Решение № 4061 от 26.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4061 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100504588 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 2667/22.02.2023 г., постановено по гр.д. № 27173/22 г. по описа на Софийски районен съд, 53 състав, е уважен предявения от ЗАД „Алианц България” АД, ЕИК 040638060, срещу ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", ЕИК 200299615, осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ за сумата от 939,66 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение във връзка с образувана щета № 0300/21/777/508193 за ПТП настъпило на 09.09.2021 г. в гр. Пловдив, ведно със законна лихва върху тази сума от 25.05.2022г. до момента на окончателното й изплащане. Първоинстанционният съд с е произнесъл по дължимостта на сторените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 255458/22.11.2022г., подадена от ответника, с която се обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважат изцяло исковите претенции. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца притезание с правна квалификация чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 939,66 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за възстановяване на претърпените имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 09.09.2021 г. Исковете претенции са насочени към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, чийто водач виновно е причинил процесния деликт.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на застрахования по „Гражданска отговорност“, което е в пряка причинно- следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди; 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя–ответник; 3 ) действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, 4) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, т.е. да установи фактите и обстоятелства, съставляващи механизма на реализация на твърдяното ПТП; 2) съществуването на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и застрахователя –ответник.; 3) действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца, 4) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

2

В тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина на застрахования водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чрез установяване на твърдените факти, обуславящи наличието на вида на водача на превозното средство, застраховано при ищеца. Ответникът следва в условията на пълно и главно доказване да установи фактите, обуславящи основателността на направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, както и твърдените обективни обстоятелства, които са създали непосредствена опасност за водача на застрахования при ответник автомобил и са мотивирали същия да навлезе в чуждата лента за движение.

След анализ на събрания писмен доказателствен материал, включително заключението на вещото лице по допуснатата СЧЕ, което съдът кредитира като правилно и изчерпателно, се установява, че със Застрахователна полица № 20-0300/302/5001417 от 28.08.2020г. ЗАД„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД застрахова товарен автомобил с рег.№ *********, марка и модел FORD TRANSIT, собственост на МОТО – ПФОЕ ЛИЗИНГ ЕООД, с Лизингополучател АКСОН БЪЛГАРИЯ АД, застраховка на „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства“ - КАСКО, с обща застрахователна сума в размер на 14 615,00 евро, застрахователна прЕ.я в размер на 606,52 евро, данък по ЗДЗП в размер на 12,13 евро и обща дължима сума в размер на 618,65 евро. Застрахователен период: от 19.09.2020г. до 18.09.2021г. Следователно към датата на твърдяното ПТП е съществувала валидна имуществена застраховка с обект увреденото МПС.

Във основа на настъпило ПТП и съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от 09.09.2021г. е образувана преписка по Щета № 0300/21/777/508193 от ЗАД„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД, съгласно Уведомление за Щета № 0300/21/777/508193 от 10.09.2021г. За извършеният ремонт на застрахования товарен автомобил с рег.№ *********, марка и модел FORD TRANSIT, "Мото Пфое"ЕООД издава на ЗАД„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД следната фактура: Фактура № 0132072271/19.11.2021г. = 939,65 лв.

С Преводно нареждане за кредитен превод №26448558 от 22.11.2021г. ЗАД„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД превежда от банковата си сметка с IBAN: BG*********, BIC: BUINBGSF в АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ по банковата сметка на "Мото Пфое"ЕООД, с IBAN:

BG*********, BIC: UNCRBGSF в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, сумата в размер на 5740,87 лв., с основание: Опис № 24036. В общата сума от 5740,87 лв., съгласно Счетоводна справка – Опис № 24036 е включена и сумата в размер на 939,65 лв. – застрахователно обезщетение по щета № 0300/21/777/508193 от 10.09.2021г. по поръчка №426812, съгласно Фактура № 0132072271/19.11.2021г. От заключението на вещото лице се установява, че на 23.11.2021г. по банковата сметка на "Мото Пфое"ЕООД с IBAN:

BG*********, BIC: UNCRBGSF в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД е постъпила сума в размер на 5740,87 лв. с основание – опис № 24036 от ЗАД„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД от банкова сметка с IBAN: BG********* в АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ.

Процесното ПТП се е осъществило на 09.09.2021г., когато водачът на застрахованото при ответника МПС нарушава правилата за движение, като с поведението си слага началото 3 на причинно-следствения процес довел до настъпилото увреждане. Деянието е противоправно, тъй като представлява нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДП, който предвижда, че при движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност ли затруднения за останалите участници в движението, а при обективна невъзможност непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, водачът е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Водачът на застрахованото при ответника МПС с поведението си слага началото на причинно-следствения процес довел до настъпилото увреждане.

Настоящият състав не кредитира в тази част свидетелските показания на Генов, защото са напълно изолирани от събрания доказателствен материал. Същите са и вътрешно противоречиви. Настоящият състав кредитира заключението по допусната СТЕ като обективно, изчерпателно и правилно, тъй като съответства на събрания по делото доказателствен материал. Представеният по делото протокол за ПТП по своята правна същност представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила, относно фактите и обстоятелствата възприети и описани в акта от длъжностното лице по установения в обективното право ред, но не и за точния механизъм на осъществяване на ПТП. Механизмът на процесното ПТП се установява от заключението по допуснатата допълнителна автотехническа експертиза, както и от събрания писмен доказателствен материал.

Настоящият състав на съда кредитира заключението на вещото лице, което определя стойността необходима за възстановяване на процесния автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП в размер на 1 091,32 лева. Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ определя обема на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да покрива действително претърпените вреди към момента на настъпването им. Следователно при определянето на размера на претенцията се изхожда от средната пазарна стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие- в този смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в т. см. и константната съдебна практика, обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО.

Настоящият съдебен състав приема за установено, че в условията на пълно и главно 4 доказване се установиха предпоставките на правопораждащият фактически състав на спорното материално право, поради което искът следва да бъде изцяло уважен, На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на разноски има въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 480 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2667/22.02.2023 г., постановено по гр.д. № 27173/22 г. по описа на Софийски районен съд, 53 състав

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", ЕИК 200299615, да заплати на ЗАД „Алианц България” АД, ЕИК 04063806, сумата от 480 лева, представляваща сторените пред въззивната инстанция съдебни разноски.