Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 72 от 08.10.2026, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Административно наказателно дело 330/2026
Вид
Решение № 72
Подписан
08.10.2026
Състав
Иван Пламенов Йорданов

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 15, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 15, ал. 4, изр. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 59, ал. 5, т. 6 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • § 5, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. гр. Лом, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. Рангелова като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20261620200330 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:

*** представлявано от К. А. Т. - управител обжалва издаденото от Председателя на КЗП – гр. София Наказателно постановление № *** от 04.05.2026 г., с което на осн. чл. 59, ал. 5, т. 6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ му е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2560 € /две хиляди петстотин и шестдесет евро/ за нарушение на чл. 15, ал. 4, изр. 1 от ЗВЕРБ.

В с. з. административнонаказаното дружество, редовно призовано, се представлява от адв. В. Д. от АК – Монтана, който поддържа жалбата и моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от старши юрисконсулт ***, с което моли съда да постанови решение, с което да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение.

1

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С НП № 009808 от 04.05.2026 г. на Председателя на КЗП гр. София на ***, ЕИК: *** на осн. чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2560 € за нарушение на чл. 15, ал. 4, изр. 1 от ЗВЕРБ - за това, че при извършена проверка на *** в качеството му на търговец, предлагащ услуги на потребители в обект - магазин - сервиз ППО в ***, е установено, че е увеличил продажната цена на 16.01.2026 г. на услугата *** от 4.80 лева на 5.00 евро спрямо цената й към 10.10.2025 г. и 16.12.2025 г., като това увеличение не е обосновано от обективни икономически фактори.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване.

По същество жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка:

На 19.01.2026 г. в КЗП ТО – Монтана е постъпил сигнал от потребител, относно увеличена цена за услугата ***. Към сигнала е приложен фискален бон от 16.01.2026 г. Във връзка с така получения сигнал е изискано от *** да предостави в КЗП информация и доказателства за цените на предлаганите услуги, вкл. зареждане на пожарогасител за автомобил за датите 10.10.2025 г., 16.12.2025 г. и 16.01.2026 г. На 28.01.2026 г. от *** Ц. – ст. инспектор в ТО за областите Видин и Монтана при КЗП е извършена проверка на документи, представени от ***. Установено е, че в обект - магазин - сервиз ППО в г***, търговецът е увеличил продажната цена на услугата *** – към 16.12.2025 г. същата била 4,80 лева /2,45 €/ а към 16.01.2026 г. – 9,78 лева /5.00 евро/, или 103.75 % по-висока.

Затова до управителя на дружеството е изпратена покана за съставяне на АУАН. На 27.02.2026 г. св. В. Ц., в присъствието на св. Р. И. и И. Л. и на управителя на дружеството – К. Т., съставила АУАН против *** за нарушение на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ. Актът е подписан „с възражение“, но в предвидения 7дневен срок не е подадено писмено такова. На 04.05.2026 г. АНО издал 2 атакуваното Наказателно постановление № ***, налагайки съответната имуществена санкция.

Периодът на двойно обозначаване на цените /в лева и евро/ според чл.

15, ал. 2 ЗВЕРБ е от 08.08.2025 г. до 08.08.2026 г.

В разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ се посочва, че „ В периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори“.

За нарушение на тази норма в чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ е предвидено административно наказание „имуществена санкция“ за юридически лица в размер от 5000 лв. до 100 000 лв.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените срокове и притежават всички необходими реквизити, уредени в чл. 42, ал. 1, респ. в чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

По същество, описаното в АУАН и НП нарушение се явява безспорно доказано. В императивната норма на чл. 15, ал. 4, изр. 1 ЗВЕРБ е точно е посочено задължението на търговците да формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Това задължение не е изпълнено от административнонаказаното дружество, като цената на услугата *** в стопанисвания от него обект е била изключително завишена и то в рамките само на един месец - от 4,80 лева /2,45 €/ на 9,78 лева /5.00 евро/. В тази насока са както показанията на свидетелите И. и Ц. /които съдът кредитира като обективни и добросъвестно дадени/, така и събраните по делото писмени доказателства – фактури на л. 34-43 от делото. Всъщност увеличението на цената за въпросната услуга не се оспорва от дружествотонарушител. Не се доказва обаче това увеличение да представлява икономически обоснована последица от действието на обективни, измерими и документално установими икономически фактори. Според § 1, т. 6 на ДР на 3

ЗВЕРБ "Обективни икономически фактори" са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства - форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.

Вярно, ноторно известни факти са увеличаването на минималната работна заплата и осигурителните прагове през последните години, както и увеличаването на разходите за ток, вода, гориво и др. консумативи. Нормално е с оглед инфлационните процеси да се увеличават и наемните цени. Прави впечатление (видно от представения договор за наем и анекси към него – л.

79-84 от делото), че цената за наем на недвижимия имот, където се осъществява дейността на дружеството, се е увеличила за периода от 2015 г. до 2024 г. Въпреки това обаче цената на услугата за зареждане на пожарогасител е останала непроменена и през 2024 г., и през 2025 г., а именно 4,80 лв. Свидетелите *** също потвърждават, че през последните 10 години цената на услугата ***, извършвана от *** е била 4,80 лв., за което по делото са налични и писмени доказателства. Изведнъж обаче, след приемането на еврото като валута в Република България, цената на услугата рязко се покачва.

Според настоящия съдебен състав описаните фактори, дори да обосновават увеличение на цените на стоки и услуги, не са основание за увеличение с над 100 % цената на услуга, която не изисква нито твърде много ресурси, нито специални познания, нито усложнена или опасна трудова дейност. Въпреки това, както беше посочено, за времевия интервал от само един месец - от 16.12.2025 г. до 16.01.2026 г. цената се е увеличила от 4,80 лв. /2,45 €/ на 9,78 лв. /5.00 €/, или 103.75 % (при положение, че през последните 10 години е била една и съща). Затова не може да се приеме, че това впечатляващо увеличение е обосновано от обективни икономически фактори /в този смисъл и Решение № 6937 от 30.07.2026 г. на АС - Бургас по КАНД № 1362/2026 г./.

АНО правилно е преценил, че следва да бъде реализирана административнонаказателна отговорност спрямо дружеството, за което няма спор, че е търговец. При определяне на наказанието изцяло е спазен и чл. 27 от ЗАНН - да се отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на този вид административно нарушение. В случая имуществената санкция е определена от АНО на 2560 €, което е в 4 съответствие с правилата за превалутиране по § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗВЕРБ. Това е и минималният размер, предвиден от законодателя за това административно нарушение и се явява справедлива санкция, като за съда не съществува възможност да я намалява повече /така и Решение № 1625 от 10.08.2026 г. на АС - Сливен по КАНД № 359/2026 г. и Решение № 922 от 18.05.2026 г. на АС Сливен по КАНД № 186/2026 г./.

Не може да се приложи и институтът на „маловажен случай“, уреден в чл. 28 от ЗАНН, тъй като с това необосновано увеличение са засегнати правата и икономическите интереси на неограничен кръг лица /потребители/, понасящи неблагоприятни финансови последици от значителното увеличение на цената на услугата. Ето защо издаденото НП се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото в полза на АНО следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 70,00 евро /съобразно чл. 27е от НЗПП/.

С оглед на гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от 3АНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА издаденото от Председателя на КЗП Наказателно постановление № *** от 04.05.2026 г., с което на осн. чл. 59, ал. 5, т. 6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ на ***, ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от К. А. Т. управител, е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2560 € /две хиляди петстотин и шестдесет евро/ за нарушение на чл. 15, ал. 4, изр. 1 от ЗВЕРБ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН ***, ЕИК: *** да плати на Комисия за защита на потребителите – София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 70,00 € /седемдесет евро/.

Решението може да се обжалва пред Административен съд - гр.

5

Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението, препис от него да бъде изпратен на Председателя на КЗП – гр. София, за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 6