Решение № 222 от 20.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Пазарджик, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Красимир Г. Ненчев

Албена Г. Палова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20235200500276 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд Пещера е сезиран с искова молба,подадена от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК -Застраховане „ АД , ЕИК 121265177 ,със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., ул.“С. С.“ № 7, ет. 5, против Д. Л. Л.,ЕГН **********, от с. Б. , ул. „В. „ №18.

С Решение № 158/21. 03.2023г. на районен съд Пещера , постановени по гр. д. № 745/ 2022г. предявения иск е отхвърлен, като неоснователен.Присъдени са разноски в полза на ответника .

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца , подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и процесуална недопустимост на съдебното решение. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважи иска.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна. В писмения отговор ответната страна оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното 1 решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противната страна и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна (ищец в производството пред районния съд ).

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност и процесуална недопустимост на обжалваното съдебно решение. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .

По делото са представени писмени доказателства, от които се установява,че застрахователното дружество е покрило причинените неимуществени вреди (болки и страдания) във връзка с настъпилото застрахователно събитие на лицето Т.С.К. ( наследник на починалия С.Т.К) в размер на 10 000 лв. Установено е по делото ,че застрахователното обезщетение за причинените неимуществени вреди е изплатено на пострадалото лице ,чрез неговия пълномощник ,на 25. 05. 2022г.

В текста на чл. 410 ал. 1 т. 1 от КЗ ( обща правна норма ) е посочено ,че с плащането на застрахователното обезщетение ,застрахователя встъпва ( суброгира се ) в правата на застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение и разноските по определянето му .

В текста на чл. 433 т. 2 от КЗ ( обща правна норма ) е посочено ,че застрахователя има право на регрес против застрахования (виновния водач) за всичко платено на увреденото лице, в случаите ,когато вредите са причинени при употребя на алкохол с концентрация в кръвта над допустимите норми или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог.

В текста на чл. 500 ал. 1 т. 1 и т. 3 от КЗ ( специална правна норма при задължителна застраховка „ГО“) е посочено ,че застрахователя има право на регрес против застрахования (виновния водач) за всичко платено на увреденото лице в случаите ,когато:

-вредите са причинени при употребя на алкохол с концентрация в кръвта над допустимите норми или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи , или виновно се е отклонил от проверка за алкохол или наркотично вещество;

-виновния водач на МПС ( застрахования ) е напуснал мястото на произшествието преди идването на контролните органи ;

Преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество съдът следва два се направи 2 разграничение между регресното право на застрахователя по чл. 433 от КЗ и чл.500 от КЗ и суброгационното право по чл.410 от КЗ.

Суброгационното право по чл. 410 от КЗ е допустимо само при имуществените застраховки . При увреждането на застрахованата вещ застрахователя изплаща на застрахованото лице дължимото застрахователно обезщетение. С изплащането на застрахователното обезщетение застрахователя покрива щетите на увреденото лице вместо причинителя на вредата .Това дава право на застрахователя да встъпи в правата на застрахования (увреденото лице) против причинителя на вредата. Суброгационното право не е част от застрахователното правоотношение . Това е право, което възниква по силата на закона в полза на застрахователя . Чрез суброгационното право застрахователя упражнява чужди права, правата на застрахования против причинителя на вредата ,но от свое име . Тъй като застрахователя упражнява чужди права суброгационноно право предполага отговорност на причинителя на вредата спрямо увреденото лице / застрахования / .Тази отговорност може да е на договорно или на деликтно основание .

Суброгационното право възниква след като застрахователя е изплатил застрахователното обезщетение на застрахования .При упражнено суброгационно право ответника може да прави два вида възражения-възражения, които произтичат от неговата деликтна отговорност (липса на фактическия състав на непозволеното уреждане- вина , противоправност на деянието , вреда,причинна връзка ;може да се позове на изтекла погасителна давност;на погасяване на вземането поради плащане ) и -възражения,които произтичат от застрахователното правоотношение (липсата на валиден застрахователен договор; липсата на предпоставките по чл. 410 от КЗ ) .

Регресното право по чл. 433 от КЗ и чл.500 от КЗ е коренно различно от суброгационното право .

Посоченото регресно право е предвидено само при един вид имуществено застрахованезастраховката „ГО“. При това право имаме възникнало застрахователно правоотношение по застраховка“ ГО“. Застраховката „ГО“покрива отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица ,участници в движението, имуществени или неимуществени вреди . При настъпване на застрахователното събитие застрахователя покрива отговорността на застрахования , в рамките на застрахователното обезщетение, спрямо третите лица . При застраховката „ГО“ застрахователя не покрива вреди на застрахования причинени на него от трети лица , поради това той не може да се суброгира в правата на застрахования против причинителя на вредата . При застраховката „ГО“ принципното положение е , че застрахователя няма право на регрес против застрахования . Правото та регрес е предвидено в закона само , като изключение.

Когато застрахователя предявява регресно право по чл. 433 или чл. 500 от КЗ извън предмета на регресното право е да се изследва въпроса за вината на застрахования по застраховката „ ГО“ . Това произтича от естеството на регресното право . Регресното право не е суброгационно право . Въпросът за вината на деликвента може да бъде изследван 3 при суброгационното право ,тъй като в предмета на суброгацията влиза , както деликтното правоотношение ,така и застрахователното правоотношение . Това бе посочено по-горе .

При суброгацията причинителя на вредата може да прави възражения против застрахователя , които произтичат , както от причинения деликт, така и от застрахователното правоотношение.При регресното право не е така . В този случай вината на застрахования , който е причинител на вредите няма никакво правно значение ,тъй като отговорността на застрахования не е спрямо увреденото лице , за да се изследва неговата вина , а спрямо застрахователя . В основата на регресното право не стои деликтната отговорност на застрахования спрямо увреденото лице .Регресното право се основава на застрахователното правоотношение по застраховката

„ГО“ ,а въпросът за деликтната отговорност на застрахования няма отношение към застрахователното правоотношение.

По тези съображения въззивната инстанция счита ,че извън предмета на повдигнатия правен спор е да се изследва деликтната отговорност на причинителя на вредата(застрахованото лице)спрямо увредения .

Фактическият състав на регресната отговорност е следния:

1/ Валидно възникнало застрахователно правоотношение между застрахования ( причинителя на вредата ) и застрахователя ;

2/ Настъпване на застрахователното събитие ;

3/ Изплащане на застрахователното обезщетение на увредените лица ;

4/ Наличие на основанията за регресната отговорност по чл. чл. 433 от КЗ и чл.500 от КЗ От доказателствата по делото се установява ,че са налице всички изисквания на регресната отговорност по чл. 500 ал.1т.3 от КЗ .

►Според текста на чл.344 ал. 1 от КЗ договора за застраховка е формален договор .Договорът следва да бъде сключен в писмена форма,като „застрахователна полица „ или друг писмен акт. Подписите на страните е част от изискването за форма на застрахователния договор ( чл.345 ал. 1 т. 11 от КЗ). Изискването за форма е условие за действителност на сделката .

По делото е представен препис на застрахователна полица , сключена между собственика на автомобила и застрахователя . Договорът е сключен в изискуемата писмена форма ,като е подписан и от двете страни по застрахователното правоотношение.

►Налице е и следващото изискване на регресната отговорност, а именно настъпване на застрахователното събитие в срока на действие на застрахователната полица.

Застрахователната полица е със срок на действие от 24. 03. 2020г. до 23. 03. 2021г.

Застрахователното събитие е настъпило на 04. 02. 2021г.

►От представената по делото ликвидационна преписка на застрахователя се установява,че на 25. 05. 2022г. застрахователя е изплатил на лицето Т.С.К. ( наследник на починалия С.Т.К) сумата 10,000лв. , представляваща обезщетениеза претърпени неимуществени вреди .

4

►Осъществено е и последното изискване на регресната отговорност , а именнозастрахования(причинителя на вредата) е напуснал местопроизшествието преди идването на контролните органи .

При това положение застрахователя има право на регрес против застрахованото лице за това , което е платил на увреденото лице .

Въпросът, който поставя казуса е –допустимо ли е в производството по регресната отговорност на причинителя на вредата(в случая това е застрахованото лице ) , причинителя на вредата ( застрахованото лице ) да прави възражение за липсата на реално претърпени вреди от пострадалото лице ( в случая това е наследника на починалото лице С.Т.К) или такова възражение може да се прави само в правоотношението между застрахования ( причинителя на вредата) и пострадалото лице ?.

Този въпрос е разгледан в съдебната практика на ВКС и на други съдилища в страната ,на която правилно се е позовал районния съд ( виж Р. № 130/03. 05. 2012г. по т. д. №244/2010г. на І-во т. отд.на ВКС ; Опр. № 60359/11. 06. 2021г. по т. д. № 2156/2020г. на І-во т. отд. на ВКС;Р. № 148/01. 06. 2020г. по Според посочената съдебна практика в производството по регресната отговорност на причинителя на вредата ( застрахованото лице ), застрахованото лице може да прави всички възражения, които произтичат от застрахователното правоотношение и от гражданската му отговорност.Това се мотивира с обстоятелството ,че причинителя на вредата( застрахованото лице ) не е участник в процеса по определяне и изплащане на застрахователното обезщетение,поради което постигнатите договорености между застрахователя и увреденото лице не го обвързват. т. д. № 100/2020г. на ПАС;).