неизправна страните се договорили да обща наемна цена в размер на 40000лв. Липсвал анекс към договора от 07.01.2019г. или нов договор уреждащ различно плащане от уговореното в договора.

Същевременно на същата дата 07.01.2019г. в полза на ищеца бил издаден нов запис на заповед с падеж 07.01.2020г., авалиран от М. М. СТ..

На 01.04.2019г. бил подписан анекс към договора за наем на ППС и заместване на страна, по силата на който "Т." ЕООД е заместен от "Т. ММ" ЕООД като наемател на вещта за срок от 12 месец;а, т.е. до 01.04.2020г., при наемна цена от 60000лв. В последствие на 21.06.2019г. бил сключен нов анекс към първоначалния договор.

На 21.06.2019г. встъпилия "Т. ММ" ЕООД издал запис на заповед за сумата от 80000лв. в полза на ищеца, с падеж 21.06.2019г., авалиран от М. М. СТ., но без подпис на издател, но само подписан при предявяване на записа и за авалист. От същата дата бил издаден и запис на заповед от Т. ЕООД в полза на 5ищеца за сумата от 80 000лв. с неясен падеж, авалиран от физическото лице, без подпис на издател, но подписан при предявяване на записа преди падежа и като авалист. От правна гледна точка тези ценни книги били недействителни- наймалкото поради недостатък във формата за действителност (липсвал подпис), а от там недействителни били и учредените авали. Предявяването представлявало покана за изпълнение на менителничното задължение и било предпоставка за поставяне на длъжника в забава, но от същото не можело да се направи извод за саниране пороците на недействителната ценна книга. Ищецът се бил описал да се снабди с изпълнителен лист въз основа на записа на заповед от 21.06.2019г., с издател "Т." ЕООД, но искането му било отхвърлено.

Трайните търговски отношения между страните приключили със сключването на 25.04.2020г. допълнително споразумение между ищеца и "Т." ЕООД, при което наемателят върнал ползваната вещ. От съдържанието на споразумението било видно, че наемодателят имал право да задържи всички платени до момента суми по договора и анексите, вкл. и депозита от чл.12 от договора, без да е посочен конкретен размер на тези плащания.

Във връзка с взаимоотношенията между страните по издадени фактури на ищеца били преведени следните суми :

-по Фактура №71/05.03.2018г.-20 000лв. с ДДС

- по Фактура №75/21.08.2019г.-15000лв. с ДДС.

- по Фактура №83/16.10.2019г.-15000лв. с ДДС.

- по Фактура №85/15.11.2019г.-15000лв. с ДДС.

-по Фактура №88/01.12.2019г.-15000лв. с ДДС.

-по Фактура №91/28.01.2020г.-10000лв. с ДДС.

-по Фактура №92/03.02.2020г.-10000лв. с ДДС, общо платената сума по фактурите била в размер на 100000лв. Със сумата от 23322лв., получена от ищеца след извършване на взаимни прихващания на насрещни вземания цялата сума изплатена на ищеца от "Т." ЕООД и "Т. ММ" ЕООД била в размер на 123322лв.

3

Всички записи на заповед, издадени през периода на действие на наемните отношения, включително и процесния имали гаранционно - обезпечителна функция относно изпълнението на каузалното правоотношение, а именно договора за наем на ППС, което било видно и от датите на издаването им. Изпълнението на задълженията по каузалното правоотношение било пълно и цялостно, поради което предявнеия иск се явявал неоснователен и недоказан.

В допълнителните отговори на исковата молба се твърди, че годишната наемна цена е в размер на 30000лв., а не както е посочено в допълнителната искова молба- 40000лв. Това се установявало и от съдържанието на първоначалния договор за наем. Договорената в чл.12, т.2 от договора сума от 20 000лв. била депозит, който следвало да бъде освободен при връщане на композицията. Депозитът не бил и нямало как да бъде включен в наемната цена, тъй като имал различен предмет, основание и функции. В допълнителната искова молба били изложени признания на ищеца относно факти за издадени от него фактури и извършени плащания по тях, вкл. и с такива платени изцяло чрез прихващане по споразумителни протоколи с участието на трети за делото лица. Неоснователно било твърдението, че в издаваните фактури не е конкретизиран договора за наем, а същите били издавани по искане на ответника при наличие на определена сума.