Решение № 53 от 18.02.2021, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 18.02.2021 г. град Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА

ЯНКОВА при секретар Минка Петкова като разгледа докладваното от съдия И.

Янкова административно дело №619 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по жалбата на Д.Д.Д., ЕГН ********** ***, подадена чрез пълномощника му адвокат Е.Ж. *** против Заповед №349з-2164 от 06.08.2020 г. на Директора на ОД на МВР - гр. Стара Загора, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 200, ал. 1, т.

12, чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, за това, че на 10.02.2020 г., в град Стара Загора, по време на работа, към 23.50 часа, младши инспектор Д.Д.Д.

-младши автоконтрольор I степен в група ОДПКПД на сектор „Пътна полиция“, в качеството му на старши на наряд, присъствайки на мястото на произшествие с пострадалия К.Й.И. не е осигурил необходимата подкрепа, която е очаквана от лицето, не се е намесил в негова защита, не му е отделил необходимото внимание за изясняване на случая, въпреки, че пострадалият е имал необходимост от защита на личността и собствеността, като е разпоредил на водача на патрулния автомобил – младши инспектор В.Г.В. да потегли, оставяйки пострадалия на пътя. С това си деяние Д. бил нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, нарушавайки т. 30, т. 76 т. 76, б. а), г), д) и ж) и т. 77, б. а) от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което се предвиждало и наложеното със заповедта дисциплинарно наказание.

В жалбата, подадена на 15.09.2020 г. в рамките на 14-дневния срок от връчването на заповедта, считано от 01.09.2020 г. се твърди, че в хода на дисциплинарното производство не са събрани достатъчно доказателства, които да доведат до обоснования извод, обективиран в обвинението на дисциплинарно- наказващия орган /ДНО/, за извършено от жалбоподателя нарушение на етичните правила за поведение на служителите в МВР. Посочва се, че описаната в оспорената заповед фактическа обстановка не кореспондира с фактите от обективната действителност, както и че от страна на наказания служител не е проявено поведение, което може да се квалифицира, като описаното от административния орган деяние. Жалбоподателят посочва, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с което са били накърнени правата и законните му интереси, попречили и на осъществяване на ефективната му защита. Твърди се също, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е издадена извън преклузивния срок по чл. 195 от ЗМВР. Като цяло се излага тезата, че издаденият административен акт е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. От съда се иска отмяна на оспорената заповед, както и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат.

В открито съдебно заседание, своевременно и редовно призован, жалбоподателят чрез процесуалния си представител, поддържа изцяло депозираната жалба, като се излагат подробни съображения в защита на основните изложени в жалбата тези за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Ответникът – Директор на ОД МВР - Стара

Загора, в открито съдебно заседание, чрез пълномощника си по делото – главен юрисконсулт М.А., оспорва жалбата, като неоснователна, излагайки съображения за законосъобразност и правилност на оспорената заповед, която от своя страна съдържала точна и ясна формулировка на обвинението и фактическата обстановка. Противно на аргументите на процесуалния представител на жалбоподателя се твърди, че е без значение конкретното поведение на пострадалото лице, проявено преди срещата му с полицейските служители, като в този смисъл младши инспектор Д.Д.Д. е бил длъжен да изпълни служебните си задължения безпристрастно и обективно, като предостави необходимото съдействие и помощ, независимо от действията и физическото състояние на лицето. Проявеното от служителя бездействие и незаинтересованост се подкрепяли от доказателствата, събрани в хода на производството, като така констатираното поведение представлявало нарушение на служебната дисциплина. От съда се иска отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Заповедта е издадена въз основа на получени справки с рег. №349р-12625 от 01.06.2020 г. и рег. №349р-14570 от 22.06.2020 г., на Н-к на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Стара Загора, обективиращи извършена проверка на действията, на наряд от сектор „Пътна полиция“ в състав от младши инспектор Д.Д. и младши инспектор В.В., които съгласно часови график рег. №560-ОДПКПД от 07.02.2020 г. са били назначени в наряд със служебен автомобил КИА СИИД с рег. № ******, като от 23.20 часа на 10.02.2020 г. до 00.20 часа на 11.02.2020 г. е следвало да са в гр. Стара Загора на ул. „Б. Бонев“, на кръстовището с ул. „Проф. Митко Гогошев“. Проверката е инициирана във връзка с докладна записка на Н-к на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Стара Загора, който от своя страна е бил сезиран с искане от Началника на 2 -ро РУ на МВР, гр. Стара Загора за предоставяне на файловете от системата ВПК 2 /Видеозаснемане на пътен контрол/ за времето от 23.30 часа до 24.00 часа на 10.02.2020 г., от визирания по-горе служебен автомобил, във връзка с разследване по ДП 8245 зм-149/2020 г., по описа на 2 -ро РУ на МВР, гр. Стара Загора. Справките съдържат идентични фактически обстоятелства и правни обвинения, като е посочен източникът на данните за извършените нарушения – осъществен преглед на файловете от системата ВПК, обясненията на пострадалото лице, свидетел по ДП - К.Й.И. и обвиняемите по ДП – А.А. и Й. Й.. В справките се описва поведението на служителя, документирано посредством техническото средство и показанията на разпитаните лица, а именно: на посочената дата и в посочения часови диапазон младши инспектор Д.Д.Д. -младши автоконтрольор I степен в група ОДПКПД на сектор „Пътна полиция“, старши на назначения наряд, не е обърнал необходимото внимание, като не се е ангажирал служебно и не е предоставил следващата се от ситуацията помощ на лицето К.И., което движейки се с двама свои спътници пред служебния автомобил е помахал на длъжностните лица, сочейки в посока вече побягналите две лица, а след кратък разговор с И. жалбоподателят е наредил на колегата си да потегли, без да вземе конкретно отношение и окаже съдействие на пострадалото лице. Изготвените справки, са връчени на Д.Д. съответно на 02.06.2020 г. и 06.07.2020 г., като служителят под формата на възражения е оспорил фактите и констатациите, съдържащи се в тях.

По делото са приложени материалите от ДП 8245 зм-149/2020 г. по описа на 2-ро РУ на МВР, гр. Стара Загора, които представляват част от доказателствата, събрани в хода на проведеното дисциплинарно производство в т. ч. дадените обяснения от служителите Д.Д. и В.В., както и от пострадалото лице К.И..

Приложени са и протоколите от разпитите на обвиняемите А.А. и Й. Й.. Налични са и възраженията на наказания служител, направени в резултат на предявените му за запознаване справки.

Съобразно сведенията на полицейските служители на 10.02.2020 г. около 23.50 часа на ул. „Армейска“, посока север, до №18 са забелязали три лица, които са пресичали на пешеходната пътека, като едно от лицата се е приближило до патрулния автомобил и както твърди младши инспектор В.- „хвърлило се“ върху предния му капак. В този момент жалбоподателят Д. отворил предното, дясно стъкло на автомобила, като с остър тон направил забележка на лицето – К.И., и му указал да не ходи по пътното платно, а да използва тротоара. И., който по думите на полицейските служители бил във видимо нетрезво състояние, държейки в ръката си телефон, казал нещо за взет телефон, но като цяло от проведения кратък разговор не се разбрало много.

В следващия момент младши инспектор Д. указал на колегата си да потеглят, като патрулът се е насочил към определения му по график пост.

Съгласно обясненията на К.И., който всъщност е подал и жалба за извършен спрямо него грабеж, на 10.02.2020 г. същият си бил уредил среща с непознат за него мъж, чрез сайт за интимни запознанства. На уговорената среща мъжът бил с още едно лице, като в последствие и след кратки пререкания непознатите взели наличните пари, купони за храна и телефона на И., като го заплашили със саморазправа. Тръгвайки към близкия банкомат, за да принудят пострадалия да изтегли и да им даде още пари се натъкнали на патрулния полицейски автомобил, като К.И. изскочил пред автомобила и казал на служителите, че са го ограбили – взели са му телефона, за който твърди, че не му е бил единствен. Единият от служителите на реда му направил забележка, взел радиостанцията, като след това автомобилът потеглил. И. помислил, че полицаите са тръгнали да издирват двете лица, като самият той се запътил към РУ на МВР. И. потвърждава, че във въпросната вечер е употребил алкохол, но е бил в сравнително адекватно състояние.

В показанията си обвиняемите А.А. и Й. Й. потвърждават уговорената среща, като посочват, че инициативата за това не е била тяхна, а на К.И.. Не отричат, че са взели пари от И., но твърдят, че парите са им били обещани предварително, за конкретни интимни услуги, като поведението им е целяло единствено сплашване и по-никакъв начин не са искали да наранят мъжа. Й. Й. твърди, че е взел телефона на И., като в последствие, след като са видели патрулния автомобил с А.А. са побягнали, като Й. е хвърлил телефона по пътя.

По делото са приложени 3 бр. видеозаписи от системата за Видеозаснемане на пътен контрол, които обхващат периода от 23.49 часа на 10.02.2020 г. до 24.00 на същата дата, като на тях са заснети действията на наряда в който са участвали жалбоподателя и неговия колега В.В..

Видно от записите в 23.51 часа пред полицейския автомобил пресичат три лица, като едно от тях се запътва към патрулната кола, сочейки към другите две, които в този момент побягват. Автопатрулът спира, като стоящият на предната дясна седалка служител, сваля стъклото на вратата, провежда кратък разговор с някого /предполага се – пострадалия К.И./, като след това вдига радиостанцията към устата си, видимо без да казва нещо, а в този момент автомобилът потегля. Звук от разговора не е записан. Приложеният видеозапис от монтираната на задното стъкло на автомобила камера, показва, че лицето, което е спряло полицейската кола, след потеглянето на автомобила тръгва бавно да върви след него за известно време, като видимо не се забелязва същият да е в нетрезво състояние.

По делото са приложени и 5 бр. снимки /л. 47- 51/, които де факто представляват отрязъци от посочените по-горе видеозаписи и отразяват конкретни моменти в рамките на времето от 23.51.31 часа до 23.51.48 часа на 10.02.2020 г., през които лице се появява пред автопатрулната кола, а малко след това е „запечатан“ и моментът, в който Д.Д. е доближил радиостанцията си до устата.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит, в качеството им на свидетели на младши инспектор В.Г.В. и К.Й.И.. Свидетелят В. описва ситуацията от 10.02.2020 г., като заявява, че лицето, което е изскочило пред автомобила е било в неадекватно състояние, като не му се е разбирало какво говори. Младши инспектор Д.Д. му се бил „скарал“ да внимава и да се качи на тротоара, „за да не го ударят“. Проверка на самоличността на лицето не е извършвана. Жалбоподателят Д. казал на В. да потеглят, като е провел разговор с дежурния по телефона, казвайки му, че патрулът се насочва към съответния пост по график. В. твърди, че други лица в района не е забелязвал.