Решение № 414 от 10.11.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Благоевград, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Илина В. Г.а като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20251210201009 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. И. Г., с ЕГН **********, с адрес гр.Б против Наказателно постановление № 25-1116-001116/08.04.2025 г., издадено от началник група при ОДМВР - Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2 пр.1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200лв за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДВП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100лв и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Оспорва се извършването на нарушенията от жалбоподателя.

Поддържа се разминаване в словесното описание на нарушението на чл.20, ал.2 ЗДвП, съдържащо се в АУАН и НП, като не ставало ясно какво нарушение е допуснал жалбоподателят. Съществувала и неяснота коя от двете хипотези на чл.20, ал.2 ЗДвП е приета за реализирана от жалбоподателя, като липсвало и конкретно посочване кое е предвидимото препятствие или създадената опасност за движението, при които той е следвало да спре. Твърди се, че АУАН и НП не съответстват на предвидените с чл.42 и ч.52 ЗАНН изисквания към съдържанието им.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, също не изпраща представител.

Депозира писмено становище, в което прави искане за потвърждаване на обжалваното НП.

1

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.02.2025 г. в гр. Б били паркирани няколко автомобила, между които и л.а „Ф “ с рег. № , собственост на Й. С. Т. и л.а. „С “ с рег. № , собственост на М Й. Т..

Около 07.00ч. на същата дата в гр. Б жалбоподателят Г. управлявал л.а „Д “ с рег. № с посока от зала „С “ към бул. „С “ като пред бл. № при излизане от дясна крива загубил контрол над автомобила, отклонил се в ляво и с управлявания от него автомобил ударил паркирания пред блока л.а „Ф “ с рег. № , който отскочил и блъснал паркирания успоредно до него и л.а. „С “ с рег. № , след което без да спира продължил движението си в посока бул. „С “.

Свидетелят Т. бил уведомен от своя съседка, че семейните им автомобили са блъснати от жълт автомобил, поради което подал сигнал в 01 РУ Благоевград.

Свидетелката Л. М. – служител на 01 РУ Благоевград отишла на мястото на произшествието и иззела видеозаписи от охранителните камери на намиращата се в непосредствена близост до бл. автомивка. При прегледа на видеозаписите /на които е извършен оглед и в проведеното съдебно следствие/ М. установила регистрационния номер на жълтия автомобил ударил паркираните автомобили и действията на водача, като установила, че собственик на този автомобил е Б Б Г.

На същата дата Г , в качеството му на собственик на МПС с рег.№ подал декларация, в която саморъчно вписал, че на 9.02.2025 г. около 07.00 ч автомобилът му е управляван от М. И. Г. с ЕГН **********.

На 19.02.2025 г. жалбоподателят попълнил декларация, в която отразил, че на тази дата около 07.00ч. той управлявал МПС с рег.№ , като в писмено обяснение посочил, че минавайки с автомобила покрай паркинга на „С “ си погледнал телефона и усетил, че ударил друга кола, но не спрял, а продължил. Като слязъл от автомобила си установил, че предният ляв фар на автомобила е със спукано стъкло, но не е очаквал да е увредил много другия автомобил.

Няколко дни по-късно свидетелите И. К. и С. З. – служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Благоевград, на които било разпределено извършването на проверката, посетили местопроизшествието, огледали л.а.„Ф “ с рег. № и л.а „С “ с рег. № като констатирали щетите върху автомобилите.

Въз основа на материалите от извършената от М. проверка, обясненията от Г., другите писмени документи и видеозаписите, свидетелят К. приел, че жалбоподателят е извършил нарушения на чл. 20, ал.2 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП.

На 17.03.2025 г. К. в присъствието на жалбоподателя и С. З. – свидетел при установяване на нарушението, съставил срещу Г. АУАН сер.GА № .

Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без да обективира възражения. Такива не са подадени и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.

Въз основа на АУАН GА № / 17.03.2025 г. при идентичност на описаните нарушения и тяхната правна квалификация, началник-група към ОДМВР –Благоевград с-р „Пътна полиция“- Благоевград, издал обжалваното НП.

НП е връчено на жалбоподателя на 27.06.2025 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда И. К., Л. М., С. З. и Й. Т., и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: АУАН серия G A № 3292312/17.03.2025 г., Съпроводително писмо с peг. № 1116-6082/17.06.2025 г., Съпроводително писмо с peг. № 1116-6082/08.07.2025 г., Докладна записка с peг. № 2

1116р[1]3169/25.03.25 г.; Писмо с peг. № 1899р-3716/25.02.2025 г.- 1 л.; Докладна записка с peг. № 1899р-3716/21.02.2025 г.; Протокол с peг. № 1899р[1]3718/21.02.2025 г.; Жалба от Й. Т. 1899р-1048/02.02.2025г. ; Копие на СРМПС част I I, Копие от лична карта и СУМПС на М. Г.; Справка нарушител водач на М. Г.; Обяснение от М. Г.; копие на СРМПС част I, Декларация по чл.188 от ЗДвП попълнена; Справка собственици, Диск с видеозапис на ПТП, Заповед № 8121 з[1]1632/02.12.2021 г.;

Справка нарушител/водач - 6 л.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като съобрази тяхната последователност, логичност, липсата на вътрешни противоречия и такива между показанията на отделните свидетели. Показанията на полицейските служители съответстват на съдържанието на подадените от собственика на автомобила и жалбоподателя декларации от деня на нарушението и съдържанието на видеозаписите от охранителните камери на намиращ се в района търговски обект.

Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства съдът кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.

Показанията на свидетелите, съставеният АУАН, декларациите от 19.02.2025 г. и приложеният по делото видеозапис съдържат данни за основните елементи от състава на нарушенията по чл.20 ал.2 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ ЗДвП- място, време, обстоятелства около извършването им /включително и характеристиките на конкретната пътна обстановка/ причинените от ПТП материални щети по двата автомобила, както и напускането на мястото на ПТП от жалбоподателя преди пристигането на полицейските служители.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 27.06.2025 г.., а жалбата е от 11.07.2025 г), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи .

Съгласно т.2.1 на Заповед № 8121 з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, полицейските органи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР имат право съставят АУАН за нарушения на ЗДвП, а съгласно т.3.11 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група в СПП при ОДМВР- на обслужваната територия. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

Спазени са сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, като двата документа съдържат законоустановените с чл. 42 и чл. 57, ал.1 ЗАНН реквизити, а описанието на двете нарушения, съдържащо мястото и начина на извършване, обстоятелствата по тяхното извършване и правната им квалификация удовлетворяват изискванията за яснота и конкретност в степен, гарантираща правото на защита на санкционираното лице, поради което възраженията на жалбоподателя в противоположната насока се явяват неоснователни.

3

Не е налице и твърдяното в жалбата несъответствие в словесното описание на нарушенията, съдържащо се в акта и наказателното постановление.

1.

По отношение на нарушението по чл.20, ал.2 ЗДвП.

Районният съд намира наказателно постановление в тази му част и за материалноправно законосъобразно.

По същество преценката на административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 20, ал.2 ЗДвП е правилна.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 19.02.2025 г. около 07.00., на описаното в НП място, след като жалбоподателят не е успял да спре управлявания от него автомобил се ударил в паркирания пред бл. в ж.к. „ “ л.а „Ф “ с рег. № , който отскочил и блъснал паркирания успоредно до него л.а. „С “ с рег. № , като така причинил ПТП с материални щети по автомобилите .

Разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП в редакцията към датата на нарушението задължава водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В случая жалбоподателят като правоспособен водач на управляваното от него МПС е следвало да отчете характеристиките на конкретната пътна обстановка, а именно дясната крива на пътното платно и е бил длъжен да избере съобразена с пътната обстановка скорост, която да му позволи да намали скоростта и да спре пред всяко предвидимо препятствие или когато възникне опасност за движението.

Доказателства за неизпълнение на предвиденото с чл.20, ал.2 ЗДвП задължение се съдържат, както в показанията на свидетелите, извършилите проверка на място, видеозаписа, така и в съставения АУАН, който на основание чл.189, ал.2 ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Причина за реализираното ПТП с материални щети е именно несъобразената с пътната обстановка скорост, която не му е позволила да овладее автомобила си и да предотврати настъпването на ПТП. Тук е мястото да се посочи, че всяка скорост, дори и тази под допустимата, която не позволява на водача да намали и да спре управляваното от него пътното превозно средство и е станала причина за пътнотранспортно произшествие, е несъобразена такава и води до нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Ето защо актосъставителят и наказващият орган правилно са квалифицирали деянието на жалбоподателя като нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.

Настоящият съдебен състав намира за установено по безспорен начин и авторството на санкционираното нарушение в лицето на жалбоподателя, което се установява непротиворечиво от писмените му обяснения и подадените на основание чл.188 ЗДвП декларации, че именно той е управлявал автомобила на отразените в АУАН време и място.