Решение № 498 от 25.03.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 498

Враца, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

Членове:

ТАТЯНА КОЦЕВА

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

При секретар ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИКТОРОВ ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия МИГЛЕНА РАДЕНКОВА канд № 20267080700049 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД [населено място], представлявано от Г. Т., действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Н., против Решение № 29 от 26.11.2025 г., постановено по АНД № 251 по описа на Районен съд – Оряхово за 2025 г., с което е потвърдено издаденото против дружеството от Началник на ТО за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/ Наказателно постановление № 007852/29.08.2025 г. С последното касатора е наказан по административен ред за нарушение по чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), подробно описано в обжалвания акт и на основание чл. 210а от ЗЗП му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В касационната жалба са изложени подробни доводи, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливодст на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Развиват се съображения, че дори и да е налице нарушение, то същото следва да се разглежда съобразно правилата на специалния закон – Закон за потребителския кредит (ЗПК), а не както е приел първоинстанционният съд по реда на Закон за защита на потребителите (ЗЗП). Моли се за отмяната на решението и потвърденото с него НП. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба Началник на ТО за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт С. Д., в представено по делото писмено становище, оспорва същата с доводи, че обжалваното решение не страда от сочените в пороци. Моли за оставяне в сила на решението и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В с.з. пред настоящия съд не се явява представител.

Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Сочи, че безспорно е установено извършеното нарушение и счита за правилни изводите на въззивния съд за ангажиране отговорността на касатора по чл. 210а от ЗЗП. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в писменото становище на ответника доводи и съображения, и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

За да потвърди Наказателно постановление № 007852/29.08.2025 г. на Началник на ТО за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството-касатор е наложената „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл. 210а от ЗЗП, за нарушение на чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4 и във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП първостепенният съд е приел от фактическа страна, че при сключването на Договор за паричен заем № 5362604/12.02.2025 г., кредиторът е използвал нелоялна заблуждаваща търговска практика, по отношение на ГПР по кредита, а именно че възнаграждението на дружеството гарант не е включено в годишния процент на разходите (ГПР) и по този начин кредиторът е предоставил на потребителя невярна информация относно действителните разходи, които ще направи по кредита. Счел е, че посоченият в договора за заем ГПР от 56,53 % не отговаря на действителните разходи, които ще дължи потребителят, тъй като не включва сумата от 248,34 лв., съдържаща се в погасителния план към договора. Тази информация за ГПР въвежда потребителя в заблуждение, защото се оказва, че трябва да плати значително по-висока сума за общите разходи по кредита.

Достигнал е до заключението, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление, като тази свързаност води до извода, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и при необходимост от ангажиране отговорността на поръчителя, реално би се стигнало до абсурдната ситуацията заемодателят да плати сам на себе си.

С обжалваното решение е прието също, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН процедура и съдържа визираните в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Издаденото въз основа на АУАН НП е изготвено съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с описанието, направено в АУАН. Въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението и начина на констатиране на същото, като АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. При въззивната проверка не са констатирани допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето и връчването им. Ясно е описано нарушението. По същество са изложени доводи, че е налице извършено нарушение по чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4 и във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП и нарушението не е маловажно. Размера на „имуществената санкция“ е приет за справедлив, съобразен с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, съответстващ на тежестта на извършеното нарушение и имущественото състояние на дружеството и е от естество да съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН. При тези съображения съдът е потвърдил НП със следващите се законни последици, в т.ч. присъждане на разноски в полза на ответника.

Решението на районният съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения.

Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички възражения и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.

Правилно от въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната страна на нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. Извършеното деяние съответства на дадената му от АНО правна [жк], при което правилно е санкционирано отговорното юридическо лице. Съдът е обсъдил и възражението за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като се е обосновал защо деянието не може да се приеме за маловажен случай, които изводи се възприемат и от настоящия състав. След отчитане на установените в производството факти и обстоятелства и съобразявайки се с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, правилно е прието от съда, че адекватна и справедлива за деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството е наложената по силата на административно-наказателния състав на чл. 210а от ЗЗП имуществена санкция в минималния предвиден размер от 2000 лева.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Изложените в касационната жалба доводи за порочност на въззивното решение са неоснователни. Правилно РС е тълкувал приложимите норми от материалния закон, има извършено безспорно нарушение на чл.68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4 и във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, като търговецът е предоставил невярна информация за действителните разходи по кредита и по този начин е извършил действия, с които е довел до възможност за финансово ощетяване на клиенти. Основният състав на нелоялната търговска практика е възведен в чл. 68 г, ал. 1 от ЗЗП, според която разпоредбата ,,търговска практика“ от страна на търговец към потребител е ,,нелоялна“, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители, какъвто е настоящия случай. Обосновано е потвърден размера на санкцията в минималния размер [рег. номер]., като действително макар нарушението да е формално, с него се засягат правата на неограничен брой потребители да получат вярна информация за предлаганите стоки и услуги и да съобразят своето икономическо поведение. Правилно районния съд е отчел, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и не е налице маловажен случай на административно нарушение.

Настоящата инстанция счита за неоснователни доводите на касатора, че ако е налице нарушение, то същото следва да се разглежда съобразно правилата на специалния закон – ЗПК, а не както е приел първоинстанционният съд по реда на ЗЗП.

Уредбата на нелоялната търговска практика се съдържа в глава ІV, раздел ІІІ от ЗЗП. Тя съответства на разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялните търговски практики.

Понятието „търговска практика“ е дефинирано в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП. Това е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С нормата на чл. 68в от ЗЗП е въведена забрана за извършване на нелоялна търговска практика. Според чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП търговската практика е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от потребители. „Съществено изменение на икономическото поведение на потребителите“ е налице, когато в резултат на използваната търговска практика се намалява значително способността на потребителя да вземе решение за закупуване на стока или услуга, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика - § 13, т. 25 от ДР на ЗЗП. В чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП е посочено, че нелоялни практики са и заблуждаващите и агресивни търговски практики, уредени в чл. 68д – 68к от ЗЗП. Те са такива, дори и да не съдържат белезите, посочени в легалната дефиниция по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП.

Разпечатката съдържа 31 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/70eeba35-c4b3-4701-b059-6664684a1233