Решение № 4828 от 14.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4828 гр. София, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100509057 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 6804 от 02.05.2023 г. по гр. д. № 39703/2022 г. Софийският районен съд е осъдил „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД да заплати на П. П. З. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 100 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „Шевролет Каптива”, рег. № *******, в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.01.2022 г. в гр. София, бул. „*******, причинено виновно от водач на л.а. „Фолксваген Поло”, с рег. № ******* застраховано по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответника, който иск е предявен като частичен от сумата 2707,65 лева, ведно със законната лихва от 22.07.2022 г. до окончателното плащане. „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД е осъдено на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на П. П. З. разноски в размер на 780 лева.

Решението е обжалвано от ответника „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД като неправилно и необосновано с искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което се отхвърли предявения иск, евентуално да се намали размера на исканото застрахователно обезщетение. В жалбата се излага възражение, че заключението на САТЕ не давало категоричен отговор относно точния механизъм на пътнотранспортното произшествие и увреждането на л.а. „Шевролет Каптива”. Сочи се, че 1 при изготвяне на заключението си вещото лице се е водило единствено от исковата молба, поради което не е следвало да бъде кредитирано от съда. Не било доказано при условията на пълно и главно доказване извършването на нарушения от застрахования при ответника водач, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него. Излага се и оплакване, че първоинстанционният съд неправилно не е отчел направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване.

С писмения си отговор въззиваемта страна П. П. З. оспорва въззивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

П. П. З. е предявил срещу „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД иск за заплащане на сумата 100 лева, предявен като частичен от 2707,65 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени му в резултат на настъпило на 29.01.2022 г. по вина на застрахован при ответника водач пътнотранспортно произшествие.

В исковата молба се твърди, че на 29.01.2022 г., около 11,10 ч., в гр. София, бул.

„*******, при управление на собственият му л.а. „Шевролет Каптива”, с рег. № *******, ищецът реализирал ПТП с л.а. „Фолксваген Поло”, рег. № ******* управляван от Д.Ж.. Ищецът твърди, че се е движел по бул. „Симеоновско шосе” в посока от ул. „Едуард Генов” към ул. „Проф. д-р Иван Странски”, като на кръстовището с ул. „Борис Арсов” водачът на насрещно движещия се л.а. „Фолксваген Поло” предприел маневра за обратен завой и спрял напречно на пътното платно, с което му отнел предимството и станал причина за настъпване на ПТП-то. Водачите съставили двустранен констативен протокол за ПТП, в който отразили, че виновен за ПТП е водачът на л.а. „Фолксваген Поло”. За лекия автомобил, управляван от виновния водач, имало валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество. Ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като след извършен оглед било изготвено опис-заключение № 0801000887/2022-01, в което били описани установените при огледа щети, а именно: десен фар комплект, предна броня, преден капак, метален буфер предна броня десен, преден десен подкалник, компенсатор въздушен филтър, основа метална под десен фар, чело преден десен рог, дясна решетка предна броня, десен носач предна броня, преден десен калник, долен абсорбер предна броня и капачка десен халоген. Ищецът твърди, че получил като застрахователно обезщетение сума от 992,35 лева, която била недостатъчна за отремонтиране на автомобила. От направено проучване ищецът установил, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила, е в размер на 3700 лв., като след приспадане на заплатената от застрахователя сума от 992,35 лв. последният следвало да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 2707,65 лв., от която сума ищецът претендира частично 100 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който 2 оспорва иска по основание и по размер. Не оспорва, че във връзка с твърдяното пътнотранспортно произшествие по заявление на ищеца е образувана щета № 0801000887/2022-1 на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност” на МПС, сключен с полица № BG/30/121002930035, както и че е заплатил на ищеца обезщетение за настъпилите в резултат на пътно-транспортното произшествие от 29.01.2022 г. обезщетение в размер на 992,35 лв. Ответникът сочи, че така заплатеното обезщетение компенсира в пълна степен щетите по процесния автомобил и същото е в съответствие с Наредба № 24. С оглед на това счита, че е погасил изцяло задълженията си към ищеца по процесната претенция. Излага възражение, че претендираната от ищеца сума не съответства на средните пазарни цени, тъй като процесното МПС би могло да се отремонтира чрез влагане на резервни части, труд и материали от алтернативни доставчици. Навежда и възражение за съпричиняване от страна на водача на л.а. „Шевролет Каптива” – същият можел чрез намаляване на скоростта или екстрено спиране да предотврати настъпването на ПТП, тъй като се намирал на достатъчна дистанция, за да забележи маневрата на л.а. „Фолгсваген Поло”.

Софийски градски съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1, вр. чл. 477, ал. 1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за имуществените вреди, причинени на ищеца в резултат на ПТП, настъпило по вина на водач на МПС, застрахован при ответника със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Предявеният иск е допустим предвид представените доказателства за проведена процедура по чл. 498, ал. 3 от КЗ. Ищецът е предявил претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя, но не е съгласен с размера на заплатеното му от застрахователя обезщетение.

За да възникне имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да се установи виновно противоправно деяние, извършено от водач на МПС, настъпването на вреди за ищеца, които да са в пряка причинно-следствена връзка с това деяние, и наличие на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” между виновния водач и ответника.

Безспорно по делото е, че на 29.01.2022 г. в гр. София, на бул. „Симеоновско шосе”, е настъпило ПТП между лек автомобил ”Шевролет Каптива” с рег. № *******, собственост на ищеца, и лек автомобил „Фолксваген Поло”, с рег. № ******* управляван от Д.Ж.. Не е спорно също, че към момента на настъпване на ПТП за л.а.

„Фолксваген Поло” е имало сключена с ответника действаща застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и обстоятелството, че по заведената от ищеца претенция ответното дружество му е заплатило обезщетение в размер на 992,35 лв.

3

Механизмът на настъпване на произшествието, причините за това и поведението на двамата водачи се установяват от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от двамата водачи, показания на св. Д.Ж., уведомление за настъпило застрахователно събитие, по което е образувана щета № 0801-000887/2022-01 при ответното дружество, и от приетото заключение на САТЕ на в.л. В. Д..

От тези доказателства се установява настъпването на ПТП по следния начин: На 29.01.2022 г. л.а. „Шевролет Каптива” се движел по бул. „Симеоновско шосе”, а по същото време л.а. „Фолксваген Поло” се движел по същия булевард в противоположната посока и предприел маневра за обратен завой, като не пропуснал насрещно движещия се направо л.а.”Шевролет Каптива”, в резултат на което между двата автомобила настъпил удар. При така установения механизъм на настъпване на ПТП се налага извод, водачът на л.а. „Фолксваген Поло” е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 26 и чл. 38, ал. 3 от ЗДвП, установяващи изисквания към водачите при предприемане на маневри, свързани с излизане от реда на паркираните превозни средства, навлизане в съседни пътни ленти, вкл. и при завиване в обратна посока. Нарушаването на правилата за движение по пътищата представлява противоправно поведение. Това поведение на водача на л.а. „Фолксваген Поло” е довело до настъпване на процесното ПТП, в резултат на което на ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се повреди на собственото му МПС. Виновното причиняване на уврежданията се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД и тази презумпция не е опровергана от събраните доказателства. Следва да се посочи, че конкретни възражения срещу описания в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП и вината на водача на застрахования при ответника л.а. „Фолксваген Поло” не са въведени от ответника в отговора на исковата молба. Ответникът е оспорил иска с възражението, че заплатената от него сума в размер на 992,35 лв. като застрахователно обезщетение на ищеца е достатъчна за обезщетяване на вредите, които ищецът е претърпял от настъпилото по вина на водача на застрахованото при него МПС, във връзка с което е твърдял и наличието на съпричиняване на тези вреди от поведението на ищеца. При това положение не следва да се обсъждат наведените във въззивната жалба възражения за недоказаност на механизма на ПТП и причинноследствената му връзка с настъпилите щети.

Не са налице доказателства, от които да се направи извод за нарушаване от страна на ищеца – водач на л.а. „Шевролет Каптива” на правила за движение по пътищата, което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Няма данни по делото този водач при движението си преди и към момента на удара да е бил в нарушение на каквито и да било правила за движение по пътищата. Направената в експертното заключение констатация при сравнение на опасната зона за спиране и отстоянието на от мястото на удара, че водачът на л.а. „Шевролет Каптива” е имал техническа 4 възможност да спре преди мястото на удара чрез предприемане на маневра за аварийно спиране, не означава, че същият е предизвикал, нито че е допринесъл за настъпването на процесното ПТП. С оглед на това неоснователно направеното с отговора на исковата молба и поддържано с въззивната жалба възражението за съпричиняване на вредите от поведението на ищеца.

Безспорно е, че в резултат на настъпилото ПТП са причинени щети по управлявания от ищеца л.а. „Шевролет Каптива”. Конкретните увреждания по този автомобил са установени от съставеното от ответното дружество опис-заключение, което кореспондира с отразеното в двустранния констативен протокол. Според заключението на САТЕ така описаните щети по л.а. „Шевролет Каптива” са в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Размерът на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” към увреденото лице е в рамките на вредите, които са в пряка причинноследствена връзка с настъпилото ПТП. Размерът на обезщетението се съизмерява с размера на действителната стойност на претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2, съответно чл. 499, ал. 2 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. Така при предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, размерът на обезщетението се определя по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на събитието т. е. по пазарната цена, при което съдът съдът не е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН.