Решение № 673 от 15.12.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. Благоевград, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Стойка Ил. Янева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20221200500733 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 903271/08.06.2022г. от И. И. Х., чрез пълномощник адв. В. Г. против Решение № 906519/10.05.2022г., постановено по гр.д.№ 91/2021г. по описа на РС Благоевград, в частта, с която е признато за установено, на основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, спрямо жалбоподателя И. И. Х., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: с. ***, п.к. 2741, ул. „***“ № 35, че дължи на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***“ № 29, ет. 3, представлявано от Я.Б.Я., в качеството си на управител, следните суми, за които е издадена Заповед № 908125 от 17.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1965/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград, а именно:

- сумата от 738,97 /седемстотин тридесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/ лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 3356129 от 25.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 01.10.2020 г., до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 26,79 /двадесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 24.11.2018 г. до 23.04.2019г.;

- сумата от 39,32 /тридесет и девет лева и тридесет и две стотинки/ лева, представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковата претенция.

- сумата от 568,39 /петстотин шестдесет и осем лева и тридесет и девет стотинки/ лева, представляваща сторените от ищеца разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част на исковата претенция.

В жалбата се излагат твърдения, че решението в обжалваните му части е неправилно и 1 незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните и материални правила и се иска отмяната му в тази части, ведно с присъждане на разноските, направени в двете инстанции.

Твърди се неправилно обсъждане на направените от жалбоподателя възражения.

Възразява се по допустимостта на иска. Оспорва се активната легитимация на въззивника при подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради това, че към този момент цесията не е била произвела действие срещу жалбоподателя, като се твърди, че към този момент последният не е бил уведомен за извършената цесия и същата не може да му се противопостави. В тази връзка се оспорва качеството на кредитор на въззиваемата страна спрямо жалбоподателя.

Във връзка с горното възражение се оспорва настъпване на правновалидния ефект на уведомяването на цедирането на вземането с получаването на исковата молба, както и чрез пълномощно от цедента с правомощия на цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Изтъква се, че уведомяването за цесията, за да породи действие последната спрямо длъжника, следва да се извърши от предишния кредитор. Оспорва се възможността цесионерът да представлява цедента в отношенията му с жалбоподателя чрез пълномощно.

Възразява се, че районният съд не е взел предвид доказателственото искане за установяване на извършеното от жалбоподателя плащане на дължими суми по договор, както и че нее взето предвид възражение за недействителност на договора.

Изтъква се , че не е взето предвид доказателствено искане за представяне на оригинални документи, касаещи претендираните искови суми и е направен неправилният извод, че ищецът е доказал иска си по основание. Поддържа се, че не са взети предвид доводите за недействителност на договор за заем, доколко същият не отговаря на изискванията на чл.11 от ЗПК, т.е. не съдържа задължителни реквизити, липсва приложен погасителен план, както и неса спазени императивните изисквания на чл.10, 11, и 13 от ЗПК, които установяват съдържанието на потребителския кредит, какъвто е процесния договор, като е недопустимо съществени елементи от договора да се установяват със счетоводна експертиза.

При тези оспорвания се иска отмяна на решението в обжалваните части. Не се правят искания за доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна "Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага правни доводи за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя. Сочат се аргументи, че цесията е съобщена валидно на ищеца с връчването на приложенията към исковата молба, както и чрез пълномощник, като се сочи и съдебна практика в тази насока. Оспорват се и останалите оплаквания, като се сочи, че правилно съдът е съобразил извършеното плащане на част от сумата от жалбоподателя, както и че правилно районният съд е приел за доказано, като дължимо процесното вземане.

Оспорва се твърдението на жалбоподателя за недействителност на договора на сочените основания. Както и чене са налице кумулативните условия по чл.143 ЗЗП, за да се счете, че договора съдържа неравноправни клаузи. Сочи се, че погасителния план е инкорпориран в съдържанието на самия договор.

При тези твърдения се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Не се правят искания за събиране на доказателства. Иска се присъждане на разноски, а при уважаване на жалбата се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

От Договор за паричен заем № 3356129/25.10.2018г. се установява, че на 25.10.2018 г. между „***“ АД, ЕИК: ***, като заемодател и И. И. Х., ЕГН: **********, като заемател е сключен посоченият договор за паричен заем. С подписването на същия заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 1 500,00 лева. В тази връзка редът и условията, при които е отпуснат кредитът, както и размерът, броят, периодичността и датите на плащане на всяка вноска са уредени в процесния Договор. В Договора е 2 уговорено, че срокът на заема е 6 /шест/ месеца, като годишният фиксиран лихвен процент по него е 40,00 %, а лихвеният процент на ден, приложим при отказ от Договора, е 0,11 %, като общият размер на всички плащания възлиза на 1 679,76 лева при годишен процент на разходите на заема от 49,02 %. В чл. 3 от Договора е посочено, че „С подписването на настоящия договор заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума“.

Заемателят се е задължил в тридневен срок от подписване на Договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му, а именно: две физически лица – поръчители или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от Договора – 1 679,76 лева, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по процесния Договор.

Към доказателствения материал по делото е приобщен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г., ведно с Приложение № 1 от 01.08.2019 г. към рамковия договор. По силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г., сключен между „***“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, последното дружество е встъпило в правата на кредитора, на когото „***“ АД е прехвърлило свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити по смисъла на Закона за потребителския кредит. От приложения списък за прехвърлени вземания, неразделна част от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г., е видно, че под № 51, като длъжник е вписан ответникът – И. И. Х., с посочена отпусната главница в размер на 1 500,00 лева, която е с остатък към 01.08.2019 г. в размер на 1 032,41 лева, лихва за забава към същата дата – 87,43 лева, и такси /неустойки/ разходи за забава – 751,18 лева, като общо дължимото към датата на продажбата /01.08.2019 г./ възлиза на 1 911,26 лева.

Видно от приобщеното по делото Пълномощно от 14.02.2017 г., цедентът „***“ АД е упълномощило цесионера – ищец по делото, да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно сключения Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/, сключен на 30.01.2017 г. и Приложение № 1, неразделна част от него. Към исковата молба е приложено Уведомление за извършената цесия /л. 17 от делото/, което е връчено на ответника с преписа от исковата молба на 15.03.2021г.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1965/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград, ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена Заповед № 908125 от 17.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът И. И. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. ***, п.к. 2741, ул. „***“ № 35, да заплати на кредитора „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „***“ № 29, ет. 3, представлявано от Я.Б.Я., в качеството му на управител, следните суми: сумата от 1 032,41 /хиляда тридесет и два лева и четиридесет и една стотинки/ лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 01.10.2020 г., до окончателното изплащане на дължимите суми; сумата от 87,43 /осемдесет и седем лева и четиридесет и три стотинки/ лева – договорна лихва за периода от 24.11.2018 г. до 23.04.2019 г.;сумата от 124,00 /сто двадесет и четири/ лева – лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от 24.04.2019 г. до 25.09.2020 г., за вземане по Договор за паричен заем № 3356129 от 25.10.2018 г., сключен между „***“ АД и И. И. Х., като с договор за цесия вземанията са прехвърлени в полза на „***“ ЕООД по силата на Приложение № 1 от 01.04.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г.; сумата от 24,87 /двадесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/ лева – разноски за заплатена държавна такса; сумата от 31,17 /тридесет и един лева и седемнадесет стотинки/ лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът И. И. Х. е упражнила правото си и в законоустановения двуседмичен срок е подала възражение с вх. № 904997/18.11.2020 г., в което е посочила, че не дължи изпълнение на вземането си по издадената заповед за изпълнение, поради което на 3 заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск . В едномесечен срок от получаване на съобщението заявителят е подал настоящия иск .

От приетата като доказателство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че претендираните вземания по видове както следва: 1 032,41 лева – главница по Договор за паричен заем № 3356129 от 25.10.2018 г.; 87,43 лева – договорна лихва, като вещото лице е посочило, че същата е дължима за периода от 23.01.2019 г. до 23.04.2019 г., тъй като договорната лихва за периода от 24.11.2018 г. до 24.12.2018 г. е платена; 149,41 лева – лихва за забава върху непогасената главница за периода от 24.04.2019 г. до 25.09.2020 г. /датата на Заявлението по чл. 410 от ГПК/.

Експертизата е установила извършени от ответника плащания в общ размер от 914,00 лева, като с посочената сума са погасени: 467,59 лева – главница; 92,33 лева – договорна лихва и 354,08 лева – неустойка по чл. 4, ал. 2 от Договора /липса на обезпечение/.