Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4378 от 22.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 8500/2025
Вид
Определение № 4378
Подписан
22.12.2025
В сила
22.12.2025
Състав
Емилия Атанасова Колева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4378 гр. София, 22.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Ат. Колева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Частно наказателно дело № 20251100208500 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 68, ал. 5 НПК.

Образувано е по жалба от адв. Д.Г. – защитник на Е. С. Д. - обвиняем по досъдебно производство № 1606/2025г., по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. № 19942/2025г. на СГП срещу Постановление на СГП от 04.12.2025г., с което е оставено без уважение искането на защитника да бъде дадено възражение на обвиняемия да напусне пределите на РБ.

След като се запозна с материалите по делото и съобрази възраженията, обективирани в депозираната жалба, СГС прие за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена от процесуално легитимирано лице – защитник на обвиняемия Е. Д. и срещу прокурорски акт, който подлежи на обжалване. В разпоредбата на чл. 68, ал. 5 НПК не е предвиден конкретен срок за обжалване на постановлението на прокурора, с което последният отказва на обвиняем да напусне пределите на страната.

По същество жалбата се явява неоснователна, като аргументите на съда за това са следните:

Досъдебно производство № 1606/2025г. по описа на 01 РУ-СДВР е образувано на основание чл. 212, ал. 2 НПК за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК.

С Постановление от 24.09.2025г. Е. С. Д. е бил привлечен като обвиняем и му е вменено извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 63, ал. 1 НК /прецизирано с Постановление от 13.11.2025г./, а именно за това, че: на 23.09.2025г. в гр.

София, ул. „Генерал Хосе Де Сан Мартин“, пред вх. Б на бл. 1, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП, на публично място е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – коноп /марихуана/ с общо нето тегло 16,14 грама /разпределени в 14 обекта/, на обща левова равностойност 322,40 лева.

С Постановление на прокурор при СГП от 24.09.2025г. спрямо Е. С. Д. е наложена 1 мярка за процесуална принуда – забрана за напускане пределите на Република България.

С Постановление на СГП от 04.12.2025г. във връзка с молба на защитата на обвиняемия е отказано да бъде разрешено на Е. С. Д. да напусне пределите на РБ.

Този състав счита, че атакуваното постановление на СГП е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

За да бъде взета визираната мярка за процесуална принуда по отношение на едно лице, същото следва на първо място да е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление или за друго престъпление, с което е причинена смърт. В конкретния случай е налице първата хипотеза – Е. С. Д. е привлечен като обвиняемия за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 63, ал. 1 НК, за което законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода повече от пет години, респективно същото се явява тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.

Налице и втората предпоставка за постановяване на забраната по чл. 68, ал. 1 НПК – опасност обвиняемият да се укрие извън пределите на страната /необходимостта от тази предпоставка се извежда с оглед нормата на чл. 68, ал. 6 НПК/.

Изводи в тази насока този състав направи, базирайки се на материалите по делото, в частност на обясненията на С.я обвиняем и на показанията на свидетелката Г.А. – баба на обвиняеми, от които се извежда, че Е. Д. не пребивава постоянно на територията на страната и не е трайно свързан с нея. Същият живее постоянно в чужбина - Саудитска Арабия заедно с родителите си, като няколко месеца към релевантния момент е бил на гости на своята баба.

Именно последните обстоятелства, мотивират извод за наличие на опасност обвиняемият да се укрие извън пределите на РБ.

Тази опасност не намалява, въпреки чистото съдебно минало на обвиняемия, поради което последното обстоятелство не се явява съществено при преценка основанията на чл. 68 НПК. Чистото съдебно минало не е поставено и като критерий от законодателя, при преценка необходимостта от постановяване на тази мярка за процесуална принуда.

Без значение е и обстоятелството, че обвиняемият е ученик, доколкото по делото са налице данни, че същият провежда обучението си в американско училище при дистанционна форма.

Участието му по настоящото дело е задължително, поради което изразеното преждевременно съгласие /твърдяно в жалбата, с която е сезиран СГС/, че Е. Д. не възразява делото да се гледа без негово участие, е ирелевантно, още повече, че конкретната преценка в тази насока следва да бъде направена от съда, който ще разгледа делото по същество при внасяне на обвинителен акт.

Отделно, видно е от материалите по делото, че ДП е приключило и предстои поизнасяне на наблюдаващия прокурор по реда на чл. 242 и сл. НПК.

Що се отнася до възраженията, изтъкнати в депозираната жалба за несъставомерност на вмененото деяние, това е въпрос по същество, който предстои да бъде преценен най- 2 напред от прокурора по реда на чл. 242 и сл. НПК, а след това и от съда, разглеждат делото по същество отново при евентуално внесен обвинителен акт.

С оглед на изложеното, съдът счита, че атакуваното постановление на СГП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на СГП от 04.12.2025г., с което е отказано да бъде дадено разрешение на Е. С. Д. - обвиняем по досъдебно производство № 1606/2025г., по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. № 19942/2025г. на СГП, да напусне пределите на Република България.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4378 гр. София, 22.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Ат. Колева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Частно наказателно дело № 20251100208500 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 68, ал. 5 НПК.

Образувано е по жалба от адв. Д.Г. – защитник на Е. С. Д. - обвиняем по досъдебно производство № 1606/2025г., по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. № 19942/2025г. на СГП срещу Постановление на СГП от 04.12.2025г., с което е оставено без уважение искането на защитника да бъде дадено възражение на обвиняемия да напусне пределите на РБ.

След като се запозна с материалите по делото и съобрази възраженията, обективирани в депозираната жалба, СГС прие за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена от процесуално легитимирано лице – защитник на обвиняемия Е. Д. и срещу прокурорски акт, който подлежи на обжалване. В разпоредбата на чл. 68, ал. 5 НПК не е предвиден конкретен срок за обжалване на постановлението на прокурора, с което последният отказва на обвиняем да напусне пределите на страната.

По същество жалбата се явява неоснователна, като аргументите на съда за това са следните:

Досъдебно производство № 1606/2025г. по описа на 01 РУ-СДВР е образувано на основание чл. 212, ал. 2 НПК за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК.

С Постановление от 24.09.2025г. Е. С. Д. е бил привлечен като обвиняем и му е вменено извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 63, ал. 1 НК /прецизирано с Постановление от 13.11.2025г./, а именно за това, че: на 23.09.2025г. в гр.

София, ул. „Генерал Хосе Де Сан Мартин“, пред вх. Б на бл. 1, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП, на публично място е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – коноп /марихуана/ с общо нето тегло 16,14 грама /разпределени в 14 обекта/, на обща левова равностойност 322,40 лева.

С Постановление на прокурор при СГП от 24.09.2025г. спрямо Е. С. Д. е наложена 1 мярка за процесуална принуда – забрана за напускане пределите на Република България.

С Постановление на СГП от 04.12.2025г. във връзка с молба на защитата на обвиняемия е отказано да бъде разрешено на Е. С. Д. да напусне пределите на РБ.

Този състав счита, че атакуваното постановление на СГП е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

За да бъде взета визираната мярка за процесуална принуда по отношение на едно лице, същото следва на първо място да е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление или за друго престъпление, с което е причинена смърт. В конкретния случай е налице първата хипотеза – Е. С. Д. е привлечен като обвиняемия за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 63, ал. 1 НК, за което законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода повече от пет години, респективно същото се явява тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.

Налице и втората предпоставка за постановяване на забраната по чл. 68, ал. 1 НПК – опасност обвиняемият да се укрие извън пределите на страната /необходимостта от тази предпоставка се извежда с оглед нормата на чл. 68, ал. 6 НПК/.

Изводи в тази насока този състав направи, базирайки се на материалите по делото, в частност на обясненията на С.я обвиняем и на показанията на свидетелката Г.А. – баба на обвиняеми, от които се извежда, че Е. Д. не пребивава постоянно на територията на страната и не е трайно свързан с нея. Същият живее постоянно в чужбина - Саудитска Арабия заедно с родителите си, като няколко месеца към релевантния момент е бил на гости на своята баба.

Именно последните обстоятелства, мотивират извод за наличие на опасност обвиняемият да се укрие извън пределите на РБ.

Тази опасност не намалява, въпреки чистото съдебно минало на обвиняемия, поради което последното обстоятелство не се явява съществено при преценка основанията на чл. 68 НПК. Чистото съдебно минало не е поставено и като критерий от законодателя, при преценка необходимостта от постановяване на тази мярка за процесуална принуда.

Без значение е и обстоятелството, че обвиняемият е ученик, доколкото по делото са налице данни, че същият провежда обучението си в американско училище при дистанционна форма.

Участието му по настоящото дело е задължително, поради което изразеното преждевременно съгласие /твърдяно в жалбата, с която е сезиран СГС/, че Е. Д. не възразява делото да се гледа без негово участие, е ирелевантно, още повече, че конкретната преценка в тази насока следва да бъде направена от съда, който ще разгледа делото по същество при внасяне на обвинителен акт.

Отделно, видно е от материалите по делото, че ДП е приключило и предстои поизнасяне на наблюдаващия прокурор по реда на чл. 242 и сл. НПК.

Що се отнася до възраженията, изтъкнати в депозираната жалба за несъставомерност на вмененото деяние, това е въпрос по същество, който предстои да бъде преценен най- 2 напред от прокурора по реда на чл. 242 и сл. НПК, а след това и от съда, разглеждат делото по същество отново при евентуално внесен обвинителен акт.

С оглед на изложеното, съдът счита, че атакуваното постановление на СГП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на СГП от 04.12.2025г., с което е отказано да бъде дадено разрешение на Е. С. Д. - обвиняем по досъдебно производство № 1606/2025г., по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. № 19942/2025г. на СГП, да напусне пределите на Република България.