Решение № 2470 от 24.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 1484/2023
- Вид
- Решение № 2470
- Подписан
- 24.04.2024
- Състав
- Ели Димитрова Анастасова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 290 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 26 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2470 гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ели Д. Анастасова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Гражданско дело № 20231100101484 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от М. И. П. и Д. А. П. /конституирани като законни правоприемници на починалия в хода на производството първоначален ищец А. И. П./ срещу Прокуратурата на Република България обективно съединени осъдителни искове за заплащане /всеки един от ищците претендира по ½ част – л. 197/ на обезщетение за причинени му неимуществени вреди /болки страдания/ в размер на 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 17.04.2018г. /датата на влизане на оправдателната присъда в сила/ до окончателното изплащане на вземането и за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 24 000 лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение по образуваното наказателно дело, ведно със законната лихва, считано от 17.04.2018г. /датата на влизане на оправдателната присъда в сила/ до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с постановление от 15.07.2016г. по пр. пр. № 8010/2013г. по описа на СГП бил привлечен като обвиняем за следните 3 извършени престъпления:
I . Престъпление по чл. 253, ал.5, вр. ал. 4 вр. ал.1 от НК – за това, че през периода от 29.12.2006г. до 14.02.2008г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление /с пет деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите/, като помагач в съучастие с Т.Д.Д. като извършител и с Я.Т.Д. като извършител и помагач, умишлено ги улеснил да присвоят чужди пари - собственост на „Т.“ ЕООД, поверени за управление на Т.Д.Д. общо в размер на 2 045 625.09 лв. и, собственост на „ЕСТ“ АД, поверени за управление на Я.Т.Д. общо в размер на 1 263 319.49 лв., като общо присвоените пари от двете дружества са в размер на 3 308 944.58 лв., като присвояването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, както следва: 1. на 29.12.2006г. в гр. София, ищецът като помагач, в съучастие с Т.Д.Д. като извършител, умишлено улеснил Т.Д.Д. в качеството му на длъжностно лице 1 управител и представляващ „Т.“ ЕООД, да присвои чужди пари – осемстотин осемдесет и две хиляди петстотин шестдесет и осем лв. и 29 ст. /882 568.29 лв./, собственост на „Т.“ ЕООД, поверени на Т.Д.Д. да ги управлява,като присвояването е извършено чрез предаването им в брой на ищеца, а ищецът улеснил присвояването като на 10.10.2006г. в гр. София сключил като комисионер с „Т.“ ЕООД като възложител, представлявано от Т.Д.Д., договор за търговско посредничество с предмет: извършване от А.И.П. в полза на „Т.“ ЕООД на посредническа услуга по сделка - продажбата по чл. 15 от Търговския закон на предприятието на „К.С.“ ООД на купувача „К.С.“ ЕООД, за което „Т.“ ЕООД се задължило да заплати на А. И. П. комисионно възнаграждение в размер на левовата равностойност на 500 000 евро; 2. На 25.10.2007г. в гр. София, А. И. П. като помагач в съучастие с Я.Т.Д. като извършител, умишлено улеснил Я.Т.Д. в качеството му на длъжностно лице - член на съвета на директорите и представляващ „ЕСТ“ АД, да присвои чужди пари – шестдесет и три хиляди сто седемдесет и пет евро /63 175/ с левова равностойност сто двадесет и три хиляди петстотин петдесет и девет лв. и петдесет и шест ст. /123 559.56 лв./, собственост на „ЕСТ“ АД, поверени на Я.Т.Д. да ги управлява, като присвояването е извършено от Я.Т.Д. чрез нареждане за превод № 492 от 25.10.2007г. на 63 175 евро от сметка в „Токуда Банк“ АД с титуляр „ЕСТ“ АД по сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София с титуляр ищеца, а ищецът улеснил присвояването като на 23.10 2007г. в гр.София сключил като комисионер с „ЕСТ“ АД като възложител, представлявано от Я.Т.Д., договор за търговско посредничество с предмет: посредническа услуга по продажба на акциите на „София Комюникейшънс“ АД от „ЕСТ“ АД, за което „ЕСТ“ АД се задължило да заплати на ищеца комисионно възнаграждение в размер на 700 000 евро, и предоставил на Я.Т.Д. номера на банковата си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД за извършване на посочения превод; 3. на 04.12.2007г. в гр. София, ищецът като помагач в съучастие с Я.Т.Д. като помагач и Т.Д.Д. като извършител, умишлено улеснил Т.Д.Д. в качеството му на длъжностно лице - управител и представляващ „Т.“ ЕООД, да присвои чужди пари - двадесет и девет хиляди седемстотин осемдесет и две евро и петдесет цента /29 782.50/, равностойни на петдесет и осем хиляди двеста четиридесет и девет лв. и петдесет и една ст./ 58 249.51 лв. /собственост на „Т.“ ООД, поверени на Т.Д.Д. да ги управлява, като присвояването е извършено чрез разпореждане от Т.Д.Д. до Я.Т.Д. да нареди паричен превод на посочената сума в полза на ищеца, които Я.Т.Д. наредил с нареждане за превод № 502 от 04.12.2007г. от сметка в ТБ „Токуда Банк“ офис Стамболийски с титуляр „Т.“ ЕООД по сметка в ТБ „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр ищеца, а ищецът улеснил присвояването като на 08.10.2007г. в гр.София сключил като посредник- консултант с „Т.“ ЕООД като възложител, представлявано от Т.Д.Д., договор за търговско посредничество с предмет: извършване от ищеца в полза на „Т.“ ЕООД на консултиране, договаряне на условията и подготовка на сключване на договор за покупко-продажба на кабелни далекосъобщителни мрежи при цена не по ниска от 7 000 000 евро, за което „Т.“ ЕООД се задължило да заплати на ищеца комисионно възнаграждение в размер на 9% от посочената цена, и предоставил на Т.Д.Д. номера на банковата си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД за извършване на посочения превод; 4. на 30.01.2008г. в гр. София, ищецът като помагач в съучастие с Я.Т.Д. като извършител, умишлено улеснил Я.Т.Д. в качеството му на длъжностно лице – член на съвета на директорите и представляващ „ЕСТ“ АД, да присвои чужди пари – петстотин осемдесет и две хиляди седемстотин и петдесет евро /582 750 / с левова равностойност един милион сто тридесет и девет хиляди седемстотин петдесет и девет лв и деветдесет и три ст. /1 139 759.93 лв./, собственост на „ЕСТ“ АД, поверени на Я.Т.Д. да ги управлява, като присвояването е извършено от Я.Т.Д. чрез нареждане за превод на 582 750 евро от сметка в ТБ „ПИБ“ АД по сметка в „Уникредит Булбанк“ АД гр. София, с титуляр ищеца, а ищецът улеснил присвояването като на 23.10 2007г. в гр.София сключил като комисионер с „ЕСТ“ АД като възложител, представлявано от Я.Т.Д., договор за търговско посредничество с предмет: посредническа услуга по продажба на акциите на „София 2
Комюникейшънс“ АД от „ЕСТ“ АД, за което „ЕСТ“ АД се задължило да заплати на ищеца комисионно възнаграждение в размер на 700 000 евро, и предоставил на Я.Т.Д. номера на банковата си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД гр.София за извършване на посочения превод; 5. на 14.02. 2008г. в гр. София., ищецът като помагач, в съучастие с Я.Т.Д. като помагач и Т.Д.Д. като извършител, умишлено улеснил Т.Д.Д. в качеството му на длъжностно лице- управител и представляващ „Т.“ ЕООД, да присвои чужди пари - петстотин шестдесет и четири хиляди осемстотин седемдесет и девет евро /564 879/ равностойни на един милион сто и четири хиляди осемстотин и седем лв. и двадесет и девет ст. / 1 104 807.29лв./, собственост на „Т.“ ООД, поверени на Т.Д.Д. да ги управлява, като присвояването е извършено чрез разпореждане от Т.Д.Д. до Я.Т.Д. да нареди паричен превод на посочената сума в полза на ищеца, които Я.Т.Д. наредил с нареждане за превод № 524 от 14.02.2008г. от сметка в ТБ „Токуда Банк“ офис Стамболийски с титуляр „Т.“ ЕООД, по сметка в ТБ П.Б. АД София с титуляр ищеца а ищецът улеснил присвояването като на 08.10.2007г. в гр.София сключил като посредник- консултант с „Т.“ ЕООД като възложител, представлявано от Т.Д.Д., договор за търговско посредничество, с предмет: извършване ищеца в полза на „Т.“ ЕООД на консултиране, договаряне на условията и подготовка на сключване на договор за покупко-продажба на кабелни далекосъобщителни мрежи при цена не по ниска от 7 000 000 евро, за което „Т.“ ЕООД се задължило да заплати на ищеца комисионно възнаграждение в размер на 9% от посочената цена, и предоставил на Т.Д.Д. номера на банковата си сметка в ТБ „Пиреос Банк“ АД София за извършване на посочения превод - престъпление по чл.203 ал.1 вр. чл. 201 вр. чл.20 ал. 4 вр.ал.1 вр.чл.
26 ал. 1 от НК;
II. Престъпление по чл.203 ал.1 вр. чл.202 ал. 1 т.1 вр. чл. 201 вр. чл. 220 ал.1 вр. чл.20 ал. 2 и ал. 4 вр.ал.1, вр.чл. 26 ал. 1 от НК, средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък - престъпление по чл. 253 ал.5 вр.ал.4 вр. ал.1 от НК – за това, че На 16. 07.2009 г. в гр.София извършил финансова операция с парични средства по сметка BG93 в търговска банка „Уникредит Булбанк“ АД София, с титуляр ищеца, а именно: захранил срочен депозит на свое име в същата банка за 650 000 евро /шестотин и петдесет хиляди евро/ с левова равностойност 1 271 289,50 лв. /един милион двеста седемдесет и една хиляди двеста осемдесет и девет хиляди лв. и 50 ст./ , като наредил задължаването на сметка с 1 271 289,50 лв./ един милион двеста седемдесет и една хиляди двеста осемдесет и девет хиляди лв. и 50 ст./ , като знаел че посочените парични средства са придобити чрез тежко умишлено престъпление;
III. Престъпление по чл.253 ал.5 вр. ал.4 вр.ал.З т.2 вр ал 1 от НК – за това, че за периода от 15.02. 2008г до 09.09. 2015г в гр.София, два пъти извършил финансови операции с парични средства по сметка в ТБ „Пиреос Банк“ АД София с титуляр ищеца, като: 1. на 15.02.2008г. увеличил депозита по посочената банкова сметка /петстотин шестдесет и четири хиляди осемстотин седемдесет и девет евро/, с левова равностойност 1 104 807.29 лв /един милион сто и четири хиляди осемстотин и седем лв. и двадесет и девет ст./, постъпили същия ден по банков път и 2 . на 09.09.2015г. с преводно нареждане № 025086 наредил свободен презграничен паричен превод на 580 000 евро с левова равностойност 1 134381,4 / един милион сто тридесет и четири хиляди триста осемдесет и един лв. 4 ст./ по сметка в Erste Bank Der Oesterreichischen Sparkassen AG, Виена, Австрия, като знаел че посочените паричните средства са придобити чрез тежко умишлено престъпление, а именно такова по чл.
203, ал.1, вр. чл.202, ал. 1 т.1, вр. чл. 201, вр. чл. 220 ал.1 вр. чл.20, ал. 2 и ал. 4, вр.ал.1, вр.чл. 26 ал. 1 от НК.
3
С присъда с № 146/25.05.2017г. по НОХД № 9/2017г. по описа на СГС, 13 с-в, потвърдена с Решение с № 57/21.02.2018г. по описа на САС, НО, 6 с-в ищецът бил признат за невиновен.
В резултат на осъщественото наказателно преследване на ищеца били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в постоянен стрес и напрегнатост; засягане на доброто му име; засягане на чувството му на достоен гражданин и професионалист; засягане на авторитета в бизнеса и дейността му; появата на притеснение от усложненията в бизнеса, предвид отдръпването на партньори и клиенти и пропадането на сделки; появата на непрекъснат дискомфорт и необходимост да се съобразява с ограниченията, произтичащи от взетата мярка „гаранция“. С оглед изложените съображения намира предявените искове за основателни и доказани изцяло.
В указания законоустановен срок по чл.131 ГПК от ответника Прокуратура на Република България е постъпил отговор, в който взема становище като оспорва като недоказани по основание и по размер предявените искови претенции. Релевира, че отговорността на държавата за дейност на правозащитните органи се простират за вредите, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и счита, че в случая няма доказателства, които да установяват действително претърпените вреди като пряк и непосредствен резултат само от предявеното обвинение. Релевира, че ответникът не следва да носи отговорност за медийното отразяване на случая. В отговора на исковата молба се оспорва при условията на евентуалност размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен, несъответстващ на твърдените вреди и на икономическия стандарт в България, несъобразен с изискванията за справедливост. Направено е и възражение за погасяване на вземанията за законна лихва по давност.