Решение № 2411 от 17.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2411 гр. Пловдив, 17.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330112680 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Е. И. С., ЕГН **********, против „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 476.04 лева – възнаграждение за поръчителство по договор за предоставяне на поръчителство № *** от 13.10.2023 г., сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.

Предявен е и насрещен иск от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, против Е. И. С., ЕГН **********, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 700 лева – главница, представляваща чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № *** от 13.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 09.09.2024 г., до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между ищеца в качеството му на заемател и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, бил сключен Договор за паричен заем № *** от 13.10.2023 г., по силата на който ищецът получил заем в размер на сумата от 700 лева и следвало да върне сумата от общо 819.19 лева.

Във връзка с чл. 4 от Договора за заем, ищцата сключила с „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство № *** от 13.10.2023 г., с който да бъде обезпечен договора за заем, като по договора за поръчителство се дължало заплащане на възнаграждение в размер на 476.04 лева.

Вземанията във връзка с посочения договор били прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, като ищцата получила Покана за доброволно изпълнение с изх. № ***/06.06.2024 г., в която цесионерът търси от ищцата сумата от 700 1 лева - главница, 119.19 лева - лихва, 476.04 лева - възнаграждение за поръчител и 75 лева начислени разходи.

Ищецът счита, че не дължи сумата от 476.04 лева, представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство № *** от 13.10.2023 г., обезпечаващ договор за заем, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД. Поддържа, че възнаграждението за поръчителство по Договор за предоставяне на поръчителство е недължимо, тъй като посочената клауза била нищожна, както и поради това, че била сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП, както и на чл. 19, ал. 4 и чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен и търсената чрез него сума в размер на 476.04 лева – недължима, тъй като противоречала с принципите на добрите нрави и справедливостта, като сумата била прекомерна и оскъпявала кредита, което водело до значителна нееквивалентност на насрещните престации. Нееквивалентност била налице, тъй като претендираната сума възлизала в размер над 1/2 от сумата на отпуснатия кредит.

Сумата за поръчителство се заплащала, без ищецът да получи нищо насреща, а сумата за възнаграждение по договора представлявала разход по кредита и следвало да бъде отразена в ГПР.

Договорът за предоставяне на поръчителство бил сключен във вреда на потребителя и водел до неравновесие в правата на страните, не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 476.04 лева – възнаграждение за поръчителство по договор за предоставяне на поръчителство № *** от 13.10.2023 г., сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.

26 ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, със становище за неоснователност на предявения иск.

По отношение на твърденията за неравноправност на клаузите по процесния договор, се посочва, че за да са налице такива, следва да липсва някоя от кумулативно предвидените предпоставки за това, а именно: неиндивидуално уговорени клаузи, недобросъвестност в договорните отношения и неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, но договорът бил сключен в съответствие с всички тези изисквания.

Счита твърденията на ищеца за нищожност на договора за предоставяне на гаранция поради накърняване на добрите нрави и противоречие на закона за неоснователни. Сочи се, че договорът бил сключен при волева автономия и представлявал самостоятелно правоотношение, възникнало на база договаряне между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца. Сочи се, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е изискал и поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД е погасил задължението по договора на ищцата.

По отношение на годишния процент на разходите поддържа, че нормата на чл. 11, т.

10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Според ответника, смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, а това изискване било изпълнено, поради което твърди, че не е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

С оглед изложеното, моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско 2 възнаграждение.

В срока за отговор на исковата молба е предявен насрещен иск от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, против Е. И. С., ЕГН **********, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 700 лева –главница, представляваща чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № *** от 13.10.2023 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Сочи, че поради неизпълнение на задълженията по кредита, „Файненшъл България“ ЕООД е погасило задълженията на ответницата по насрещния иск и всъпило в правата на кредитор. Вземането на кредитора е прехвърлено на 04.06.2024 г. с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2020 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 09.09.2024 г., до окончателното й изплащане.

В насрещната искова молба се твърди, че на 13.10.2023 г. е сключен Договор за паричен заем № *** между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и С., по силата на който на последната била предоставена сумата от 700 лева. С подписване на договора, страните се съгласили да се рефинансира предходно задължение на длъжника, възникнало по Договор за паричен заем № ***, в размер на 369.86 лева, като след извършеното плащане задължението било погасено изцяло, а заемодателят изплатил остатъка на заемателя, като договорът имал силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на договора, като заплати сумата от 1248 лева, на 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 104 лева, формирани от 64.33 лева, дължима по Договора за заем и 39.67 лева, дължима по договор за предоставяне на гаранция, включващи главница, договорна лихва и възнаграждение по гаранционната сделка. Ответницата не е извършвала никакви погасителни плащания, поради което кредиторът е отправил искане в писмен вид за плащане на всички изискуеми задължения на потребителя от „Файненшъл България“ ЕООД. Дружеството-гарант е извършило плащане по гаранцията за дължимата сума в пълен размер на 894.19 лева към „Изи Асет Мениджмънт“ АД на 04.06.2024 г. и всъпило в правата на кредитор. Посочено е, че ответницата по насрещния иск не е извършвала никакви погасителни плащания нито към парвоначалния кредитор, нито по договора за поръчителство.

На 04.06.2024 г. с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2020 г., вземането по процесния договор за заем било прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Дружеството било упълномощено да уведоми длъжниците за извършената цесия, като на 06.06.2024 г. било изпратено уведомление до длъжника, като обратната разписка се върнала при изпращача със статус получено.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да осъди Е. И. С., да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, сумата от 700 лева – главница, дължима по Договор за паричен заем № *** от 13.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 09.09.2024 г., до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск – Е. И. С., е депозирал писмен отговор, с който счита, че насрещната искова молба е неоснователна и недоказана.

Твърди, че Договорът за кредит е нищожен, поради неспазване на действителния размер на ГПР, като излага съображения, че същият е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК. Твърди, че в нарушение на чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не били посочени условията за прилагане на годишния процент на разходите, като поради неспазването на изискванията на конкретни разпоредби от закона, договорът за 3 потребителски кредит бил изцяло недействителен. Позовава се на решение на СЕС по дело С-714/22, съгласно което в ГПР следало да се включат всички разходи по кредита, които ще се понесат от потребителя, като в случай че не се посочат, се лишавал потребителят от възможността да определи обхвата на своето задължение.

Предвид изложените съображения, моли за отхвърляне на насрещната искова претенция. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между Е. И. С. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № ***/ 13.10.2023 г., както и между Е. И. С. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ***/ 13.10.2023 г., които вземания са прехвърлени на 04.06.2024 г. с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2020 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД./виж Определение по чл. 140 ГПК от 12.03.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства – договора за паричен заем.

Следователно, съдът приема, че между Е. И. С. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е бил подписан Договор за паричен заем № *** от 13.10.2023 г., за сумата от 700 лева. От приетия като писмено доказателство по делото - процесният договор (л. 79 - 81), се установява, че същият е сключен при следните параметри: сума на кредита – 700 лева, с уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 46.96 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 24 двуседмични вноски, в размер 64.33 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 771.96 лева.